Решение № 1 от 06.01.2026, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Троян, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета М. С.ова при участието на секретаря Кремена Н. Раева като разгледа докладваното от Антоанета М. С.ова Административно наказателно дело № 20254340200257 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази:

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № 25-0359-000412 от 20.08.2025 г., издадено от И.Н. С. – Началник на РУ-Троян към ОДМВР гр. Ловеч, на А. Й.

Д., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложена кумулативна санкция „Глоба” в размер на 200.00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ във вр. чл. 26, ал. 3 ЗАНН.

Наказателното постановление е обжалвано в законоустановения срок от А. Й. Д., чрез адв. Е. Ц. от ЛАК, като с жалбата се иска от съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно. В жалбата са изложени доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за неправилно приложение на материалния закон.

Жалбоподателят А. Й. Д., редовно призована, не се явява в съдебно заседание, представлява се от своя пълномощник адвокат Е. Ц. от АК - Ловеч, който поддържа жалбата и по същество на делото развива подробно доводи и правни аргументи в подкрепа на искането за отмяна на оспореното НП.

Въззиваемият Началник на РУ гр.Троян, редовно призован, не се явява в с.з. и не се представлява от процесуален представител. В писмено становище АНО е направил искане жалбата да бъде оставена без уважение, като НП бъде потвърдено. Ангажирани са доказателства.

1

За РП - Ловеч не се явява представител в с.з., като от прокуратурата не е изразено становище по жалбата.

От приложените към делото и приети писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели Ц. С. Г., С. Д. С. и С. И. Ч., преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 21.04.2025 година около 16.58 часа свидетелите С. С. и С. Ч. служители в РУ-Троян, при обход със служебен автомобил от гр. Троян към с.

Бели Осъм, на ул. „Ген. Карцов“ до № 395 забелязали, че мотоциклет „Ямаха“ без регистрационен номер се управлява от водача си в нарушение на правилата за движение – на задна гума мотоциклетистът изпреварил три автомобила, първият от който патрулният, в участък, в който изпреварването било забранено. Предвид констатираните нарушения свидетелите информирали по радиостанцията за това, като предоставили данни за мотора марка и цвят, за посоката на движение – към с. Бели Осъм, както и за облеклото и каската на мотоциклетиста.

В посоченото време и място моторът бил управляван от непълнолетния И.И.Р., ЕГН **********, роден на *** г. (петнадесетгодишен), който на кръстовището на „Камен мост“ в с. Бели Осъм обърнал посоката на движение и продължил движението си в посока обратно към гр. Троян. В гр. Троян, на ул. “Ген. Карцов“, до автомивка се били установили свидетелят Ц. С. Г. заедно с колегата си С.И., също служители на РУ-Троян. Водачът на мотоциклета ги забелязал, като завил наляво и продължил движението си по ул. „Амбарица“.

Полицаите Г. и И. тръгнали със служебния автомобил, но минали през друга пресечка за ул. „Амбарица“, където го пресрещнали и той спрял.

Полицейските служители установили, че водачът на нерегистрирания по надлежния ред мотоциклет „Ямаха“ е непълнолетен, поради което била извикана неговата майка - жалбоподателката А. Й. Д.. На мястото, където бил спрян 15-годишният водач, отишли и свидетелите С. и Ч. и потвърдили по описанието на мотоциклетиста и мотора, че това е същият водач, движил се на задна гума, изпреварвайки три автомобила. Жалб. Д. обяснила пред полицейските служители, че мотоциклетът, който синът й е управлявал, бил закупен и подарен му от неговата баба, като родителят заявил, че тя не му е разрешавала да го кара. Заявила също, че не можела да контролира поведението на сина си, имала и друго дете - бебе, за което се грижела.

Свид. Ц. Г. съставил на А. Й. Д. акт за установяване на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, която написала възражение, че не е разрешила на малолетния си син да кара.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН А. Д. не е направила писмено възражение срещу съставения й акт за установяване на административно нарушение.

С резолюция № 25-0359-М00039 от 06.06.2025 г. началникът на РУ гр.Троян прекратил административнонаказателното производство, образувано по АУАН серия AД № 713937, като приел, че има данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК и преписката била изпратена на РП-Ловеч по компетентност.

С постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 01.07.2025 г. по пр. пр. № 2963/2025 г. по описа на РП - Ловеч наблюдаващият прокурор е приел, че И.И.Р. е малолетен, като по отношение на извършеното 2 от последния деяния, предвид наказателната неотговорност на малолетните, е обосновал липса на извършено престъпление. Прокурорът е посочил, че е налице извършено административно нарушение от страна на майката на малолетния.

На 20.08.2025 г. Началник РУ гр.Троян И. С. е издал атакуваното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение /, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно; наказателното постановление издадено ли е от компетентен орган и при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове.

По приложението на процесуалния закон:

Обжалваното НП е издадено о т упълномощен за това орган, с оглед Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, поради което издалото НП лице е компетентно. С оглед длъжностното качество на актосъставителя и във връзка със същата заповед, съдът намира че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни задължения.

В конкретния случай НП е издадено на основание чл. 36, ал. 2, предл. последно от ЗАНН. В описанието на фактическата обстановка в наказателното постановление се сочи, че същото се издава във връзка с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство на РП - Ловеч изх. № 2963/2025 г. В конкретния случай въз основа на изпратената от прокуратурата преписка АНО е постановил реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо А. Й. Д. за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП във вр. чл. 26, ал. 3 ЗАНН и е издал атакуваното НП.

Съдът счита, че атакуваното наказателно постановление е издадено в срок, но намира, че в производството по издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗАНН административнонаказателно отговорни са пълнолетните лица, навършили 18 години, които са извършили административни нарушения в състояние на вменяемост.

Административнонаказателно отговорни са и непълнолетните, които са навършили 16 години, но не са навършили 18 години, когато са могли да 3 разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си, по арг. от ал. 2 на същата норма.

Съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗАНН за административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, отговарят съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им.

В оспореното НП липсва описание на елементите на състава на твърдяното нарушение, от които следва отговорността на жалбоподателя, а именно, че е допуснал извършването на нарушение от своя непълнолетен син /навършил 15 г., но ненавършил 16 годишна възраст/, неправилно посочен като малолетен и то съзнателно. В случая при издаването на НП не са спазени изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

Следва да се отбележи, че съгласно чл.3 и чл.4 от ЗЛС, малолетни са лицата, ненавършили 14-годишна възраст, а лицата от 14 до 18 години са непълнолетни.

Относно приложението на материалния административен закон:

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

В чл. 140, ал. 2 от ЗДвП е предвидено, че условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната.

НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, е подзаконовият нормативен акт, който определя условията и реда за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица.

По делото бе установено и не се оспорва от жалбоподателката, чрез нейния пълномощник адв. Ц., че във времето и мястото, посочено в НП, непълнолетният И. Р. е управлявал мотоциклет марка „Ямаха“, модел YZF 250 с рама № ***, който не е бил регистриран по надлежния ред. Не се оспорва и обстоятелството, че жалбоподателката Д. е майка на 15-годишния Р..

От страна на жалбоподателката и нейния пълномощник се твърди, че Д. не е осъществила допустителство за извършеното от сина й деяние – управление на нерегистрирано МПС, тъй като тя не осъществила поведение, изразяващо се в съзнателно допускане извършването на нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Твърдения за липса на умисъл за извършване на допустителство за нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП адв. Ц. е обосновал с обстоятелството, че още при съставяне на АУАН Д. е посочила като възражение, че тя не е 4 разрешила на непълнолетния си син да кара. Пред полицейските служители също е обяснила, че бабата на детето е подарила на внука си мотора, като е заявила, че тя като майка не може да го контролира да не кара. С оглед на изложените твърдения от жалбоподателя, от страна на АНО не са събрани никакви доказателства, които да ги опровергаят.

Наказващият орган е следвало да прецени тези обстоятелства преди да издаде НП. Съгласно Постановление № 10/28.09.1973 година по НД № 9/1973 година на Пленума на ВС, т. 5 Родителите, попечителите и настойниците на малолетните, непълнолетните до 16 години и поставените под пълно запрещение носят административнонаказателна отговорност, когато умишлено са допуснали лицата, за които отговарят, да извършат административно нарушение, тоест родителите носят административнонаказателна отговорност когато умишлено са допуснали лицата, за които отговарят да извършат административни нарушения. В разпоредбата на чл. 26, ал. 3 пр. 1-во от ЗАНН родителите на непълнолетни на възраст от 14 до 16 години, които съзнателно са допуснали извършването им, са административнонаказателно отговорни ако съзнателно са допуснали осъществяване на състава на административно нарушение от тяхното дете.