Решение № 81 от 13.03.2023, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 282/2022
- Вид
- Решение № 81
- Подписан
- 13.03.2023
- В сила
- 30.05.2025
- Състав
- Антоанета Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 48 · Закон за наследството
- чл. 49 · Закон за наследството
- чл. 60 · Закон за наследството
- чл. 60, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 115 · Наказателен кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 81 гр. Русе, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Антоанета А.а при участието на секретаря ДесиС.а Ботева като разгледа докладваното от Антоанета А.а Гражданско дело № 20224500100282 по описа за 2022 година
Ищците С. Е. С. и А. В. О., лично и като майка и законен представител на А. М.
А. твърдят, че Д. С. Ю., б. ж. на с. Р. В., обл. Русена 11.05.2017 г. умишлено умъртвил Р. Р. Х. от с. Г. В., която била майка на ищцата А. О. и баба на другите двама ищци.
Заявяват, че срещу Ю. било образувано досъдебно наказателно производство за извършеното от него престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3, вр. чл. 115 НК. След приключване на разследването, същото било внесено с обвинителен акт в РОС и било образувано НОХД № 108/2018 Г. Наказателното производство срещу подсъдимия било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 НПК.
Твърдят, че смъртта на майката на А. О. и бабата на другите двама ищци им причинила огромни страдания. Ищцата А. О. загубила най-значимия за нея човек, като не спирала да мисли за нея и да плаче. Нарушила съня си, събуждала се и мислела как изглеждала след убийството. Другите двама ищци пък- нейни внуци твърдят, че били ужасени от новината за нейната смърт и начина, по който била убита. Били лишени от нейната опора и помощ, любов и внимание, предаване на житейския опит и семейни традиции. Тези неимуществени вреди им били причинени от виновното и противоправно поведение на извършителя на престъплението и наследодател на ответниците Д. Ю.. Същият бил починал през м. декември, 2021 г. Твърдят, че ответниците били приели оставеното от него наследство, в което като част от наследствената маса се включвало и задължението на наследодателя им да ги обезщети за причинените на всеки от тях вреди. Претендират А. Д. С. и Т. Д. С. – деца на Д. Ю. да им заплатят следните суми за претърпените от тях неимуществени вреди: за С. Е. С. по 50 000 лв. от всеки от двамата ответници, за А. В. О. по 66667 лв. от всеки от 1 двамата ответници и за А. М. А., чрез неговата майка и законен представител А. В. О. по 33 333 лв. от всеки от ответниците, ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяване на исковете. Претендират и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците А. Д. С. и Т. Д. С., и двамата чрез адв. И. Р.
САК са депозирали отговор на исковата молба, с който вземат становище за недопустимост и неоснователност на предявените срещу тях искове, тъй като били заявили пред РРС заявления за отказ от наследството на починалия си баща Д. С. Ю..
Намират още исковите претенции за неоснователни като недоказани, тъй като липсвали доказателства за родствената връзка на ищците с Р. Р. Х., както и за нейната смърт.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
От представените по делото удостоверения за родствени връзки се установява, че ищците А. В. О., С. Е. С. и А. М. А. са съответно дъщеря, внучка и внук на Р. Р. Х., поч. на 11.05.2017 г.
Видно от приложеното на л. 50 от делото удостоверение, Д. С. Ю., поч. на 21.12.2021 г. е оставил за свои законни наследници ответниците Т. Д. С. –негов син и А. Д. С.- дъщеря.
Към настоящото производство е приложено НОХД № 108/2018 г. по описа на ОС Русе, образувано против Д. С. Ю. за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3, вр. чл. 115 НК – за това, че на 11.05.2017г. в с. Г. В., обл. Р., умишлено умъртвил другиго – Р. Р. Х., ЕГН ********** от с. Г. В., обл. Р., като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост . С влязло в сила на 27.12.2019 г.
Определение № 197/23.04.2019 г., Русенският окръжен съд е прекратил производството на основание чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 5 НПК – поради това, че след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство, което изключва вменяемостта.
