Определение № 16630 от 04.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16630 гр. София, 04.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Маргарита Ил. Николова като разгледа докладваното от Маргарита Ил. Николова Въззивно частно гражданско дело № 20261100506916 по описа за 2026 година

Производство по чл. 278, във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. Г. П., подадена чрез адв. Д. П., срещу Определение № 21677/11.06.2026 г., постановено по гр. д. № 55468/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 60 състав, с което на основание чл. 130 ГПК е върната исковата молба в частта, с която се иска установяване на осигурителен стаж за периода от 01.01.2015 г. до 31.07.2025 г., и е прекратено производството по делото в тази му част.

В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно.

Излагат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приложил чл. 130 ГПК вместо специалния ред по чл. 4, ал. 3 ЗУТОССР, като е върнал исковата молба, без да даде указания за представяне на удостоверение по чл. 5 ЗУТОССР. Жалбоподателят счита, че липсата на това удостоверение представлява отстранима нередовност, а не основание за недопустимост на иска. Оспорват се и изводите на съда, че наличието на данни в информационните масиви на НАП и обстоятелството, че осигурителят не е прекратил дейността си, изключват приложението на ЗУТОССР. Поддържа се още, че съдът е постановил определението при неизяснена фактическа обстановка, без да предостави възможност на ищеца да отстрани констатираните нередовности и по този начин е нарушил процесуалните му права. Иска се отмяна на определението в обжалваната част и връщане на делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия, евентуално с указания за прилагане на процедурата по чл. 4, ал. 3 ЗУТОССР.

Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Софийски градски съд, Гражданско отделение, III - А въззивен състав, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:

По делото се установява, че К. Г. П., чрез адв. Д. П. е предявил иск срещу Териториално поделение на Националния осигурителен институт – София-град, с която се иска от съда: 1. да установи осигурителен стаж на ищеца за периода от 01.01.2015 г. до 31.07.2025 г. и 2. да отмени наложеното с Разпореждане № **********/10.06.2025 г. задължение за връщане на добросъвестно получена сума в размер на 10871,91 лева.

С разпореждане № 3621/09.01.2026 г.. съдът е указал на ищеца: 1. с писмена молба с препис за ответника уточни при кой работодател е придобил претендирания осигурителен стаж за периода от 01.01.2015 г. до 31.07.2025 г., 2. представи удостоверение по чл. 5 1

ЗУТОССР и 3. заяви изрично дали обжалва Разпореждане № **********/06.06.2025 г. за промяна размера на получаваната пенсия или Разпореждане № РНП-3-4-2102087619/31.10.2025 г. за възстановяване на добросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 КСО в размер на 10871,91 лева за периода от 01.01.2015 г. до 31.07.2025 г.

В отговор ищецът е е уточнил, че обжалва Разпореждане № **********/10.06.2025 г.

– за промяна размера на получаваната пенсия, и Разпореждане № РНП-3-4-210208619/ 31.10.2025 г. – за връщане на добросъвестно получена през периода от 01.01.2015 г. до 31.07.2025 г. сума в размер на 10871,91 лева като пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Твърди, че през периода, за който се иска установяване на осигурителен стаж – от 01.01.2015 г. до 31.07.2025 г., ищецът извършвал дейност по граждански договори към „Български морски квалификационен център“ ЕООД. за установяване на осигурителен стаж придобит както следва: 1. за периода 01.05.1992 г. - 01.07.1996 г. в предприятие "Бионвест" ЕООД/АД;

2. за периода 23.06.1997 г. 12.01.1999 г. във "Витоша 47" - София; 3. за периода от 15.07.1999 г. до 01.02.2000 г. в ПРО "Ник Гус" - гр. София.

С обжалваното определение от 10.06.2026 г.. по гр. д. № 55468/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 60-ти състав, на основание чл. 130 ГПК е върната исковата молба на К. Г. П. в частта, с която се иска да бъде установен осигурителен стаж за периода от 01.01.2015 г. до 31.07.2025 г., като производството по делото е прекратено.

Районният съд правилно е приел, че исковата молба в частта, с която се иска установяване на осигурителен стаж за периода от 01.01.2015 г. до 31.07.2025 г., е процесуално недопустима.

Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР съдебното установяване на трудов или осигурителен стаж е допустимо само при наличие на удостоверение, издадено от работодателя или осигурителя, неговия правоприемник или друго лице, което съхранява ведомостите и книжата, че документите относно претендирания стаж са изгубени или унищожени. Именно липсата на тези документи обуславя възможността спорът да бъде разгледан по специалния ред на ЗУТОССР.

В случая ищецът твърди, че през процесния период е извършвал дейност по граждански договори към „Български морски квалификационен център“ ЕООД. От данните по делото не се установява този осигурител да е прекратил дейността си, нито са налице данни, че документите, удостоверяващи претендирания осигурителен стаж, са изгубени или унищожени. От представеното уведомително писмо изх. № 139/22.01.2026 г. е видно, че необходимата информация е подавана от дружеството и е налична в информационните масиви на НАП по личната партида на ищеца.

При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР за разглеждане на спора по специалния съдебен ред.

Липсата на удостоверение по чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР не представлява единствено липса на приложение към исковата молба, а при конкретните фактически данни по делото сочи на отсъствие на самите законови предпоставки за допустимост на иска. Поради това неоснователно е оплакването в частната жалба, че съдът е следвало да остави исковата молба без движение по реда на чл. 4, ал. 3 ЗУТОССР.

Не може да бъде споделен доводът на жалбоподателя, че наличието на данни в информационната система на НАП е ирелевантно. Макар тези данни сами по себе си да не заместват удостоверението по чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР, те са относими към преценката дали изобщо са налице твърдения и данни за изгубени или унищожени документи, които да обусловят приложението на специалния ред по закона. В случая такива данни липсват.

Неоснователни са и оплакванията за допуснати процесуални нарушения. От материалите по делото е видно, че на ищеца са били дадени указания за уточняване на искането, които той е изпълнил с молба от 23.01.2026 г. След направените уточнения, обаче не са наведени твърдения и не са представени доказателства, които да обосноват наличието на предпоставките по чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР. При тези данни първоинстанционният съд 2 правилно е приложил чл. 130 ГПК и е върнал исковата молба в тази част.

Поради изложеното, обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като въззивният съд изцяло споделя мотивите на първоинстанционния и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 1023982/15.06.2012 г., подадена от К. Г. П., ЕГН **********, чрез адвокат Д. П. срещу Определение от 10.06.2026 г., постановено по гр. д. № 55468/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 60-ти състав, с което е върната исковата молба.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3