Решение № 494 от 14.11.2019, Окръжен съд - Плевен

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ гр. Плевен, 14.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско,

ІІ-ри в.гр.с.в публичното заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА

Жанета Димитрова при секретаря анелия докузова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Жанета Димитрова въззивно гражданско дело № 692 по описа на съда за 2019 г. за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.

258 и сл. от ГПК.

С решение № 1478 от 29.07.2019 г., постановено по гр.д. № 2353/2019 г. Плевенският районен съд е осъдил ОД на МВР - Плевен, представлявана от директора **********да заплати на Л.З.И. с посочени ЕГН и адрес в гр. *****следните парични суми:

- на основание чл. 178 ал. 1 т. 3 вр. чл. 179 ал.1 от ЗМВР сумата от 1 645,69 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен 244,53 часа извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода от 11.04.2016 г. до 11.04.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото - 11.04.2019 г. до окончателното ѝ заплащане;

- на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 186,01 лв., представляваща лихва за забава върху главницата - неизплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от 11.04.2016 г. до 11.04.2019 г. в размер на 1 645,69 лв., дължима за периода от 01.07.2016 г. до 11.04.2019 г.,

- на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК сумата от 490 лв. за направени по делото разноски.

Със същото решение Плевенският районен съд е осъдил ОД на МВР – Плевен, представлявана от директора **********да заплати на основание чл.78 ал. 6 от ГПК по сметка на Плевенски Районен съд държавна такса в размер на 115,83 лв. съобразно уважената част от исковете.

Недоволно от така постановеното решение е останала ОД на МВР - Плевен, представлявана от директора *****, която чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт *****го обжалва в законния срок. В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението, както и доводи за постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Твърди се, че РС неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че положеният от ищеца нощен труд следва да бъде преизчислен по правилата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/.

Според въззивника за процесния период, за който се претендира заплащане на допълнителни суми като главница и лихви за положен нощен труд са действали няколко Наредби за реда за организацията и разпределянето на работното време, а именно: Наредба № 8121з – 407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з – 592/25.05.2015 г., отм. с решение на ВАС по адм. дело № 5450/2016 г. и Наредба № 8121з – 773/29.07.2016 г.. Въззивникът твърди, че отмяната на Наредбата от 25.05.2015 г., съгласно разпоредбата на чл.195 ал.1 от АПК действа занапред, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение – 29.07.2016 г., като от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г., когато е обнародвана последващата Наредба за четири дни е действала Наредбата от 2014 г.. Според въззивника в нарушение на материалния закон, ПРС е мотивирал изцяло своите правни изводи за целия процесен период на разпоредбата на чл. 31 ал. 2 от същата Наредба. Според въззивника неправилно ПРС е приел, че е налице празнота в нормативната уредба, касаеща МВР и е приложил разпоредбите на общото гражданско законодателство – чл.9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, като не е съобразил, че ищецът е държавен служител по смисъла на чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР и неговите служебни правоотношения се уреждат единствено със ЗМВР.

Според въззивника в чл.178 ал.1 и чл. 179 ал. 1 от ЗМВР изчерпателно са изброени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на тези държавни служители, вкл. за полагане на труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, като в ал. 2 на чл. 179 от ЗМВР е посочено изрично, че реда за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определя с Наредба на министъра на вътрешните работи, а техния размер с негова заповед. Според въззивника поради спецификата на работата на полицейските органи, законодателят е уредил техния статут в специален закон - ЗМВР, който е различен от статута на държавните служители, като за тях са неприложими нормите на общото законодателство – КТ и ЗДСл.. Според въззивника в конкретният случай не е налице нито закон, нито акт на Министерския съвет, с който да се допуска преизчисляване на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143 като в въззивната жалба са изложени подробни доводи относно полагането на нощен труд от полицейските служители, неговото времетраене, както и начините на неговото заплащане и изчисляване. В заключение въззивникът счита, че не са налице законовите предпоставки за уважаване на предявените искове и моли окръжния съд да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение на ПРС и вместо него постанови друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. в срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор срещу въззивната жалба от адвокат В.П. от ПАК, в качеството на пълномощник на въззиваемия Л.З.И., в който се оспорва основателността на въззивната жалба. В отговора се възпроизвеждат правните изводи в обжалваното решение, които не следва да бъдат повтаряни, цитира се актуална съдебна практика на районни и окръжни съдилища в страната съвпадаща като правни изводи с тези в обжалваното решение и в заключение се моли окръжния съд да постанови решение, с което да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди решението на ПРС. Иска се присъждане на направените във въззивната инстанция разноски.

В проведеното по делото о.с.з. въззивникът чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт *****поддържа подадената въззивна жалба и доводите относно липса на основания за приложение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските, като алтернативно поддържа, че ако съдът възприеме обратното за периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. следва да се съобрази действието на разпоредбата на чл. 9г от същата Наредба, съгласно която извънредния труд се отчита без превръщане на нощните часове в дневни. Според въззивника в този случай искът за главницата следва да се отхвърли за сумата от 298,34 лв., а искът за лихвата следва да се отхвърли за сумата от 28,01 лв.. Претендират се и направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.. В депозираните по делото писмени бележки се излагат повторно доводите, изложени във въззивната жалба, които не следва да бъдат преповтаряни.

В о.с.з. въззиваемият чрез пълномощника си адвокат В.П. от ПАК поддържа изложеното в отговора на въззивната жалба становище за неоснователност на въззивната жалба и депозира писмени бележки, в които се преповтарят доводите в отговора и посочената съдебна практика. Представя договор за правна помощ, адвокатско пълномощно, пълномощно за преупълномощаване на адвокат и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество е частично основателна.

Плевенският районен съд е сезиран от следните обективно предявени искове от Л.З.И. против ОД на МВР - Плевен:

- иск с правно основание чл. 178 ал. 1 т.

3 от ЗМВР за сумата от 1 645,69 лв., представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд вследствие преобразуването на нощен към дневен за периода от 11.04.2016 г. до 11.04.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на ИМ - 11.04.2019 г. до окончателното ѝ заплащане и

- иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД сумата от 186,01 лв., представляваща лихва за забава върху неизплатената главница за периода от 01.07.2016 г. до 11.04.2019 г..

За да уважи изцяло предявените искове ПРС е приел, че за част от исковия период намира приложение разпоредбата на чл.

31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., а за останалата част от този период поради непълнота в ЗМВР и нормативната уредба, касаеща лицата със служебно правоотношение в МВР по отношение на положения от тях труд по служебно правоотношение по аналогия следва да бъдат приложени разпоредбите на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ като се е позовал на утвърдените принципи в Конституцията на РБ за правото на труд и неговото заплащане и равенство на лицата, предоставящи наемен труд, без оглед на спецификите в правоотношението.

При липсата на изрична регламентация в специалната уредба за процесния период, с изключение на периода на действие начл.

31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., ПРС е приел, че положения от въззиваемия в рамките на дежурство нощен труд следва да бъде приравнен на дневно работно време със съответния коефициент от 1,143, независимо от обстоятелството, че нощният труд е заплатен на въззиваемия по 0,25лв./час съгласно закона. ПРС е приел, че нормите на чл. 9 ал. 2 и чл. 8 от НСОРЗ се прилагат едновременно и при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25лв./час.

Не се спори, а се установява и от представените по делото в първата инстанция писмени доказателства, които не са оспорени от страните, че за процесният период от 11.04.2016 г. до 11.04.2019 г. въззиваемият Л.И. е заемал длъжността “мл. експерт – младши оперативен дежурен в ОДЧ“ в РУ- *****при ОД на МВР Плевен по служебно правоотношение.

Не се спори, а се установява и от представените по делото в първата инстанция графици за периода от 11.04.2016 г. до 11.04.2019 г., че въззиваемият е изпълнявал служебните си задължения по утвърдени графици и протоколи при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно чл.187 ал. 3 от ЗМВР.

Установява се от заключението на вещото лице *****, което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно изготвено съдът възприема изцяло, че с оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период въззиваемият е полагал труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, а отработеното време се е изчислявало сумарно. Вещото лице установява в заключението си, че за периода от 11.04.2016 г. до 11.04.2019 г. въззиваемият е положил общо 1710 часа нощен труд, за който му е заплатено от въззивника възнаграждение в размер на 0,25 лв./час. Вещото лице установява, че този нощен труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143 се равнява на 1 954,53 часа труд, като разликата от 244,53 часа не е заплащана на въззиваемия и при при средна ставка за извънреден труд в размер на 6.73 лв., определена на базата на основните работни заплати на въззиваемия за периода и 50 % увеличение е на стойност 1 645,69 лв.. Вещото лице установява, че лихвата за забава върху изчислените суми за всяко тримесечие за периода от изискуемостта до датата на подаване на исковата молба е в размер на 186,01 лв.. Вещото лице установява, че за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. въззиваемият е положил общо 182 часа нощен труд през първото и 128 часа нощен труд през второто тримесечие на 2018 г., които 310 часа нощен труд приравнени с коефициент 1,143 се равняват общо на 354,33 труд. Вещото лице установява, че за двете тримесечия приравнения труд от общо 44,33 часа не е заплатен на въззиваемия и при ставка от 6.73 лв. е на стойност общо 293,34 лв.. Вещото лице установява, че лихвата за забава върху изчислените суми за всяко от първото и второто тримесечия на 2018 г. за периода от изискуемостта до датата на подаване на исковата молба е в размер общо на 28,01 лв..

Изложените от ПРС изводи относно наличието на законово основание за за преизчисляване на положения нощен труд от въззиваемия към дневен с прилагане на коефициент от 1,143 се споделят от въззивната инстанция изцяло в частта за периодите от 11.04.2016 г. до 31.12.2017 г. и от 01.08.2018 г. до 11.04.2019 г.. Правилно и законосъобразно при преценка на разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове по отношение на значителната част от посочените по-горе периоди ПРС е приел, че при липса на специално правило, което да определя методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР нормативната празнота следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Окръжният съд не споделя възражението на въззивника, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ е неприложима в конкретната хипотеза за периодите, в които липсват разпоредби в ЗМВР, респ. в издадените въз основа на закона подзаконови нормативни актове, уреждащи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни. При съобразяване на разпоредбите на чл. 176, чл.178 ал. 1 т. 3, чл. 179 ал. 1 пр. 2, чл. 179 ал. 2 и чл.187 ал. 9 от ЗМВР, може да се направи обоснован извод, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен през нощта от 22,00 до 6,00 при работещите на 8, 12 или 24-часови смени, работното време на които служители се изчислява сумарно за тримесечен период. Съгласно разпоредбите на чл. 187 ал. 6 и ал. 5 от ЗМВР извънредният труд на служителите, работещи на смени извън редовното работно време до 280 часа годишно за отработени до 70 часа на тримесечен период се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Съдът съобрази, че през периода от 11.04.2016 г. до 11.04.2019 г. са действали следните Наредби по чл.187 ал. 9 от ЗМВР за реда за организацията и разпределянето на работното време в МВР, а именно: за периода от 01.04.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., а за периода от 02.08.2016 г. до 31.03.2019 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.. Съгласно разпоредбите на чл. 3 ал. 3 от трите Наредби, които са аналогични държавните служители в МВР е възможно да полагат труд през нощта за периода от 22,00 часа до 06,00 часа. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на уреденото в чл.