Определение № 1671 от 09.12.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1671 гр. Шумен, 09.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.а

Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. ХаджиИ.а Въззивно частно гражданско дело № 20253600500683 по описа за 2025 година

Производството е по чл.274 и следващите от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба вх. № 19561/06.11.2025 г., подадена от „Йеттел България“ ЕАД, действащо чрез пълномощника си адв. Г. З. при САК, против определение № 3176/27.10.2025 г. по гр.д. № 1186/2025 г. на ШРС, с което е прекратено производството по гр. д. №1186/2025 г. на ШРС, на основание чл.129, ал. 3 от ГПК, върната е исковата молба, подадена „Йеттел България“ ЕАД гр. София, против З. А. А. от гр. Шумен и обезсилена издадената на основание чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение № 198 от 20.02.2025 г. по ч.гр.д. №426/2025 г. на ШРС. В жалбата си жалбоподателят твърди, че съобщението, с указания за внасяне на възнаграждение за особен представител било връчено, но не на адреса, който е посочил по делото – в исковата молба, нито на посочения от него имейл адрес. Излага, че нямал данни кое лице е получило въпросното съобщение. Моли въззивния съд да вземе предвид, че в исковата молба изрично е посочил съдебен адрес и адрес за съобщения и призовавания, както и имейл адрес. Счита, че районният съд допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не връчил съобщението по реда, посочен в разпоредбата на чл.38, ал.1 и/или ал.3 ГПК.

Съобщението било връчено при условията на чл.38, ал.5 ГПК, която хипотеза не била приложима в случая, предвид факта, че има посочен адрес по делото както и ел. поща. Моли определението да бъде отменено, а делото върнато на ШРС, с указания за връчване на съобщението по реда на чл.38, ал.1 ГПК, с цел заплащане на определения депозит.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Съдът, след като се запозна с доводите на жалбоподателя и доказателствата по 1 делото, намери частната жалба за основателна, поради следното:

Гр. д. №1186/2025 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба, подадена от „Йеттел България“ ЕАД гр. София против З. А. А. от гр. Шумен, с правно основание чл. 422 ГПК, за вземания в размер на 1338,58 лв., от които 523,59 лв. – лизингови вноски, 203,20 лв.

– цена на мобилни услуги; 611,79 лв. – неустойки, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

В титулната част на исковата молба е посочен съдебен адрес/адрес за съобщения и призовка - .... ул. ...... № ..., вх...., ет.... офис ..., чрез адв. С. В. М., както и имейл адрес.

С Определение №2933/03.10.2025 г. по гр.д. № 1186/2025 г., на основание чл.47, ал.6 ГПК, районният съд задължил ищеца в едноседмичен срок от съобщаването да внесе по сметка на Районен съд-Шумен възнаграждение за особен представител на ответника в размер на 400 лева, като му указал и последиците при неизпълнение на указанията в предоставения срок, а именно - че исковата молба подлежи на връщане.

Видно от върнатият в съда отрязък от съобщение препис от определението е изпратено до ищеца, но не на посочения в исковата молба адрес, а на адрес - гр. ..., ЖК ...., ул. ...., сграда ...и е било получено на 13.10.2025 г. от юрисконсулт И. А..

С атакуваното определение № 3176/27.10.2025 г. по гр.д. № 1186/2025 г., ШРС прекратил производството по делото на основание чл.129, ал.3 ГПК, върнал исковата молба и обезсилил издадената на основание чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение № 198 от 20.02.2025 г. по ч.гр.д. №426/2025 г. на ШРС. Съдът е изложил мотиви, че в рамките на предоставения срок, изтекъл на 20.10.2025 г. ищецът не е изпълнил дадените указания. Същевременно не е поискал продължаване на срока по реда на чл.63 ГПК.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1 ГПК съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. Съгласно ал.2 на чл.38 ГПК връчването може да се извърши на избран от страната електронен адрес за връчване. Само ако не може да се извърши връчване по ал.1 - ал.3 е предвидено, че съобщението се връчва на настоящия адрес на страната, а при липса на такъв - на постоянния. /чл.38, ал.5 ГПК/.

Ето защо след като в подадената искова молба изрично е посочен адрес за получаване на съобщения и призовки /който в случая съвпада с адреса на пълномощника на страната, изготвил и подписал исковата молба/, съдът е бил длъжен да изпрати съобщението си за дадените от него указания за внасяне на възнаграждение за особен представител, именно на този адрес. Като не е сторил това, същият е нарушил разпоредбите на чл.38, ал.1 ГПК за надлежно призоваване на страната в процеса, гарантиращи ефективно участие на същата при извършване на съдопроизводствените действия. Поради изложеното не е било налице законно основание за връщане на исковата молба на ищеца, съответно прекратяване на производството по делото и обезсилване на издадената заповед по чл.410 ГПК.

