Решение № 1447 от 19.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1447 гр. Пловдив, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20245330202614 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба срещу Наказателно постановление № 24-1030000719/15.02.2024г. на Началник група в ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на С. Д. С. Х., ЛЧН **********, е наложено административно наказание: на основание чл. 177, ал.1, т.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.162, ал.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, моли съда да отмени обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се разноските по делото.

Въззиваемата страна, Началник група в ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, редовно призован, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. До съда е депозирана молба-становище от странта, с която излага становище за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Евентуално, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар с искане за намаляване 1 размера му до минимума, предвиден в Наредбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

АУАН

Серия GA

№ 1054078/21.01.2024г. е съставен против жалбоподателя С. Д. С. Х., ЛЧН **********, затова, че на 21.01.2024г. в 18:53ч. в с. Първенец, на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“до № 80, с посока на движение от изток към запад, управлява личния си лек автомобил, марка „Ленд Ровър“, с рег. № **** ***, при следните обстоятелства – в качестото си на чужденец, дългосрочно пребиваващ в РБългария управлява МПС със свидетелство без да е подменено след пребиваване повече от 1 година.

Същият притежава разрешително за пребиваване по чл.50 – продължително пребиваване, издадено на 30.12.2021г.

Нарушението било установено при рутинна проверка от свид. В. Т. Ш., на длъжност „полицай“ при Първо РУП-Пловдив.

В хода на същата било установено и друго нарушение - управление на МПС след употреба на алкохол, за което бил съставен друг АУАН на жалбоподателя.

Предвид обстоятелството, че жалбоподателят бил англоговорящ и не владеел български език, цялостната процесна проверка била извършена на аглийски език от полицейските служители на място. За да са сигурни, че жалбоподателят е разбрал за какво му е вменено нарушението, повикали в полицейското управление свид. П. Н. В., близък приятел на жалбоподателя, посочен от него, който владее английски език, за да му съдейства за превод при необходимост.

Актът бил подписал от жалбоподателя с изричното отбелязване,че няма възражения, а под качеството „преводач“ се подписал и свид. В..

Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното НП. За връчването на последното на жалбоподателя, **.********** инспетор към Първо РУП - Пловдив П. Р. съставила документ на английски език и преведен 2 на български език, в който с подписа си удостоверила, че в качеството си на лице, което владее писмено и говоримо английски език на 28.03.2024г., запознала жалбподателя със смисъла и съдържанието на документа, законовите последици и неговите права, предявила НП-то и го връчила.

Тази фактическа обстановка се установява от съда на база приложените и събрани по делото писмени доказателства, както и гласните доказателства – показанията на свидетелите – В. Т. Ш. /актосъставител/ и П. Н. В..

В показанията си свид. Ш. потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Обяснява, че в хода на проверката с жалбоподателя са комуникирали на английски език, като се разбирали без проблеми. Потвърждава, че в районното управление било повикано лице, посочено от жалбоподателя, който му превеждал.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като непредубедени, достоверни и съответстващи на писмените доказателства по делото.

От показанията на свид. В. се установява,че същият е в близки приятелски отношения с жалбоподателя. Сочи,че действително процесната контролна проверка била осъществена на аглийски език между полицейските служители, които го владеели добре, и жалбоподателя. Последният знаел 5-6 думи на бълграски език. Свидетелят обяснява, че почти не се намесвал в разговора им, просто обяснил последиците за жалбоподателя от ангажиране на отговорността му за двете нарушения. Свидетелят категорично сочи, че макар да владее английски език, не е професионален преводач.

Съдът кредитира и тези показания, дотолкова, доколкото служат за установяване на обективната истина и не противоречат на останалия кредитиран доказателстен материал, като се отчита и евентуалната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото, предвид установените близки отношения с жалбподателя.

От правна страна, съдът намира следното:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в съответствие със сроковете по чл.34 от ЗАНН. Спазени са реквизите по чл.42 и чл.57 от ЗАН.

В случая безспорен е фактът, че Великобритания към датата на предприетото управление /21.01.2024г./ не е страна от Европейския съюз. Това е така, тъй като същата е напуснала Европейския съюз на 31 януари 2020г., 3 съгласно Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия /2019/C 384 I/01/.

Великобритания не се явява и страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство. Съгласно чл. 126 от Споразумението за европейското икономическо пространство, Споразумението се прилага на териториите, в които се прилагат Договорът за създаване на Европейската икономическа общност и Договорът за създаване на Европейската общност за въглища и стомана, при определените в тях условия, както и на териториите на Република Австрия, Република Финландия, Република Исландия, Княжество Лихтенщайн, Кралство Норвегия и Кралство Швеция. В тази връзка, с аргумент от посочения чл. 126, след излизането на Великобритания от Европейския съюз, за нея неприложимо се явява и Споразумението за европейското икономическо пространство, доколкото същата не е държава, в която се прилагат Договорът за създаване на Европейската икономическа общност и Договорът за създаване на Европейската общност за въглища и стомана, нито пък е някоя от изброените изчерпателно държави. Нещо повече, отношенията между Великобритания и останалите държави от ЕИП/ЕАСТ, нечленуващи в ЕС, са изчерпателно уредени в Споразумение относно договореностите между Исландия, Княжество Лихтенщайн, Кралство Норвегия и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, след оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз, Споразумението за ЕИП, както и другите споразумения, приложими между Обединеното кралство и държавите от ЕИП/ЕАСТ по силата на членството на Обединеното кралство в Европейския съюз, подписано в Лондон на 28 януари 2020 г. именно с оглед излизането на Великобритания както от ЕС, така и от ЕИП в съответствие с посочения чл. 126 от Споразумението за европейското икономическо пространство.

С оглед на посоченото, настоящият състав приема, че считано от 31 януари 2020г. Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия /“Обединеното кралство“/ не е член на ЕС и на Европейското икономическо пространство /ЕИП/. От посочената дата до 31 декември 2020 г. започва да тече 11-месечен преходен период, в който европейското законодателство продължава да действа на територията на Обединеното кралство. По време на преходния период двете страни имат възможност да договорят бъдещите си 4 взаимоотношения, като в случай на необходимост, периодът може да бъде удължен еднократно при изявено желание от двете страни до 1 юли 2021г.

С отдавна изтеклият 11-месечния преходен период и с оглед липсата на продължаване на периода, считано от 01.01.2021 г. Обединеното кралство се третира като трета страна извън ЕС и ЕИП и спрямо него и в него спира да се прилага правото на ЕС. За да продължи взаимното признаване на СУМПС, е необходим изричен акт на съответната държава. В случая такъв акт липсва.

Конкретното нарушение е извършено на 21.01.2024г. и пряка последица от изтичането на едногодишния срок, считано от 30.12.2021г., визиран в разпоредбата на чл. 162, ал. 2 от ЗДвП, е дерогиране валидността на чуждестранното свидетелството за управление на МПС за територията на Република България. Т.е. жалбоподателят е бил в нарушение повече от година.Това не лишава водача от правоспособност да управлява МПС, но същият губи правото да управлява МПС на територията на страната, тъй като не притежава валидно СУМПС по смисъла на националното законодателство.

Въпреки установено, съдът намира, че обжалваното НП следва да се отмени, поради нарушаване на процедурните правила при ангажиране отговорността на нарушител – чужденец.

Така данните по делото налагат несъмнения извод, че нарушителят е чужд гражданин на Великобритания, за когото няма никакви доказателства, че владее говоримо и писмено български език. Напротив, показанията на разпитаните свидетели Ш. и В. потвърждават, че проверката е извършена на английски език, поради факта,че жалбоподателят не говори български език.

Това сочат и писмените доказателства по извършената проверка, приложени по административната преписка. Жалбата е подадена от негово име, но написана на български език от процесуалния му представител. Т.е. липсата на владеене на български език от страна на жалбоподателя, дори не се оспорва от страните.

Съгласно нормата на чл. 21, ал. 2 от НПК, която съгласно препращащата норма на чл.

84 от

ЗАНН, намира приложение и в административнонаказателното производство, изисква на лица, които не владеят български език да бъде осигурена възможност да се ползват от родния си език, като за целта им бъде назначен преводач. По този начин на лицата невладеещи български език се гарантира възможността да разберат какво е 5 вмененото им нарушение и респективно възможността да организират адекватно и защитата си още от самото начало на административнонаказателното производство. Волята на лицето за назначаване на преводач е без всякакво правно значение, щом като това лице не владее български език. По-нататък, недопустимо е установеното задължение за административния орган - на лицата, невладеещи български език да бъде осигурена възможност да се ползват от родния си или от друг разбираем за тях език чрез назначаване на преводач, да се заобикаля чрез повикаване на случайно лице, било то и приятел на жалбоподателя /в случая свид. В./, който да му превежда на английски и чиято компететност за това по никакъв начин не е проверена. Недопустимо е, че производството е проведено на английски език за улеснение от полицейски служители, т.е. от лица, участващи в производството в друго качество в производството – актосъставител, връчител, свидетел по акта. Попълване на декларация от страна на тези лица за владеенето им на английски език също не санира допуснатия съществен пропуск. Законовата норма е ясна и категорична и смисълът, който влага законодателят под „назначаване на преводач“ е заклет такъв т.е. да е упълномощено от дадена институция да извършва писмени и устни преводи на официални документи, които след това се заверяват от същата институция. Няма данни сочените лица за превод в районното управление да изпълняват такива функции.

При тези обстоятелства, съдът счита,че на жалбоподателя не му е бил осигурен надлежен превод на съставеният АУАН и не са му били надлежно разяснени посредством преводач, правата, във връзка със съставения АУАН.

Следва да се посочи също така, че освен АУАН, с превод следва задължително да бъде придружено и самото НП, тъй като именно с него се ангажира административнонаказателната отговорност на конкретно лице. Неспазването на задължението по чл. 21, ал. 2 от НПК представлява съществено процесуално нарушение, тъй като лицето не може с категоричност да разбере в какво се състои „административното обвинение“, за да организира адекватно своята защита, което несъмнено е основание за отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно.