Решение № 2767 от 24.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2767 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена И.а

Членове:

И.ина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от И.ина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20251100502288 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от А. И. М. срещу решение от 17.07.2024 г., постановено по гр. д. №54682/2023 г. по описа на СРС, ГО, 55 състав, в частта, с която сa уважени предявените срещу него искове. В жалбата се посочва, че първоинстанционното решение е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове в посочената част. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД оспорва подадената въззивна жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и обосновано, поради което и моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третото лице помагач не е взело становище.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на 1 насрещната страна, приема следното:

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу А. И. М. и Г.Й. И., с която са предявени осъдителни искове, както следва: иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 1106.21 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент № 71, находящ се в гр. София, ж.к. ****1, абонатен номер 245096, за периода 01.05.2020г. - 30.04.2022г., както и сумата 25.06 лева за извършено дялово разпределение за периода 01.08.2020г. - 30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 05.10.2023г., до окончателното изплащане; иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 192.31 лева - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г. 07.09.2023г., както и сумата 7.13 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.03.2021г. - 07.09.2023 г. Вземанията се претендират разделно - 3/4 части от ответника А. И. М. – в качеството му на наследник на И. М. и наследник на Л.Я. и собственик на 3/4 ид. ч. от имота, както и 1/4 части от ответника Г.Й. И. в качеството му на собственик на 1/4 ид. ч. и наследник на Л.Я..

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателите на ответниците - И. М. и Л.Я., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл.

150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент № 71, находящ се в гр. София, ж.к. ****1, абонатен номер 245096, като ответниците имали задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение, което не са сторили. С оглед тези обстоятелства моли да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени да му заплатят при посочените квоти описаните суми, ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответниците А. И. М. и Г.Й. И. са депозирали 2 отговор на исковата молба, с който исковата молба се оспорва като нередовна и недопустима, евентуално- като неоснователна. Твърди се в тази връзка, че предметът на настоящото производство е идентичен с проведено заповедно производство, по което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжниците по заповедта депозирали възражение. Оспорва се ответниците да се намират в облигационно правоотношение с ищеца и да имат качеството на потребители на топлинна енергия. Твърди се, че сградата, в която се намира процесният имот, не е топлоснабдена от повече от десет години и в имота не е ползвана топлинна енергия. При евентуалност се релевира възражение за погасяване на процесните вземания по давност.

Конституирано е трето лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД на страната на ищеца.

С решение от 17.07.2024 г., постановено по гр. д. №54682/2023 г. по описа на СРС, ГО, 55 състав, исковете са частично уважени, като срещу същото, в частта, с която са уважени срещу А. М., е постъпила въззивна жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, а по същество- правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. Kонкретни оплаквания по същество против това решение на СРС във въззивната жалба няма. Не се констатират от въззивния съд процесуални нарушения на районния съд при постановяване на същото решение. Въззивният съд намира, че то е правилно, обосновано и законосъобразно, а депозираната въззивна жалба против същото за неоснователна и недоказана. Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Ето защо обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

В частта, с която СРС е отхвърлил предявения от ищеца иск спрямо А.

М., както и в частта по отношение предявените срещу Г. М. искове, решението е влязло в сила поради необжалването му от страна, за която е бил налице 3 интерес за това.

По разноските:

При този изхода на спора в полза на въззиваемия следва да се присъдят 12.78 евро /25 лв./ разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 17.07.2024 г., постановено по гр. д.

№54682/2023 г. по описа на СРС, ГО, 55 състав в обжалваната част.

В останалата си част първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. И. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. ****, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата от 12.78 евро /25 лв./ юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД, ЕИК 130036512, като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4