С оглед горното настоящата инстанция счита, че атакуваното определение следва да 2 бъде отменено, а делото върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по депозираната искова молба, с връчване на препис от определението № 2933/03.10.2025 г., на посочения в исковата молба адрес.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА определение № 3176/27.10.2025 г. по гр.д. № 1186/2025 г. на ШРС, с което е прекратено производството по делото на основание чл.129, ал. 3 от ГПК, върната исковата молба на „Йеттел България“ ЕАД гр. София против З. А. А. от гр. Шумен и обезсилена издадената на основание чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение № 198 от 20.02.2025 г. по ч.гр.д. №426/2025 г. на ШРС.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд съдопроизводствените действия по подадената искова молба. за продължаване на

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1671 гр. Шумен, 09.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.а

Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. ХаджиИ.а Въззивно частно гражданско дело № 20253600500683 по описа за 2025 година

Производството е по чл.274 и следващите от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба вх. № 19561/06.11.2025 г., подадена от „Йеттел България“ ЕАД, действащо чрез пълномощника си адв. Г. З. при САК, против определение № 3176/27.10.2025 г. по гр.д. № 1186/2025 г. на ШРС, с което е прекратено производството по гр. д. №1186/2025 г. на ШРС, на основание чл.129, ал. 3 от ГПК, върната е исковата молба, подадена „Йеттел България“ ЕАД гр. София, против З. А. А. от гр. Шумен и обезсилена издадената на основание чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение № 198 от 20.02.2025 г. по ч.гр.д. №426/2025 г. на ШРС. В жалбата си жалбоподателят твърди, че съобщението, с указания за внасяне на възнаграждение за особен представител било връчено, но не на адреса, който е посочил по делото – в исковата молба, нито на посочения от него имейл адрес. Излага, че нямал данни кое лице е получило въпросното съобщение. Моли въззивния съд да вземе предвид, че в исковата молба изрично е посочил съдебен адрес и адрес за съобщения и призовавания, както и имейл адрес. Счита, че районният съд допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не връчил съобщението по реда, посочен в разпоредбата на чл.38, ал.1 и/или ал.3 ГПК.

Съобщението било връчено при условията на чл.38, ал.5 ГПК, която хипотеза не била приложима в случая, предвид факта, че има посочен адрес по делото както и ел. поща. Моли определението да бъде отменено, а делото върнато на ШРС, с указания за връчване на съобщението по реда на чл.38, ал.1 ГПК, с цел заплащане на определения депозит.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Съдът, след като се запозна с доводите на жалбоподателя и доказателствата по 1 делото, намери частната жалба за основателна, поради следното:

Гр. д. №1186/2025 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба, подадена от „Йеттел България“ ЕАД гр. София против З. А. А. от гр. Шумен, с правно основание чл. 422 ГПК, за вземания в размер на 1338,58 лв., от които 523,59 лв. – лизингови вноски, 203,20 лв.

– цена на мобилни услуги; 611,79 лв. – неустойки, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

В титулната част на исковата молба е посочен съдебен адрес/адрес за съобщения и призовка - .... ул. ...... № ..., вх...., ет.... офис ..., чрез адв. С. В. М., както и имейл адрес.

С Определение №2933/03.10.2025 г. по гр.д. № 1186/2025 г., на основание чл.47, ал.6 ГПК, районният съд задължил ищеца в едноседмичен срок от съобщаването да внесе по сметка на Районен съд-Шумен възнаграждение за особен представител на ответника в размер на 400 лева, като му указал и последиците при неизпълнение на указанията в предоставения срок, а именно - че исковата молба подлежи на връщане.

Видно от върнатият в съда отрязък от съобщение препис от определението е изпратено до ищеца, но не на посочения в исковата молба адрес, а на адрес - гр. ..., ЖК ...., ул. ...., сграда ...и е било получено на 13.10.2025 г. от юрисконсулт И. А..

С атакуваното определение № 3176/27.10.2025 г. по гр.д. № 1186/2025 г., ШРС прекратил производството по делото на основание чл.129, ал.3 ГПК, върнал исковата молба и обезсилил издадената на основание чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение № 198 от 20.02.2025 г. по ч.гр.д. №426/2025 г. на ШРС. Съдът е изложил мотиви, че в рамките на предоставения срок, изтекъл на 20.10.2025 г. ищецът не е изпълнил дадените указания. Същевременно не е поискал продължаване на срока по реда на чл.63 ГПК.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1 ГПК съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. Съгласно ал.2 на чл.38 ГПК връчването може да се извърши на избран от страната електронен адрес за връчване. Само ако не може да се извърши връчване по ал.1 - ал.3 е предвидено, че съобщението се връчва на настоящия адрес на страната, а при липса на такъв - на постоянния. /чл.38, ал.5 ГПК/.

Ето защо след като в подадената искова молба изрично е посочен адрес за получаване на съобщения и призовки /който в случая съвпада с адреса на пълномощника на страната, изготвил и подписал исковата молба/, съдът е бил длъжен да изпрати съобщението си за дадените от него указания за внасяне на възнаграждение за особен представител, именно на този адрес. Като не е сторил това, същият е нарушил разпоредбите на чл.38, ал.1 ГПК за надлежно призоваване на страната в процеса, гарантиращи ефективно участие на същата при извършване на съдопроизводствените действия. Поради изложеното не е било налице законно основание за връщане на исковата молба на ищеца, съответно прекратяване на производството по делото и обезсилване на издадената заповед по чл.410 ГПК.

С оглед горното настоящата инстанция счита, че атакуваното определение следва да 2 бъде отменено, а делото върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по депозираната искова молба, с връчване на препис от определението № 2933/03.10.2025 г., на посочения в исковата молба адрес.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА определение № 3176/27.10.2025 г. по гр.д. № 1186/2025 г. на ШРС, с което е прекратено производството по делото на основание чл.129, ал. 3 от ГПК, върната исковата молба на „Йеттел България“ ЕАД гр. София против З. А. А. от гр. Шумен и обезсилена издадената на основание чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение № 198 от 20.02.2025 г. по ч.гр.д. №426/2025 г. на ШРС.