Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 258 от 27.01.2026, Административен съд - Плевен

Съд
Административен съд - Плевен
Дело
Административно дело 65/2026
Вид
Определение № 258
Подписан
27.01.2026
Състав
Снежина Иванова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 258

Плевен, 27.01.2026 г.

Административният съд - Плевен - VI състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

СНЕЖИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдията Снежина Иванова административно дело № 65/2026 г. на Административен съд - Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 166, ал. 4 от АПК.

Административното дело е образувано по жалба на Й. А. С., [населено място], ул. А..Стамболийски“ № 85 чрез адв С. М., АК –[населено място], съдебен адрес: [населено място], [улица], к. 21 срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GРАМ-1873165/10.01.2026 година на мл. автоконтрольор към сектор „Пътна Полиция“ ОДМВР –Пазарджик. Направено е искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта.

С писмо вх. рег. №515/27.01.2026г. е представена административната преписка, като не е изразено становище по искането за спиране на предварително изпълнение на заповедта.

Съдът намира, че искането за спиране на предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GРАМ-1873165/10.01.2026 година на автоконтрольор към сектор „Пътна Полиция“ ОДМВР –Пазарджик. с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. „з“, б.„гг“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал.3 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца е допустимо, разгледано по същество - основателно.

С процесната заповед е наложена принудителна административна мярка на С. по чл. 171 т. 1, б. з, „гг“ от ЗДвП -временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца за нарушение на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП - управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред , тъй като на 10.01.2026 година в 16.00 часа на АМ км 73 в посока към [населено място] управлява МПС, собственост на Г.П., което е със служебно прекратена регистрация на 02.09.2025 година.

Срещу заповедта е подадена жалба и се иска спиране на предварителното й изпълнение, тъй като лицето работи по граждански договор към „Кристал Интернешънъл груп“ ЕООД [населено място] и извършва разнос на стоки и при отнемане на свидетелство за управление на МПС ще е в невъзможност да работи. Посочва, че се грижи и за баба си – З. Б. В., и е представена епикриза от 2024 година.

Съгласно чл.166, ал. 4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия. В случая съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка и съдът може да разпореди спиране на изпълнението при условията на ал. 2 на чл. 166 от АПК т.е. в случаите, когато изпълнението ще причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

Случаите, когато законът разпорежда предварително изпълнение на определена категория административни актове, той презумира наличието на една, повече или всички предпоставки на чл. 60, ал. 1 от АПК и за да бъде оборена презумпцията за наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение на заповедта, е необходимо оспорващия – адресат на акта да докаже липсата на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК, както и да установи, че от предварителното изпълнение на акта за нея ще последва значителна или трудно поправима вреда или ще бъдат засегнати лични интереси, противопоставими на обществения интерес, който се охранява с оспорената заповед.

Съдът намира, че са ангажирани достатъчно доказателства, че предварителното изпълнение на заповедта ще причини на лицето значителна вреда, тъй като с оглед представен граждански договор то работи като извършва доставка на стоки и с отнето СУМПС не може да осъществява тази дейност и по този начин ще остане без доходи и ще е налице финансова вреда – невъзможност да се издържа.

Съдът не кредитира като доказателство за вреда представената епикриза, тъй като твърдението, че С. е внук на соченото в нея лице, не е доказано.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.166, ал. 4 от АПК, Административен съд – Плевен, шести състав,

ОПРЕДЕЛИ:

Спира предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GРАМ-1873165/10.01.2026 година на мл.автоконтрольор към сектор „Пътна Полиция“ ОДМВР –Пазарджик до постановяване на окончателен съдебен акт.

Определението да се съобщи оспорващия и на мл. автоконтрольор към С. П. полиция Плевен към ОД на МВР Пазарджик.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му .

Съдия: