Решение № 186 от 08.07.2024, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Девня, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно наказателно дело № 20243120200050 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на М. И. М., ЕГН: **********, с адрес: гр.

В********против Наказателно постановление №23 – 0253 – 000747, издадено на 19.10.2023 г. от Началник група в ОДМВР – Варна, РУ – Девня, с което въззивникът е санкциониран за нарушение по чл. 103 и чл. 147 ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ с административни наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

Въззивникът оспорва наказателното постановление, като счита същото за неправилно, необосновано и издадено при съществено нарушение на административно - производствените правила, като липса на посочване в АУАН и НП на мястото на извършване на нарушението и на обстоятелствата, при които то е извършено, отказ на актосъставителя да впише в АУАН възраженията, които е имал още при съставянето му и др. Твърди, че не е извършил нарушенията, за които е санкциониран, като сочи, че не е възприел сигнала за спиране, попаден от полицейските служители, намиращи се на автомагистрала „Хемус“. На тези основания претендира отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В с.з. въззивникът се явява лично и чрез процесуален представител, който заявява, че поддържа жалбата и твърденията, изложени в нея. По същество моли за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно поради липса на извършени от страна на жалбоподателя нарушения на ЗДвП и за присъждане на разноски.

1

АНО, редовно призован не изпраща представител, представя писмено становище, в което чрез проц. представител оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Районна прокуратура – Варна, редовно призовани, не изпращат представител и не ангажира становище по основателността на жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 14.06.2023 г. въззивникът, управлявайки лек автомобил „***“ с рег.№ В ***В С се движел по път ІІ-29 в посока от гр. Добрич към гр. Варна. С него в автомобила пътували и свидетелката В. Г. Х., с която въззивникът живеел на семейни начала, както и тяхното седем годишно дете. Около 14:40 ч. въззивникът навлязъл на територията на гр. Аксаково, като непосредствено табелата указваща населеното място, при поставена пътна маркировка М1 – единична непрекъсната линия, изпреварил движещ се пред него лек автомобил „О***“ син на цвят, без опознавателни знаци за принадлежност.

Този автомобил бил управляван от свид. С. М. Д. – мл. автоконтрольор в Сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна, който на посочената дата работел като оператор на камера за заснемане на скоростен режим и тъкмо бил приключил работата си на конкретна точка на контрол разположена на път ІІ -29, км.

8+300 и се бил отправил към друга такава, находяща се на територията на гр.

Варна. Възприемайки неправилната маневра, свид. Д. застигнал въззивникът, изсвирил с клаксона на автомобила си и включил светлини поставени на предното стъкло на МПС – то, което управлявал. Въззивникът също му изсвирил с клаксона на автомобила си и продължил движението си напред, тъй като не разбрал сигналите, които свидетелят му подава. На амтомагистрала „Хемус“ свид. Д. настигнал автомобила на въззивника и изпреварвайки го от лявата му страна, свалил предното странично стъкло и започнал да му прави знаци с ръка да спре. Тъй като автомобилът не бил обозначен като полицейски, а и дрехата с която бил облечен свид. Д. /черна тениска с къс ръкав без видими надписи полиция/ не предполагала, че той е полицейски служител въззивникът продължил движението си напред към гр.

Шумен, за където пътувал. Свид. Д. продължил да го следва с включени на предното стъкло светлини, като постоянно му подавал звуков сигнал с клаксона, за да спре, а на моменти го изпреварвал и рязко намалявал скоростта пред него, за да му попречи да продължи движението си. Въззивникът и съпругата му се стресирали от поведението на свид. Д., помислили си, че ги преследва, изплашили ли се и за детето си, което се разплакало. Тъй като по нищо неличало, че свид. Д. е полицай въззивникът не спрял на подаваните му знаци с ръце, а продължил движението си по магистралата, като дори изпреварвал автомобила на свидетеля, вкл. и от лявата му страна. В 14:48 часа свид. Х. се обадила на тел. 112 и съобщила за случващото се на магистралата.

Същата била помолена от оператора да опише автомобила, който ги преследва - цвят, модел, рег. номер. След като се установило, че се движат в посока гр.

2 девня, операторът на тел. 112 свързал свид. Христова с дежурния на РУ – Девня. Междувременно свид. Д. също се свързал с дежурния на РУ – Аксаково и съобщил за случая, като поискал съдействие от колеги от гр.

Девня, за спирането на въззивника. Двамата дежурни на РУ координирали действията си и на автомагистралата бил изпратен дежурния автопатрул при РУ – Девня в състав – свидетелите Ц. О. Й. и Р. И. Т., които отишли на автомагистрала „Хемус“ и застанали до пътен възел Суворово в посока гр.

София. Не след дълго възприели движещия се в лявата пътна лента л. а.

„БМВ“ с рег. № В 1825 ВС, управляван от въззивника и му подали сигнал със стоп палка да спре. Въззивникът не спрял на подадения му сигнал и продължил движението си, при което двамата полицейски служители предприели преследване със служебния си автомобил, който бил брандиран, с надпис „Полиция“ и включени звуков и светлинен сигнал. Едва тогава въззивникът забеляз полицейския автомобил, отбил вдясно и спрял в аварийната лента. Веднага след него спрял и свид. Д., който излязъл от автомобила и тогава въззивникът и съпругата му видели на гърба на тениската, с която бил облечен надпис „Полиция“. По разпореждане на полицаите въззивникът отишъл с автомобила си в РУ – Девня, където му били съставени два АУАН, единият от които процесния, съставен от свид. Ц. Й..

Актът бил надлежно предявен на въззивника, който го подписал без възражения. В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу акта не постъпили и на 19.10.2023 г. АНО издал атакуваното НП. В него АНО приел изцяло фактическите констатации изложени в АУАН, приел, че въззивникът е извършил две нарушение – на чл. 103 от ЗДвП и на чл. 147 ал. 1 от ЗДвП и му наложил за тях съответните наказания – глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца и глоба в размер на 20 лева.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на показанията на разпитаните лично и непосредствено свидетели.

Факта, че въззивникът не е спрял на подадения му на пътен възел Суворово сигнал за спиране от полицейските служители от РУ – Девня не се оспорва от него, като същият твърди, че не е възприел сигнала, тъй като се е движел в лявата лента за движение, а трафикът по магистралата бил интензивен. В подкрепа на неговите твърдения са показанията на свид. Христова, която заявява, че също не е забелязала нито полицейски автомобил, нито полицейски служители на автомагистралата, като е била заета с разговора си с дежурния на РУ – Девня, от когото всъщност двамата с въззивника са узнали, че след тях се движи полицейски автомобил, който след като са възприели веднага са преустановили движението си. Показанията на този свидетел съдът цени в светлината на близката й връзка със страна по делото. Като съжителстваща на семейни начала с въззивника от дълги години, свид. Х. несъмнено е заинтересована от изхода на делото, водено срещу него. Съдът обаче няма основание да не кредитира с доверие твърденията на свид. Х., доколкото същите се подкрепят от показанията на актосъставителя и 3 свидетеля при установяване на нарушението – свид. Р. Т.. Първият от тях, на въпрос на въззивника заяви пред съда следното: „Явно господина не ни е видял и не е възприел подадения от нас сигнал, защото впоследствие спря като видя нашия служебен автомобил.„ Свид. Р. Т. заяви, че сигнала е бил подаден от аварийната лента, тъй като е нямало как да излязат на платното за движение, за да подадат сигнал със стоп - палка. Сочи също, че точно в този момент въззивникът се е движел в лявата пътна лента и е изпреварвал движещ се в дясната лента автомобил, а автомобила на свид. Д. се е движел непосредствено след този на въззивника. Противно на това, свид. Ст. Д. твърди, че колегата му е подал сигнал за спиране със стоп - палка като е излязъл на пътното платно в дясната лента за движение. Същия свидетел твърди, че се е движел пред въззивника и лично е възприел сигнала, който е бил своевременен и достатъчно ясен. Това твърдение няма как да се приеме за достоверно, доколкото всички останали разпитани свидетели заявяват, че свид.

Д. се е движел след автомобила на въззивника и е спрял зад него в аварийната лента. Затова и напълно правдоподобно звучат твърденията на въззивника и свид. Х., че не са възприели подадения сигнал за спиране със стоп – палка. Не е без значение и наличието на противоречие в показанията на двамата полицейски служители кой от тях двамата е подал сигнала със стоп палката, като всеки от тях сочи, че сигнала е бил подаден от другия. Това още повече разколебава категоричното твърдение на свид. Д., че сигнала е бил достатъчно ясен за възприемане.

При така установената по делото фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентността на административно наказващия орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група в РУ при ОДМВР – Девня, упълномощен с това правомощие съгласно приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи /т. 3.9 от същата/.

Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт:

Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере за какво нарушение се ангажира административно 4

– наказателната му отговорност. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН и ЗДП. Възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила са неоснователни, доколкото както в АУАН, така и в НП мястото на нарушението е посочено конкретно и подробно, а именно автомагистрала „Хемус“ на ПВ Суворов посока гр. София. Не се доказват твърденията на въззивника, че е имал възражения при съставяне на АУАН, доколкото в акта е отразено, че нарушителят няма възражения, същият му е предявен, при което се е запознал с неговото съдържание, вкл. и в тази му част и подписан от него лично. Затова и основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление на процесуално основание съдът не констатира.

Относно материално - правната законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление:

Административно наказателната отговорност на въззивника е ангажирана за две нарушения, първото от които такова по чл. 103 от ЗДвП, съгласно която „При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най - дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.“ За да е осъществен състава на това нарушение на първо място следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е предназначен за конкретния водач на ППС и на второ - въпреки възприетия сигнал водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в най - дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания.