Решение № 6379 от 22.10.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6379 гр. София, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ЕВГЕНИ СТ. СТАНОЕВ при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20241100512465 по описа за 2024 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №16055 от 23.08.2024г., постановено по гр.дело №9561/2023г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 72-ри състав, се допуска извършването на съдебна делба на следния недвижим имот – АПАРТАМЕНТ №7, находящ се в град София, ж.к.“********, състоящ се от: две стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 62.88 кв.м., с принадлежащите таванско помещение №7, с полезна площ 11.42 кв.м., избено помещение №7, с полезна площ 7.10 кв.метра, заедно с 1.818 % идеални части от общите части на сградата и със съответното право на строеж върху терена, при съседи на жилището: север и североизток - вх.В, югоизток - двор, югозапад - вх.***, севеР.пад - двор, отгоре - тавани и отдолу - ап.№5; на избеното помещение: севеР.пад - двор, североизток - мазе №1, югоизток - мазе №8 и коридор, югозапад -стълбище; на таванското помещение: североизток - вх.Б, югозапад - таван №1, севеР.пад - двор и югозапад - таван №5; представляващ имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София; МЕЖДУ и ПРИ КВОТИ както следва: 1/2 ид.ч. за К. В. К., с ЕГН **********, и 1/2 ид.ч. за М. Н. Й., с ЕГН **********.

Постъпила е въззивна жалба от ответника-съделител - М. Н. Й., с ЕГН **********, с която се обжалва решение №16055 от 23.08.2024г., постановено по гр.дело №9561/2023г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 72-ри състав, като са изложени доводи 1 за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт като постановен в противоречие на материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в отказ за събиране на доказателства.

Оспорва се активната легитимация на ищеца - К. В. К. да предяви иска за делба досежно процесния недвижим имот, тъй като се твърди, че същият не е наследник на В.Н. К. и съответно не се явява съсобственик по отношение на делбения имот.

Поддържа се още, че първоинстанционният съд не е разгледал релевираното в писмения отговор възражение относно произхода на ищеца - К. В. К. отнасящо се, че В.Н. К. не е негов баща. В този смисъл се излага, че са били направени доказателствени искания за събиране на доказателства, както следва: 1./ да се изиска и приложи гр.дело №1321/1985г. по описа на СГС, І бр.отд., 7 състав, по което е било постановено решение №159 от 1986г., диспозитива на което е приложено по делото; 2./ да се представи в оригинал и в цялост посоченото решение №159 от 1986г.; както и 3./ да бъде направен ДНК тест между страните по делото, но съдът недопускайки тяхното събиране е възпрепятствал правото на защита на ответницата, което е довело до постановяване на недопустим и неправилен съдебен акт. По изложените съображения във въззивната жалба се прави искане за постановяване на съдебен акт, с който да бъде отменено обжалваното първоинстанционно решение и да бъде постановено друго решение, с което да се отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна – ищец – съделител - К. В. К., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.А. Ч., с надлежно учредена представителна власт, е депозирал писмен отговор, в който е взето становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба, като са изложени доводи в смисъл, че обжалваното първоинстанционно решение е законосъобразно, постановено при съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и при правилно прилагане на материалния закон.

Посочено е, че първоинстанционният съд в постановения съдебен акт правилно е определил кръга на лицата, между които да се извърши делбата и частта на всеки съделител изцяло в съответствие с действащите материалноправни разпоредби на закона към момента на откриване на наследството и представените по делото доказателства. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да потвърди обжалваното първоинстанционно съдебно решение като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на разноски, сторени пред въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 ГПК.

Предявен е иск от К. В. К., с ЕГН **********, срещу М. Н. Й., с ЕГН **********, с правно основание чл.69, ал.1 ЗН, във фазата по допускане на делбата, с предмет недвижим имот - АПАРТАМЕНТ №7, находящ се в град София, ж.к.“********, подробно индивидуализиран по площ и граници, както и описан съобразно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София в исковата молба.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

2

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна в процеса, срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г., ОСГТК на ВКС). В случая при извършената служебната проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира, че обжалванато решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

За да постанови обжалваното решение №16055 от 23.08.2024г. по гр.дело №9561/2023г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 72-ри състав, с което е допусната съдебна делба по отношение на делбения имот, между страните, при квоти по 1/2 ид.ч. за всеки от тях, първостепенният съд е приел, че страните са съсобственици по отношение на недвижимия имот на основание наследствено правоприемство. Решението е правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения иск за делба като е допусната съдебна делба между индивидуализирания по площ и граници недвижим имот между страните по делото при определените между тях квоти. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателката, релевирани във въззивната жалба.

В конкретния случай първоинстанционният съд логически последователно, аргументирано е проследил наследственото правоприемство по отношение на всеки от съделителите, след което е обосновал правилни изводи относно лицата, които следва да участват в делбата досежно процесния имот и квотите между тях, при които следва да бъде допусната. От съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства въззивният съд счита, че квотите на съсобственост между посочените съделители са определени при правилно приложение на материалния закон – ЗН и СК /отм./. Като неоснователни следва да се преценят доводите за неправилност на обжалваното решение. Противно на изложеното във въззивната жалба обжалваното решение е правилно и обосновано. Неоснователни са изложените доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и приетите за установени с тях обстоятелства от първата съдебна инстанция. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства.

Неоснователен е доводът на въззивника за липсата на активна материалноправна легитимация на ищеца да предяви иска за делба досежно процесния делбен имот доколкото се твърди, че същият не е наследник на В.Н. К. и съответно не се явява съсобственик по отношение на делбения имот. От приложените и приети от 3 съда като неоспорени по надлежния ред от въззивника в хода на производството пред СРС писмени доказателства - договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ, сключен на 21.02.1990г. се установява, че процесният недвижим имот е придобит от Н.К.Й. и П. А.а Й., при равни дялове, като след тяхната смърт - Н.К.Й. е починал на 17.04.2001г. и П. А.а Й. е починала на 06.07.2008г., видно от представени удостоверения за наследници, издадени от СО район „Красно село“, децата им - М. Н.

Й. и В.Н. К. по силата на наследствено правоприемство и на основание чл.5, ал.1 ЗН са придобили имота при равни дялове - п о 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху имота.

На следващо място от представеното по делото удостоверение за наследници от 15.03.2023г., издадено от СО район „Красно село“, е видно, че В.Н. К. е починал на 21.12.2017г. и негов единствен наследник по закон е К. В. К., с ЕГН ********** – син.

Не намира опора в закона възражението на въззивника, касаещо оспорване произхода на ищеца - К. В. К., че В.Н. К. не е негов баща. От представено по делото съдебно решение №159 от 1986г. по гр.дело №1321/1985г. по описа на СГС, І бр.отд., 7 състав, влязло в сила на 15.10.1986г., е видно, че В.Н. К. е признат за баща на детето К., родено на 02.09.1985г. от майка Р.Ц.. Въз основа на решението, в акта за раждане на детето К. Ц. е направено отбелязване /на 27.11.1986г./, че баща е В.Н. К. и за в бъдеще детето ще се казва К. В. К., с ЕГН **********. При наличие на влязлото в сила решение правилно първостепенният съд е направил извод, че ищецът - К. В. К., с ЕГН **********, е наследник по закон на В.Н. К. и след неговата смърт е придобил на основание наследствено правоприемство притежаваната от него 1/2 ид.ч. от делбения имот.

По релевираните във въззивната жалба възражения за допуснати съществени процесуални нарушения от първостепенния съд, които са довели до нарушение на основните принципи в гражданския процес и засягане на правото на защита на въззивника, съдът приема следното:

Доводите във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения от СРС са неоснователни. Настоящият състав счита, че направените от въззивника доказателствени искания, преповторени и във въззивната жалба, не са относими към предмета на спора и с недопускането им не се накърнява правото на защита на страната. В хода на производството пред първата инстанция не се констатират допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до нарушаване на основни принципи в гражданското съдопроизводство – законност, равенство на страните и състезателно начало. С оглед на което доводите на въззивника-ответник за допуснати съществени процесуални нарушения от СРС, изложени в депозираната от него въззивна жалба се явяват неоснователни. Съдът приема, че в настоящия случай при постановяване на обжалваното решение не е допуснато от първоинстанционния съд нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

Изцяло неоснователни са наведените в горния смисъл възражения.

С оглед на горните аргументи настоящият въззивен състав счита, че в постановения съдебен акт СРС правилно в съответствие със закона е определил кръга от лицата, между които да се извърши съдебната делба, както и частта на всеки съделител и по отношение на имота, допуснат до съдебната делба. Обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.