Решение № 1013 от 23.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1013 гр. София, 23.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20221110201757 по описа за 2022 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. П. Г. против издадено срещу него наказателно постановление №21-4332-023227/12.11.2021г. от Г.В.Б, в качеството на Началник Група към Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП му е наложено адм. наказание ГЛОБА в размер на 300.00 лева, на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Жалбата е подадена от легитимирано лице и в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН /НП е връчено на 14.01.2022 г., а жалбата против него е подадена по пощата с дата на пощенското клеймо от 21.01.2022 г./, поради което е допустима.

В жалбата се поддържа, че обстоятелствата, изложени в НП описват извършено престъпление, за което в момента тече досъдебно производство. С оглед на това и считайки, че наказателното производство е с приоритет пред административнонаказателното се счита, че последното следва да бъде спряно до произнасяне на съда с влязла в сила присъда по наказателното обвинение. Поддържа се, че в противен случай ще бъде нарушен принципът за неналагане на две наказания за едно и също нещо.С тези съображения се 1 моли за отмяна на обжалваното НП.

В съдебно заседание, жалб. Г., след редовно изпълнена процедура по призоваването му – не се явява и не се представлява. От него е постъпила молба, в която сочи, че поддържа подадената жалба и моли същата да бъде уважена, като обжалваното НП бъде отменено. В условията на евентуалност, моли производството по настоящето дело да бъде спряно до приключване на досъдебното производство, водено по случая.

Въззивамата страна - редовно призована, не изпраща представител.

В съдебно заседание, на осн. чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН са приобщени чрез прочитане представените с административно наказателната преписка /АНП/ и изисканите и допълнително представени и приложени по делото писмени доказателства.

Жалбоподателят не оспорва фактите, описани в АУАН, които са относими към предмета на настоящето производство, а именно факта на извършената му проверка от органите на ОПП-СДВР при управление на МПС, поради което и за проверка на тези факти не е проведен разпит на актосъставителя.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, въз основа на събраните доказателства в хода на съдебното следствие, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 06.11.2021 г. в 00.20 ч. в *******************, с посока на движение от

*****************, жалб.

Р.Г. управлявал личния си л.а.П******************, като при извършената му проверка до **** от служители на ОПП-СДВР /св. С.В и негов колега/ било установено, че водачът е неправоспособен /лишен по административен ред от право да управлява МПС/, както и че управлява МПС след употреба на алкохол с концентрация 2.08 промила , установено с техническо средство. Въз основа на дадената кръвна проба и от изготвената впоследствие ************** г. било установено, че концентрацията на алкохол в кръвта му е била 1.88 промила.

С оглед на така установеното срещу жалбоподателя бил съставен АУАН №8287727/06.11.2021 г. за нарушения на чл.150а, ал.1 ЗДвП и по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП. Актът е предявен и връчен по надлежния ред и жалбоподателят го 2 подписал без възражения.

Въз основа на него е издадено обжалваното НП само за нарушението по чл.150а, ал.1 от НК, като за нарушението по т.2 от АУАН, а именно това по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП административно наказателното производство е прекратено на осн. чл.33, ал.1 от ЗАНН, поради това, че са констатирани признаци на извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

От съдържанието на АУАН №828727/06.11.2021 г., ценено на осн. чл.189, ал.2 от ЗДвП, доколкото описаните в него факти и неговото редовно съставяне не се оспорват от жалбоподателя, по категоричен и несъмнен начин се установяват времето и мястото на управление на МПС от страна на жлабоподателя Г..

От приложената по делото справка картон на водача /л.11 от делото/ по един категоричен и несъмнен начин се установява, че с АУАН серия *************** г. е иззето СУМПС**************** г., издадено на името на жалб. Р. П. Г., като със ЗППАМ *************г. на ОДМВР – София, Сектор „Пътна полиция“ на същия е наложена принудителна административна мярка: „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Видно от писмо рег.

**************г. на Началник Отдел „Охранителна полиция“ при ОД МВР – София, издадената З***************г. на ОДМВР – София, Сектор „Пътна полиция“ действала в периода от 19.05.2021 г. до 28.08.2021 г., когато въз основа на АУАН серия *************** г. е издадено НП ************** г., което видно от справка картон на водача е връчено на 20.08.2021 г. и е влязло в сила на 28.08.2021 г. и с него на жалб. Г. са наложени наказания: глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС /ЛПУМПС/ за срок от 6 месеца. Този срок на ЛПУМПС е започнал да тече от фактическото отнемане на СУМПС на Г. на 19.05.2021 г. и е изтекъл на 19.11.2021 г.

Следователно, към датата на управление на МПС, посочена в АУАН №*************, въз основа на който е издадено обжалваното НП, жалб. Г. е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред.

Прави впечатление, че нарушението за което е издадено влязлото в сила на 28.08.2021 г. НП ************* г. отново е за деяние по чл.5, ал.3, т.3 от ЗДвП, а именно за управление на МПС след употреба на алкохол.

С оглед на изложения доказателствен анализ, настоящият съдебен 3 състав намери, че са несъмнено установени по делото, изложените в АУАН №828727/06.11.2021 г. и обжалваното НП фактически констатации, относими към деянието по т.1

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Настоящият съдебен състав, при извършената служебна проверка по изпълнение на правомощията си по чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.

Както АУАН, така и НП са издадени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН и при спазване на предвидения за това процесуален ред. Налице е редовна процедура по връчване на АУАН на жалбоподателя, който го подписал без възражения. Такива не са подадени и в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл.150А, ал.1 от ЗДвП: „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателнопроцесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.”

В конкретния случай, именно тази разпоредба е нарушил жалбоподателят, като на посочените в АУАН и НП място и дата е управлявал МПС, след като издаденото на негово име СУМПС е било временно отнето със ЗППАМ *************. на ОДМВР – София, Сектор „Пътна полиция“, която подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, а след това му е наложено наказание ЛПУМПС за срок от 6 месеца с НП ************* г., влязло в сила на 28.08.2021 г.

4

Доколкото фактическото отнемане на СУМПС е станало със съставения му АУАН серия *********** г. деянието е съставомерно и от субективна страна, тъй като жалбоподателят е бил наясно, че не притежава СУМПС и съответно няма право да управлява МПС.

Искането на жалбоподателя за спиране на административнонаказателното производство /АНП/ е неоснователно, доколкото досъдебното производство, което се твърди, че се води за същия случай очевидно е с предмет, включващ деянието изразило се в управление на МПС след употреба на алкохол, в която част АНП е било прекратено, на осн. чл.33, ал.2 ЗАНН. Липсват каквито и да е данни или доказателства за деянието, което е предмет на настоящето производство да се води наказателно производство за престъпление по чл.343в, ал.3 НК, както и за това жалб. Г. да е привлечен в качеството на обвиняем по същото. С оглед на това, по делото липсват доказателства за нарушаване на разпоредбата на чл.33 от ЗАНН, както и на принципа „ne bis in idem” – ненаказване два пъти за едно и също нещо.

За извършеното от жалб. Г. административно нарушение по чл.150а, ал.1 от НК, съгласно разпоредбата на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП е предвидено налагането на глоба от 100 до 300 лева.

В случая, размерът на наложената глоба с обжалваното НП е определен в рамките на максимума, предвиден от законодателя, без да са посочени каквито и да е аргументи за това, в противоречие с разпоредбата на чл. 27, ал.2 и ал.3 ЗАНН. С оглед на това, както наказаното лице, така и съдът е поставен в невъзможност да разбере мотивите на административния орган за определяне на административното наказание в този му размер, което пък лишава съда от възможността да извърши контрол по законосъобразност на тези мотиви. Допуснатото процесуално нарушение не е съществено, поради което не обуславя цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление, но води до ревизиране на наложеното административно наказание в неговия минимум. Предвид липсата на мотиви относно размера на наложената санкция, съдът счита, че размерът на глобата следва да се редуцира до предвидения в закона минимален размер от 100 лева, независимо от това, че в конкретния случай основанията за налагане на глоба в размер на максималния са пряко изводими от данните от картона за водач на 5 жалбоподателя, който има множество извършени нарушения на правилата, предвидени в ЗДвП. Независимо от това обаче АНО дължи конкретно посочване на отегчаващите отговорността обстоятелства, които са му дали основание да индивидуализира размера на глобата в конкретния размер, а липсата на такива мотиви е основание за редуциране на глобата до минималния размер, предвиден от законодателя.

Никоя от страните не е направила искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Поради изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №************* издадено от Г.В.Б, с което на Р. П. Г., на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено адм. наказание ГЛОБА в размер на 300.00 лева, за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП, КАТО НАМАЛЯВА размера на ГЛОБАТА от 300.00 лева на 100.00 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за обявяването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6