Определение № 7305 от 16.02.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7305 гр. София, 16.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Частно гражданско дело № 20231110123703 по описа за 2023 година

Постъпила е молба, вх. № 236765/23.08.2023 г. от адв. Ч. за допълване на постановеното на 03.08.2023 г. определение в частта за разноските, тъй като съдът не се е произнесъл по искането й за разноски.

Заявителят „(фирма)“ АД заявява становище за неоснователност на молбата. В условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

С определение от 03.08.2023 г. съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение, поради това, че заявителят не е представил доказателства за предявен установителен иск в срок, като съдът не се е произнесъл по поисканите от длъжника в производството разноски.

Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, като посочената разпоредба следва да се приложи по аналогия и в заповедното производство.

Длъжникът по делото е защитаван от адв. Ч., която е осъществявала безплатна правна помощ по делото. Последната с възражението по чл. 414 ГПК претендира възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА.

Същото, определено по реда на Наредба 1/2004г. възлиза в размер на сумата 400 лева.

Заявителят е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за основателно, по следните съображения:

В Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о., ТК, е пояснено, че заповедното производство е уредено като едностранно, затова в чл. 7, ал. 7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение то е поставено наред с други едностранни производства – производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези 1 производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е основание за иницииране на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника (в този смисъл Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г.), споделяно от настоящия съдебен състав.

На следващо място следва да се отбележи и че формализираното заповедно производство не предпоставя нужда от процесуално представителство за длъжника.

Възражението съгласно изричния текст на закона не се нуждае от мотивиране, а длъжникът получава формуляра, с който би могъл да упражни правото си на защита.

С оглед изложеното, съдът намира, че възнаграждението за подаване на възражение от длъжника следва да бъде определено съгласно § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, а именно за непредвидените в тази наредба случаи възнаграждението се определя по аналогия, като приложима е разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения (в приложимата й редакция изм. с ДВ бр. № 88 от 2022 г.), съгласно която дължимото адвокатско възнаграждение следва да възлиза на сумата от 200 лева.

Предвид изложеното определение от 03.08.2023 г. следва да бъде допълнено, като в полза на адв. Черкезова на основание чл. 78, ал. 4, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА се присъди сумата от 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита.

Воден от гореизложеното, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА определение от 03.08.2023 г. по ч.гр.д. № 23703/2023 г. по описа на СРС, 61 състав, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, „(фирма)“ АД, с ЕИК ***, да заплати на адвокат Д. Ч., ЕГН **********, сумата от 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита по ч.гр.д. № 23703/2023 г. по описа на СРС, 61 състав.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2