Решение № 3478 от 16.09.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3478 гр. В., 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 50 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Неделина Маринова при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20263110105905 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 127б от Семейния кодекс.

Образувано е по молба от Ж. Д. Т. срещу Я. Ф. Т. с искане за налагане на забрана за напускане на страната на детето М. Ж.ва Т.а.

Ищецът излага, че страните са родители на детето М. Ж.ва Т.а, родено на 31.05.2022 г. в гр. В.. Сочи, че към настоящия момент с ответницата са в граждански брак, но отношенията между тях са силно влошени и съществуват сериозни разногласия по въпросите, свързани с детето. Твърди, че са налице основателни опасения при конфликтна ситуация Я. Т. да изведе детето М. извън пределите на Република България. Заявява, че ответницата е искала съгласието на ищеца и заплашвала нееднократно последния, че желае да изведе детето в Руската федерация. Многократно била заявявала, че не иска и не си заслужава да работи в България. Ищецът счита, че Я. Т. има алкохолна зависимост, не е интегрирана в българското общество, отказва да заплаща битови сметки и общата ипотека за апартамента им. Изложеното от ищеца се поддържа в хода на проведеното по делото открито съдебно заседание.

В открито съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си представител, оспорва молбата, като заявява, че в същата не са изложени конкретни твърдения за наличието на опасност детето да бъде изведено извън пределите на страната от майката. Заявява, че единствената жива роднина на ответницата – нейната майка е продала имуществото си в Русия и е закупила жилище в град В., в близост до дъщеря си, за да й помага. Ответницата владее български език, работи и има социална среда. Детето е записано и посещава детска 1 градина. Оспорва се твърдението на ищеца в който и да било момент ответницата да е имала намерение да извежда детето от страната, включително в Русия. Излагат се твърдения, че настоящото производство е образувано във връзка с посоченото от ищеца, а именно: че предвижда да предяви брачен иск за прекратяване на брака му с ответницата.

В открито съдебно заседание представител на Дирекция „Социално подпомагане“ – В. не се явява. В писмено становище е изразено становище за основателност на молбата, формирано въз основа на молбата и представените от ищеца писмени доказателства.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното по делото Удостоверение за раждане № ******** от ******* г., детето М. Ж.ва Т.а, ЕГН **********, е с родители Ж. Д. Т., ЕГН **********, и Я. Ф. Т., родено на ******* г. Видно от Удостоверение за сключен граждански брак от ***** г., страните в производството са сключили граждански брак на 04.01.2021 г. в град В..

Приобщени като писмени доказателства са Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.12.2020 г., Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.12.2021 г. и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 12.09.2022 г., от които се установява, че ответницата и нейната майка са продали свои недвижими имоти в Русия, а последната е закупила такъв в България.

Представени по делото са Академична справка от 03.11.2004 г. и други справки за завършено висше професионално образование на ответницата, както и Трудов договор *** от 06.08.2026 г. и Служебна бележка от 10.09.2026 г., видно от които ответницата се намира в трудово правоотношение с „П. 2026“ ЕООД.

Приобщена по делото е Служебна бележка от 02.09.2026 г., от която се установява, че детето М. Ж.ва Т.а е записано в първа група през учебната 2025/2026 г. в ДГ ** „К.“.

В открито съдебно заседание е проведена процедура по изслушване на двамата родители:

Бащата Ж. Д. Т. поддържа молбата, като твърди, че страните са съпрузи и към момента живеят и отглеждат детето заедно, но между тях има конфликти. С оглед на влошените отношения с ответницата, има опасения, че последната може да изведе детето извън пределите на България и да не го върне обратно.

Майката Я. Ф. Т. заявява, че никога не е имала намерение да извежда детето извън България, още по-малко в Русия, която в момента е във война. Твърди, че вече нищо не я свърза с тази държава, тъй като имотите на семейството й там са продадени, а единствената й роднина – нейната майка е закупила жилище в град В., в близост до дъщеря си и има възможност да й помага за детето. Сочи, че в момента работи, има приятели и социален живот в България.

2

При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено следното от правна страна:

Съгласно чл. 127б, ал. 1 СК, районният съд по настоящия адрес на детето разглежда искане за налагане на забрана за напускане на страната на дете при конкретен и явен риск от незаконно извеждане на детето от родител, настойник, попечител или роднина. Според разпоредбата на ал. 2 на чл. 1 2 7 б СК, незаконно е извеждането на дете с обичайно местопребиваване в Република България, извършено в нарушение на правото на ефективно упражняване на родителските права и задължения, придобити по силата на решение, на закона или на споразумение.

В настоящия случай, детето М. Ж.ва Т.а е с обичайно местопребиваване в Република България, което се установява, както от проведеното социално проучване, така и от представените писмени доказателства. Непълнолетното дете живее в град В. и се отглежда от двамата си родители – страни в настоящото производство. За учебната 2025/2026 г. детето е записано и посещава ДГ ** „К.“. В този смисъл в град В., Република България, е обичайното местоживеене на детето, където са установени и неговата социална и образователна среда.

Към момента на сезиране на съда в настоящото производство, както и към момента на приключване на съдебното дирене по същото, страните в производството са в граждански брак, като живеят и отглеждат детето заедно.

Не се доказаха твърденията на ищеца, изложени в сезиращата молба, за наличието на явен и конкретен риск от извеждане на детето извън пределите на Репулика България и установяването му в друга държава, като във връзка със същите не бяха ангажирани каквито и да било доказателства.

Напротив, от целия събран в производството доказателствен материал се установи трайната и териториална уседналост на детето и майката на територията на Република България, тъй като детето посещава детска градина и е изградило своя приятелски кръг именно на територията на тази държава, майката работи и живее в България, както и има своя социална среда. Установи се, че са отпаднали обстоятелствата, които биха обосновали решение на ответницата да се върне в родината си, доколкото притежаваните от нея и семейството й имоти са продадени, а майка й се е установила трайно да живее на територията на България.

С оглед изложените съображения, съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 127б СК, поради което молбата на Ж. Д. Т. се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По разноските:

С оглед изхода на спора, в полза на ответницата следва да бъдат възложени претендираните от нея разноски за производството, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. В този 3 смисъл са и постановките на Тълкувателно решение № 3/2023 г. на ОСГК на ВКС.

Доказаните такива са в размер на 400 евро за адвокатско възнаграждение за производството, които следва да бъдат присъдени на ответницата, като по отношение на претендираните разноски за превод на документи не са ангажирани доказателства за тяхното извършване, поради което същите не следва да бъдат възлагани в тежест на ищеца.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молба вх. № *****/13.08.2026 г. от Ж. Д. Т., ЕГН **********, срещу Я.

Ф. Т., родена на ******* г., с искане по чл. 127б СК за налагане на забрана за извеждане от страната на детето М. Ж.ва Т.а, ЕГН **********.

ОСЪЖДА Ж. Д. Т., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Я. Ф. Т., родена на ******* г., сумата от 4 0 0 (четиристотин) евро – адвокатско възнаграждение за настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Окръжен съд - В. в 7-дневен срок от деня, в който е посочено, че решението ще бъде обявено 16.09.2026 г.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

4