Решение № 4549 от 26.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4549 гр. София, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТЕОДОРА М. ИВАНОВА при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100501506 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №13600 от 28.11.2022г., постановено по гр.дело №60631/2021г. по описа на СРС, Г.О., 151-ви състав, е признато за установено по предявения от Д. Л. И., с ЕГН **********, срещу „СОФИЙСКА ВОДА” АД, с ЕИК 130175000, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК във вр. чл.203 ЗВ вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 1178.0 3 лв., представляваща цена на услуга за доставена питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води по фактура №0107804774/20.08.2021г..С решението е осъдена „СОФИЙСКА ВОДА” АД, с ЕИК 130175000, да заплати на Д. Л. И., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 50.00 лв., сторени разноски по делото. С решението е осъдена „СОФИЙСКА ВОДА” АД, с ЕИК 130175000, да заплати на адв.Н.И. на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лв., за осъществено процесуално представителство по делото.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - „СОФИЙСКА ВОДА” АД, с ЕИК 130175000, чрез процесуален представител юрисконсулт П.И., с приложено пълномощно, с която се обжалва изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което е уважен предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК като е признато за установено, че ищецът - Д. Л. И., с ЕГН **********, не дължи на ответника - „СОФИЙСКА ВОДА” АД, с ЕИК 130175000, сумата от 1178.03 лв., представляваща стойност на потребени ВиК услуги, за периода от 30.04.2021г. до 23.07.2021г. във водоснабден имот, находящ се в град София, ж.к.“****, с кл.

1

№1005408993, за която сума е издадена фактура №0107804774/20.08.2021г., както и са възложени в тежест на ответното дружество да заплати на ищеца сторените по делото разноски, както и на неговия процесуален представител по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв за осъществена безплатна правна помощ. Инвокирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в противоречие на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че неправилно първостепенният съд е приел, че при доказателствена тежест на ответното дружество по делото не са ангажирани доказателства за начина на отчитане на количествата потребена вода, съответно как са нанесени от проверитея отчетените стойности дали посредством електронно устройство или по друг начин. Излага се, че при съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, в т.ч. и от приетата по делото комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза, се налага извода, че в хода на съдебното производство е доказан факта на реално доставеното количество водоснабдителни и канализационни услуги през процесния период досежно процесния имот, което възлиза на стойност о т 1178.0 3 лв., за която сума е издадена фактура №0107804774/20.08.2021г. и отразява потреблението в имота за периода 30.04.2021г. 23.07.2021г., в т.ч. и припадащия се на ищеца дял от общото потребление на вода, измерено от приходния водомер, монтиран на водопроводното отклонение в сградата по местонахождение на апартамента. Поддържа, че в имота през 2019г. са монтирани технически годни и изправни водомери, преминали изискуемата метрологична проверка, което е достатъчно основание да се приеме, че отразените в тях количества на доставени ВиК услуги съответства на действително потребените такива, към които се включва и разхода за общи нужди. В тази връзка се твърди, че неправилно първостепенният съд не е кредитирал изводите на вещото лице, изготвил техническата част от комплексната съдебна експертиза, относно посоченото общо количество доставени ВиК услуги, както и че тези количества и стойност съответстват на фактурираните такива. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение на СРС и вместо него да се постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения установителен иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК относно претендирани от въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение в случай, че платеният адвокатски хонорар надвишава минималния размер, посочен в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Въззиваемата страна - Д. Л. И., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.М. Л., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Излага се, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора факти и доказателства и е приел за установено, че в хода на делото е останал недоказан факта на реално доставеното количество водоснабдителни и канализационни услуги през процесния период досежно процесния имот на претендираната стойност. Поддържа се още, че правилно първоинстанционния съд не е кредитирал приетата по делото комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза, тъй като изводите на експертите са направени на база частни свидетелстващи документи, които не са приложени по делото. Твърди се, че ответното дружество не е доказало, че при извършения отчет на общия и индивидуалните водомери са спазени нормативните изисквания, както и не са представени изготвени карнети, подписани от ищеца. По тези аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и 2 законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за адв.М. Л. по реда на чл.38, ал.2 отЗАдв. за въззивната инстанция. Прилага списък по чл.80 от ГПК.

Предявен е от Д. Л. И., с ЕГН **********, срещу „СОФИЙСКА ВОДА” АД, с ЕИК 130175000, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено между страните, че Д. Л. И. не дължи на „СОФИЙСКА ВОДА” АД сумата от 1178.03 лв., представляваща стойност на потребени ВиК услуги, за периода от 30.04.2021г. до 23.07.2021г. във водоснабден имот, находящ се в град София, ж.к.“****, с кл. №1005408993, за която сума е издадена фактура №0107804774/20.08.2021г..

С оглед предмета на подадената въззивна жалба на въззивен контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което е уважен предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението по същество е неправилно и несъответства на събраните по делото доказателства. За да обоснове окончателен извод за основателност на предявения от Д. Л. И., с ЕГН **********, срещу „СОФИЙСКА ВОДА” АД, с ЕИК 130175000, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено между страните, че Д. Л. И. не дължи на „СОФИЙСКА ВОДА” АД сумата от 1178.0 3 лв., представляваща стойност на потребени ВиК услуги, за периода от 30.04.2021г. до 23.07.2021г. във водоснабден имот, находящ се в град София, ж.к.“****, с кл.№1005408993, за която сума е издадена фактура №0107804774/20.08.2021г., първостепенният съд не е кредитирал изводите на вещото лице, изготвило техническата част от приетата по делото комплексна съдебнотехническа и счетоводна експертиза, относно доставеното в имота на ищеца общо количество ВиК услуги, както и че тези количества и стойности отговарят на 3 фактурираните. На основание тези аргументи първостепенният съд е приел, че в хода на делото при доказателствена тежест за ответното дружество не е доказано реално потребление на ВиК услуги за исковия период, през който от страна на ответника е издавана фактура за начислените и дължими суми от ищеца. Така обоснованият краен извод на СРС е в пълно противоречие на материалния закон и на събраните по делото доказателства и като такъв се явява неправилен и незаконосъобразен. Релевираните в подадената въззивна жалба доводи досежно незаконосъобразността на обжалваното решение са основателни, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.124 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В конкретната хипотеза предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяване на който ищецът цели да установи, че извънсъдебно претендираното вземане от ответника не съществува. При предявен отрицателен установителен иск в доказателствена тежест на ответника е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване съществуването на претендираното от него право. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест с оглед норма на чл.154, ал.1 ГПК и въведените от ищеца твърдения, ответникът – въззивник в настоящото производство, следва да установи при условията на пълно и главно доказване, следните правопораждащи факти: съществуването на вземането си, включително: качеството на ищеца на потребител на ВиК услуги, съобразно действащата за процесния период нормативна уредба, обемът на реално доставените услуги за процесния период, както и че тяхната стойност възлиза именно на процесната парична сума, във връзка с която на името на ищеца е издадена фактура

№0107804774/20.08.2021г. и същата е дължима относно доставени ВиК услуги за битови нужди до собствения на ищеца имот, находящ се на адрес: град София, ж.к.“****, с кл.№1005408993, за периода 30.04.2021г. - 23.07.2021г.. В разглеждания случай така посочените кумулативни предпоставки, обуславящи дължимостта на процесната парична сума, във връзка с която на името на ищеца е издадена фактура №0107804774/20.08.2021г., са доказани в хода на съдебното производство с допустимите в закона доказателствени средства.

На първо място настоящият състав напълно споделя изложените от първостепенния съд правни аргументи относно доказания по делото факт на възникнало валидно облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на ВиК услуги досежно имот, находящ се в град София, ж.к.“****, респективно, че ищецът е имал качеството потребител на ВиК услуги по смисъла н а §1, ал.1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ и на чл.3, ал.1 от Наредба №4/14.09.2004г. през исковия период досежно процесния апартамент №24, тъй като последният е притежавал право на собственост върху процесния имот през този период. По силата на чл.8 от Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, получаването на ВиК услуги става чрез публично известни общи условия /ОУ/, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от съответния регулаторен орган. С оглед на това правоотношенията между страните са регламентирани от Наредба №4/14.09.2004г., както и от влезлите в сила ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор "Софийска вода" АД. Действащите през процесния период ОУ, 4 одобрени с решение на КЕВР №0У-2/13.07.2016г., са общодостъпни на съответните интернет адреси. Облигационната връзка между страните е възникнала по силата на тези публично известни ОУ, за което не е необходимо сключване на формални индивидуални договори с всеки от потребителите. По силата на тези ОУ ищецът има качеството на потребител на ВиК услуги в качеството му на собственик на процесния водоснабден имот.