Решение № 159 от 04.05.2026, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. гр.Велинград, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20255210100362 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК

Предявен е иск от „Снежанка 2003“ ЕООД, с ЕИК 123652404, със седалище и адрес на управление: обл. Стара Загора, гр. Гълъбово, ул. „Любен Каравелов“ № 31, представлявано от управителя С. Г. П., срещу Община Велинград, БУЛСТАТ: 000351580, със седалище и адрес на управление: област Пазарджик, община Велинград, гр. Велинград, ул. “Хан Аспарух” No 35, представлявано от кмета К. Т. К., с правно основание чл. 422 ГПК, с който се иска от съда да признае за установено, че Община Велинград, дължи на „Снежанка 2003“ ЕООД, сумата в размер на 8496 лв. (осем хиляди четиристотин деветдесет и шест лева), представляващи договорна неустойка по договор за превоз № 788/13.11.2023г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 136/11.03.2025 г. по ч.гр.д. № 223/2025 г. по описа на Районен съд Велинград.

В исковата молба ищцовото дружество излага, че на 13.11.2023 г. е сключило договор за автомобилен превоз на товар с № 788/13.11.2023 г., с Община Велинград, по силата на който Община Велинград, възлага на превозвача „Снежанка 2003“ ЕООД да извърши превози на неопасни отпадъци срещу възнаграждение. Сочи се, че в договора на основание чл. 13 е 1 упоменат срок за заплащане на уговореното възнаграждение 15 (петнадесет) дни след получаване на фактура и придружаващи документи, а за обезпечаване при забава на плащане страните са уговорили в чл. 15 от договора, неустойка за забава в полза на Превозвача в размер на 1% на ден, но не повече от 10% от общата дължима сума по задължението. Излага се, че към 10.03.2025г., длъжника „Община Велинград“ постепенно е изплатил всичките си задължения по издадени от „Снежанка 2003“ ЕООД фактури представляващи главница по договора, но не и уговорените неустойки. Сочи се, че на 18.12.2024г. с телепоща със заверка на съдържанието „Снежанка 2003“ ЕООД кани „Община Велинград“ да заплати всички дължани договорни неустойки по фактури при който е имало плащане след падежа. Твърди се, че фактурите платени от „Община Велинград“ след дата на падеж са както следва: № 2000003773, получена на 07.12.2023г. и платена на 16.02.2024г.; № 2000003781, получена на 07.12.2023г. и платена на 16.02.2024г.; № 2000003797, получена на 15.12.2023г. и платена на 10.04.2024г.; № 2000003817, получена на 10.01.2024г. и платена на 10.04.2024г.; № 2000003821, получена на 10.01.2024г. и платена на 10.04.2024г.; № 2000003824, получена на 16.01.2024г. и частично платена на 10.04.2024г.; № **********, получена на 25.01.2024г., платена на 09.05.2024г.; № 2000003932, получена на 16.04.2024г. и платена на 03.06.2024г.; № 2000003937, получена на 24.04.2024г. и платена на 03.06.2024г.; № 2000003971, получена на 11.06.2024г. и платена на 07.11.2024г.; № 2000003978, получена на 18.06.2024г. и платена на 07.11.2024г.; № 2000003986, получена на 25.06.2024г. и платена на 16.12.2024г.; № 2000003993, получена на 02.07.2024г. и платена на 16.12.2024г.; № 2000003998, получена на 08.07.2024г. и частично платена на 16.12.2024г.; № 2000004005, получена на 17.07.2024г. и платена на 09.01.2025г.; № 2000004013, получена на 31.07.2024г. и платена на 28.01.2025г., както и № **********, получена на 31.07.2024г. и платена на 28.01.2025г.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който оспорва изцяло исковата молба, като неоснователна. Прави се възражение за намаляване на неустойката, поради прекомерност на основание чл. 92, ал. 2 ЗЗД. Счита същата за висока и излизаща извън нейните обезщетителна и санкционна функции. Твърди се, че така уговорената неустойка излиза извън присъщите за института функции, като предвид паричния характер на 2 задължението, уговорката противоречи на принципите за справедливост и добросъвестност, тъй като очевидно води до неоснователно обогатяване при незначително неизпълнение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от правна и фактическа страна:

За основателността на претенцията в тежест на ищцовото дружество е да докаже при условията на пълно и главно доказване: че между него и ответника е налице валидно облигационно отношение по посочения договор; 2. настъпилата изискуемост на вземанията.

С Определение № 728/06.10.2025 г., съдът е обявил за безспорни обстоятелствата, че между ищцовото дружество и ответника има валидно облигационно отношение по договор за автомобилен превоз на товар с № 788/13.11.2023 г., налице е неустоечно съглашение и са настъпили предпоставките за изискуемост на тази неустойка, в претендирания от ищцовото дружество размер. Тези обстоятелства се доказват и от представените по делото писмени доказателства, а именно: Договор за автомобилен превоз на товар с № 788/13.11.2023 г., фактури №,№ 2000003773, 2000003781, 2000003797, 2000003817, 2000003821, 2000003824, **********,

2000003932, 2000003937, 2000003971, 2000003978, 2000003986, 2000003993,

2000003998, 2000004005, 2000004013, **********; авизо преводни нареждание от 16.02.2024 г., 10.04.2024 г., 09.05.2024 г.,03.06.2024 г., 07.11.2024 г., 16.12.2024 г., 09.01.2025 г., 28.01.2025 г..

По делото е приложено ч. гр. дело № 223/2025 г. по описа на Районен съд Велинград, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника. Издадена е била заповед за изпълнение на парично задължение № 136 от 11.03.2025 г. за процесните суми. В дадения от съда срок, ответникът Община Велинград е упражнила правото си на възражение срещу издадената от съда заповед, поради което и ищецът е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право – в указания от съда срок.

От представената и приета по делото съдебно-икономическа експертиза се установи, че фактура № 2000003773 / 17.11.2023 г. на обща стойност 7 200 лв. е предадена на ответника на 07.12.2023 г., извършено е плащане по нея на 3

16.02.2024 г., което е забавено с повече от 10 дни, поради което неустойка в размер на 10% е равна на 720 лв.. Фактура № 2000003781 / 24.11.2023 г. на обща стойност 7 920 лв. е предадена на ответника на 07.12.2023 г., извършено е плащане по нея на 16.02.2024 г., което е забавено с повече от 10 дни, поради което неустойка в размер на 10% е равна на 792 лв.. Фактура № 2000003797 / 06.12.2023 г. на обща стойност 720 лв. е предадена на ответника на 15.12.2023 г., извършено е плащане по нея на 10.04.2024 г., което е забавено с повече от 10 дни, поради което неустойка в размер на 10% е равна на 72 лв.. Фактура № 2000003817 / 19.12.2023 г. на обща стойност 2 160 лв. е предадена на ответника на 10.01.2024 г., извършено е плащане по нея на 10.04.2024 г., което е забавено с повече от 10 дни, поради което неустойка в размер на 10% е равна на 216 лв.. Фактура № 2000003821 / 05.01.2024 на обща стойност 5 760 лв. е предадена на ответника на 10.01.2024, извършено е плащане по нея на 10.04.2024 г., което е забавено с повече от 10 дни, поради което неустойка в размер на 10% е равна на 576 лв.. Фактура № 2000003824 / 12.01.2024 г. на обща стойност 3 600 лв. е предадена на ответника на 16.01.2024 г., извършено е плащане по нея на 10.04.2024 г., което е забавено с повече от 10 дни, поради което неустойка в размер на 10% е равна на 360 лв.. Фактура № ********** / 19.01.2024 г. на обща стойност 7 200 лв. е предадена на ответника на 25.01.2024 г., извършено е плащане по нея на 09.05.2024 г., което е забавено с повече от 10 дни, поради което неустойка в размер на 10% е равна на 720 лв..

Фактура № 2000003932 / 12.04.2024 г. на обща стойност 2 160 лв. е предадена на ответника на 16.04.2024 г., извършено е плащане по нея на 03.06.2024 г., което е забавено с повече от 10 дни, поради което неустойка в размер на 10% е равна на 216 лв.. Фактура № 2000003937 / 19.04.2024 г. на обща стойност 3 600 лв. е предадена на ответника на 24.04.2024 г., извършено е плащане по нея на 03.06.2024 г., което е забавено с повече от 10 дни, поради което неустойка в размер на 10% е равна на 360 лв.. фактура № 2000003971 / 07.06.2024 г. на обща стойност 4 320 лв. е предадена на ответника на 11.06.2024 г., извършено е плащане по нея на 07.11.2024 г.., което е забавено с повече от 10 дни, поради което неустойка в размер на 10% е равна на 432 лв.. Фактура № 2000003978 / 14.06.2024 г. на обща стойност 5 040 лв. е предадена на ответника на 18.06.2024 г., извършено е плащане по нея на 07.11.2024 г., което е забавено с повече от 10 дни, поради което неустойка в размер на 10% е равна на 504 лв..

Фактура № 2000003986 / 21.06.2024 г. на обща стойност 5 040 лв. е предадена 4 на ответника на 25.06.2024 г., извършено е плащане по нея на 16.12.2024 г., което е забавено с повече от 10 дни, поради което неустойка в размер на 10% е равна на 504 лв.. Фактура № 2000003993 / 28.06.2024 г. на обща стойност 7 200 лв. е предадена на ответника на 02.07.2024 г., извършено е плащане по нея на 09.01.2025 г., което е забавено с повече от 10 дни, поради което неустойка в размер на 10% е равна на 720 лв.. Фактура № 2000003998 / 05.07.2024 г. на обща стойност 6 480 лв. е предадена на ответника на 08.07.2024 г., извършено е плащане по нея на 16.12.2024 г., което е забавено с повече от 10 дни, поради което неустойка в размер на 10% е равна на 648 лв.. Фактура № 2000004005 / 12.07.2024 г. на обща стойност 7 200 лв. е предадена на ответника на 17.07.2024 г., извършено е плащане по нея на 09.01.2025 г., което е забавено с повече от 10 дни, поради което неустойка в размер на 10% е равна на 720 лв..

Фактура № 2000004013 / 19.07.2024 г. на обща стойност 7 200 лв. е предадена на ответника на 31.07.2024 г., извършено е плащане по нея на 28.01.2025 г., което е забавено с повече от 10 дни, поради което неустойка в размер на 10% е равна на 720 лв.. Фактура № ********** / 24.07.2024 г. на обща стойност 2 160 лв. е предадена на ответника на 31.07.2024 г., извършено е плащане по нея на 28.01.2025 г., което е забавено с повече от 10 дни, поради което неустойка в размер на 10% е равна на 216 лв.. В заключението си вещото лице е посочила, че обща стойност на неустойките е в общ размер на 8 496 лв..

Константна е практиката на ВКС, обективирана решение № 112/2.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 426/2012 г., II т. о. и решение № 88/22.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 911/2009 г., I т. о., ТК, с която е разяснено, че при едностранен търговски договор, при който само една от страните е търговец, невъзможността да се намали неустойката като прекомерна е само по отношение на търговеца. В този смисъл, когато е сключена търговска сделка, по която страните или една от тях не е търговец, само тя може да се позове на прекомерност и да иска намаляване на неустойката по общия ред на ЗЗД. Следователно правната норма на чл. 309 ТЗ е неприложима в настоящия случай и следва да се разгледа по същество релевираното от ответника материалноправно възражение за прекомерност на уговорената мораторна неустойка.

Чрез института на неустойката страните в договорната връзка предварително определят обема и границите на имуществената отговорност на неизправната страна за неизпълнението на задължения, произтичащи от 5 договора. Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1, изр. първо от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

В правната теория и практиката се приема, че неустойката има обезпечителна функция, изразяваща се в индиректния натиск на опасността да плати неустойка върху длъжника, който го стимулира да изпълни точно.

Неустойката има и обезщетителна функция като осигурява възможността кредиторът да бъде обезщетен за вредите, които понася вследствие неизпълнението.

В процесния случай предмет на иска е неустойка, която страните са уговорили с клаузата на чл. 15 от договора, която предвиждаща, че при забава на плащане на дължимото на Превозвача възнаграждение, Товародателят дължи неустойка в размер на 1% (един процент) от неплатената сума за всеки ден забава, но не повече от 10% (десет процента) от общата сума. Страните не спорят, че неизпълнението е достигнато до максимално посочения размер, тъй като между тях няма спор, че сумите по процесните фактури са платени със забава надминаваща 10 дена от падежа на задълженията по тях.