Решение № 12 от 16.04.2021, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Габрово , 15.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в публично заседание на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Благовеста Костова

Кремена Големанова

Симона Миланези в присъствието на прокурора Людмила Христова Рачева (РП-Габрово) като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20214200600032 по описа за 2021 година Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия и адв.Р.Б. в качеството му на защитник на подсъдимия И. И. К. срещу присъда № от 18.12.2020г. постановена по НОХД № 712 от 2020г. на РС-Габрово.

С горната присъда, Габровски районен съд е признал подсъдимия И.К. за виновен в това, че около 01:35 часа на 05.09.2019г. по ул.“Лазурна“ в гр.Габрово при управление на МПС-лек автомобил марка „Ауди А8“ с рег.***, нарушил следните правила за движение по пътищата – чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на повече от едно лице, както следва:

На М. Р. Г. от гр.Габрово, изразяваща се в счупване на дясна бедрена кост и изкълчване на лява тазобедрена става, довели до трайно затрудняване на движението на левия и десния долни крайници, На Г. И. И. от гр.Габрово, изразяваща се в счупване на двете кости на дясната подбедрица и счупване с разместване на кръсцовата кост на таза, довели до трайно затрудняване на движението на десния долен крайник и снагата,

Престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, предл.второ във вр. с ал.1, б.“б“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК за което и на основание чл.58а, ал.1 от НК му е наложил наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на същото за 1 изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.343г от НК съдът е лишил подсъдимия И.К. от право да управлява МПС за срок от една година и осем месеца, считано от влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият е осъден да заплати на пострадалата М.Г. сумата от 1000.00 лева и на пострадалата Г.И. сумата от 1200.00 лева , представляващи разноски за процесуално представителство.

На подсъдимия са възложени и всички направени по делото разноски.

В законният срок присъдата е обжалвана от подсъдимия и от адв.Б. в качеството му на защитник на подсъдимия К.. Защитникът счита, че обжалваната присъда е явно несправедлива, тъй като съдът не съобразил доказателствата касаещи личността на подсъдимия и въпреки наличните предпоставки не приложил разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК.Прави се искане обжалваната присъда да бъде изменена и да се наложи наказание към минималния предвиден в закона размер.

По делото е представено и допълнение към въззивната жалба. В него се навеждат доводи за налични смекчаващи вината обстоятелства, които налагат приложението на чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55, ал.1 от НК. Като такива адв.Б. сочи ниската възраст на подсъдимия, който има положително отношение към обществения живот в страната, това, че е студен, както и ,че има сравнително добра справка за нарушения по ЗДвП.На следващо място като такива защитника сочи и факта, че деянието е извършено в малките часове на деня, в зона в която няма интензивно движение. Адв. Б. счита ,че като смекчаващи вината обстоятелства следва да се отчетата направените от подсъдимия самопризнания както и това ,че пострадалите сами се били поставили в ситуацията да пътуват с него в малките часове на денонощието.В допълнението към въззивната жалба се прави искане да бъде отменена обжалваната присъда в частта в която са присъдени разноски на пострадалите за процесуално представителство.

Подсъдимият К. се явява лично пред настоящата инстанция.Той и неговия защитник поддържат депозираната жалба по изложените в нея съображения.

Частната обвинителка Г.И. не се явява, редовно призована. Явява се нейния повереник адв.Д.С., която оспорва жалбата и моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Частната обвинителка М.Г., редовно призована , не се явява.Явява се нейния повереник.Адв.Д. оспорва жалбата и прави искане пред настоящата инстанция да му бъдат присъдени разноски в размер на минималното адвокатско възнаграждение, тъй като неговата доверителка нямала финансова 2 възможност да му заплати такива.

Представителят на Габровска окръжна прокуратура оспорва жалбата.

Счита ,че присъдата на РС-Габрово е правилна и законосъобразна и моли да бъде потвърдена.

Въззивният съдебен състав , след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, на основание чл.314 ал.1 от НПК, намира за установено следното:

Атакуваната присъда на РС- Габрово е постановена по реда на глава 27 от НПК, въз основа на искане, направено от подсъдимия и неговия защитник адв.Б. от ГАК. При провеждане на предварителното изслушване на подсъдимия, съгласно чл. 371, т. 2 НПК, той признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Първоинстанционния съд е констатирал, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, след което е обявил, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от подсъдимия самопризнания по чл. 371, ал. 2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за същите факти.

Районният съд, като е съобразил разпоредбите на чл. 373, ал. 2 и 3 от НПК, е приел за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното самопризнание от подсъдимия и на доказателствата, събрани на предварителното производство, които ги потвърждават и сочат на категоричния извод, че подсъдимия е извършил престъплението за което е предаден на съд. Налице е съответствие между признатите факти и фактическите положения, изложени в мотивите с оглед изискванията на чл. 305, ал.3 НПК.

Първоинстанционният съд е извършил необходимия критичен анализ на събраните по делото доказателства, като правилно е установена фактическата обстановка, която и настоящата инстанция възприема.

На основание приетата за установена фактическа обстановка, решаващият съд е приел от правна страна, че подсъдимия К., както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.343, ал.3, б“б“, предл. второ във вр. с ал.1, б.“б“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК за което го е признал за виновен.

РС-Габрово е определил на подсъдимия К. наказание от две години лишаване от свобода и съобразявайки разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК е намалил с една трета така определеното наказание лишаване от две години лишаване от свобода, като е наложил на К. наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода. Решаващият съд е отложил 3 изпълнението на същото на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Размерът на наложеното наказание и приложението на чл.66, ал.1 от НК са предмет на оспорване от страна на подсъдимия и неговия защитник.

За да определи наказания от две години лишаване от свобода при превес на смекчаващите вината обстоятелства решаващият съд е отчел като такива, младата възраст и чистото съдебно минало на подсъдимия, направените изначално самопризнания и изразеното съжаление за извършеното. Като смекчаващи вината обстоятелства следва да се отчете и факта, че подсъдимият, като деец е с ниска степен на обществена опасност, тъй като към момента на деянието е неосъждан и е студент по „маркетинг“, няма данни за други противообществени прояви.Като отегчаващи вината обстоятелства РС-Габрово е отчел изключително високия интезитет на засягане здравето на пострадалите, както и същественото нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.Въззивният съд счита, че в конкретния случай, като отегчаващи вината обстоятелства следва да се отчетата предходните нарушение на ЗДвП от страна на подсъдимия.Видно от справката приложена на стр.89 от досъдебното производство, К. е правоспособен водач от 10.05.2017г. същият има издадени шест фиша и един акт за нарушение на ЗДвП.Прави впечатление ,че само два месеца преди престъплението за което е предаден на съд, К. отново е шофирал с превишена скорост и за това му нарушение му е наложено административно наказание.Изложеното до тук, характеризира подсъдимия К. като деец, който въпреки младата си възраст демонстрира трайно незачитане на правилата за движение по пътищата и въпреки наложените му административни наказания същият до момента на престъпното деяние не е коригирал поведението си. На следващо място, като отегчаващо вината обстоятелство следва да се отчете и високата степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с други деяния от същия вид. Подсъдимият си е позволил без причина да управлява МПС със скорост значително по-висока от разрешената за съответния пътен участък, въпреки, че в автомобила са пътували още три лица и знаейки, че две от лицата, пътуващи на задната седалка са без колани. К. е демонстрирал безхаберно и безотговорно отношение както към живота и здравето на пътниците в автомобила, така и на останалите участници в движението по пътищата. Въззивният съд счита, че категорично не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да обосноват приложението на чл.55, ал.1 от НК. Не е налице съпричиняване от страна на пострадалите на престъпния резултат. Действително, лицата пътуващи на задната седалка са били без поставени колани, но те с поведението си не са станали причина за възникналото ПТП и извършеното от тях нарушение на ЗДвП не е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.

Наложеното от РС-Габрово наказание от една година и шест месеца на подсъдимия К. съответства на тежестта на извършеното престъпление и съдът счита, че ще постигне целите както на генералната, така и на личната 4 превенция. Правилно РС-Габрово е приложил и разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК.Подсъдимият е млад човек, не е осъждан и за постигане целите на наказанието не се налага същият да бъде изолиран от обществото.

При определяне срока на лишаване от право да управлява МПС, решаващият съд е съобразил степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца и законосъобразно е определил същото на една година и осем месеца.

Решаващия съд е присъдил сумата от 1000.00 лева за оказаната безплатна адвокатска помощ от адв.Р.Д. от ГАК на пострадалата М. К.а.

Същата към момента на упълномощаването е била непълнолетна и е действала със съгласието на нейния баща.Съгласно чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, адвокатът може да оказва безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица, като му се дължи възнаграждение ако ответната страна бъде осъдена. Възнаграждението следва да се определи в съответствие с Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Първоинстанционният съд неправилно е осъдил подсъдимия да заплати дължимата сума от 1000.00 лева за оказана адвокатска помощ на пострадалата Г.. Такива разноски не са направени от частната обвинителка и не следва да бъдат присъждани в нейна полза. Касае се за осъществяване на безплатна защита при условията на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата , което предполага служебно определяне и присъждане на възнаграждение от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА директно на процесуалния представител. Сумата от 1000.00 лева подсъдимият следва да заплати не на частната обвинителка, а на повереника оказал и безплатна адвокатска помощ. По тези съображения присъдата в тази и част следва да бъде изменена, като подсъдимия да бъде осъден да заплати на адв.Д. , сумата от 1000.00 лева за оказана безплатна адвокатска помощ пред РС-Габрово на частната обвинителка М.Г..

Пред настоящата инстанция адв.Д. отново прави искане да му бъде присъдено възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на частната обвинителка Г. пред въззивната инстанция. Искането е основателно и законосъобразно и съгласно чл.189, ал.3 от НПК във вр. с чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата във връзка с Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде присъдено на адв.Д. и възнаграждение от 1000.00 лева за настоящата инстанция.