По делото е приета комплексна съдебно-медицинска и биологична екпертиза, вещите лица по която въз основа на протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум, протокол за оглед на труп, аутопсионен протокол и веществените доказателства, приложени по НОХД № 108/2018 г. на РОС дават заключение, че причината за настъпване на смъртта на Р. Х. следва да се отдаде на механична асфиксия при съчетание на притискане на шията с ръка /удушаване/и затискане на външните дихателни отвори с последваща аспирация на стомашно съдържимо. При огледа и аутопсията върху трупа на Р. Х. не са установени увреждания или друг вид следи, които да отговарят на „следи от зъби на Д. С. Ю.“. При извършени на 13.05.2017 г. и 15.05.2017 г. съдебно-медицински прегледи на Д. Ю. са установени две групи повърхностни наранявания на лявата му предкитка. При директно съпоставяне на 2 гипсови отливки на съзъбието на Р. Х. и лъчевата повърхност на лява предкитка на Д.
Ю., както и при мащабно фотосъпоставяне на мащабни фотоснимки на гипсовите отливки на съзъбието на Р. Х. и уврежданията на лява ръка на Д. Ю. е установено съответствие между съзъбието на Х. и уврежданията, установени по лява ръка на Ю..
От това, според експертите следва извода, че установените повърхностни наранявания на лява предкитка на Д. Ю. добре отговарят да са получени при ухапване от Р. Х..
Вещите лица дават още заключение, че при ДНК изследване на нокътни изрезки от дясната ръка на Д. С. Ю. е установена смес от клетъчен материал, като освен неговия собствен такъв, се установява и клетъчен материал, който може да произхожда от Р. Х..
Изготвената експертиза съдът преценява като компетентна, обективна и безпристрастно дадена и възприема изцяло.
По делото от страна на ищците са ангажирани и гласни доказателства.
Св. С. А. А. дава показания, че през 2017 г. е работил в Сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ при ОДМВР Русе и във връзка с това е работил по случай с умъртвяване на жена в с. Голямо Враново. Във връзка с това е провеждал беседи с мъж, чиито имена не си спомня, който не бил задържан веднага. Това се случило на следващия или по-следващия ден от патрул на РУ в Сливо поле след подаден друг сигнал за нападната друга жена в същото село. Отвели го първоначално в Кметството на с. Голямо Враново, а после и в ОДМВР Русе и по време на беседите с него той си признал, че е извършител на деянието. Потвърждава, че подписът под протокола за разпита му като свидетел в БП № 1018/2017 г. на ОДМВР Русе, приложен на л. 49 е негов. Спомня си още, че до трупа била намерена счупена половин краставица, а когато задържали този мъж в него била намерена цяла краставица.
Св. Н. Б. К. дава показания, че към 2017 г. работел като Началник Сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ в ОДМВР - Русе. Изнася данни, че през м. май, 2017 г. получили сигнал за намерено лице в безпомощно състояние, починало в дома си в с. Голямо Враново. Сформирали група и заедно с експерти от БНТЛ и разследващ полицай посетили адреса, където установили труп на жена в бечовото помещение на къщата, която обитавала. Била самотно живуща. След направения първоначален оглед и от съдебен лекар се установило, че жената е починала насилствено, вследствие на задушаване, като по тялото й имало доста следи от физическо въздействие. Съдебният лекар установил задушаване, което по-късно при аутопсията се потвърдило, че е причинило смъртта. По тялото й намерили доста следи от наранявания, синини, биологичен материал и една краставица, счупена на две, по която имало биологични следи. Създали организация за първоначални оперативноиздирвателни мероприятия заедно с колегите си от РУ в Сливо поле. Свидетелства, че на следващия ден след огледа, дежурният на Дирекцията го уведомил, че е получен сигнал от русенска гражданка, която имала наследствен имот в Голямо Враново.
3
Спомнял си, че било почивен ден. Сигналът бил за мъж във вилата й, който я гледал как се преоблича. Тя заявила, че познава човека. Задържали лицето Д. С. Ю. и го отвели в Кметството, където им било предоставено помещение, за да работят. При личния обиск, в джоба му, намерили краставица, което ги навело на мисълта, че въпросното лице има някаква съпричастност към деянието. В късните часове на същия ден, след множество беседи и разговори човекът поискал да разкаже какво е сторил, че е извършил самото деяние, като счупената краставица, която намерили на местопроизшествието бил използвал за полово сношение с починалата. Били му снети писмени обяснения. Свидетелят си спомнял, че задържаният споделил, че харесвал жената и искал да прави полов акт с нея. Тя го изгонила първоначално и той после се върнал и приложил физическа сила.
Св. Н. А. Х. дава показания, че от 1993 г. работи като младши полицейски инспектор в РУ Сливо поле. Служебните му задължения включвали и обслужване на района на с. Голямо Враново, в което самият той живеел. Познавал Д. С. Ю.. Знаел, че е починал. Д. живеел в с. Голямо Враново със своето семейство, което включвало съпругата му, синът му Т. и дъщеря му А.. Децата му, а после и техните семейства продължили да живеят заедно със Д. и неговата съпруга. Т. ходел да работи със своето семейство в Холандия, но когато се връщали в България, се прибирали всички заедно в дома на Д.. Свидетелства още, че работел заедно с други лица по разследването срещу Д. за причинена смърт на Р. р. Х., също от с. Голямо Враново. Знаел, че Д. починал от инсулт, който получил в затвора, докато бил задържан по повод разследването, което се провеждало. Знаел, че за него след инсулта грижи полагали съпругата му и дъщеря му А., тъй като състоянието му било много лошо. От Кмета на Голямо Враново знаел, че е съдействал с работници, които да помагат на А., да го носят на ръце, да го качват в кола, за да може той да бъде транспортиран до гр. Варна, където е трябвало да бъде преглеждан от психиатър. Не знаел, когато Д. починал кой е организирал погребението му. Предполага, че това са били близките му.
Св. М. А. О. дава показания, че Р. Х., негова тъща, била убита преди 5 години.
Полицията посочила като убиец Д., който живеел в с. Голямо Враново. По това време свидетелят, заедно със съпругата си А. и синът си А., живеели в гр. Опака. За смъртта на тъщата им се обадил техен приятел от с. Голямо Враново. Веднага с жена му тръгнали натам, но два дена не могли да влязат в къщата, защото се провеждало разследване. А. оставили в едно приятелско семейство, тъй като бил малък и не искали да се плаши. Полицаите им обяснили, че Р. е починала по особено жесток начин, тъй като имало удари. Имало разхвърляни столове, леглото било разхвърляно. Помислили, че това било с цел кражба, тъй като предния ден си била взела пенсията. Цялото село после разбрало за начина, по който Р. починала. Свидетелства, че съпругата му много страдала, плачела, не само защото загубила майка си, но и защото била умряла по такъв жесток начин, при убийство. Било я срам и повече от две години не смеела да 4 каже в Опака, че майка й е била убита и изнасилена и че някой се е гаврил по такъв особено жесток начин с нея. Казали само, че е убита. Дава показания, че съпругата му страдала, нощно време не можела да спи. Свидетелства, че доведената му дъщеря С. след деня на убийството имала изпит, на който не могла да се яви. Така и не могла да завърши висшето си образование. Чувствала се зле, тежко изживявала случилото се. Не можела да го преживее. С. била любимата внучка на баба си. Въпреки, че тъща му имала и други внуци, тя най-много държала на С. и всичките си пари, които събирала казвала да отидат за нея. Свидетелства, че никой от семейство му не могъл да преживее случилото се убийство. Вече пет години като се приберял от работа, жена му стояла наведена и плачела, отивала в другата стая и продължавала да плаче.
Изнася данни, че Р. и А. били в много близки отношения. Отношенията им били приятелски, повече от взаимоотношения между майка и дъщеря. Обръщали се на галени имена. Споделяли си всичко. Свидетелства още, че съпругата му А. се явявала на всички заседания, докато вървяло наказателното дело и слушала в подробности, това, което се говорело в съдебната зала. Като се приберяла у дома, не можела да се съвземе, все едно насреща му имало друг човек. Не била като преди усмихната.