Решение № 1062 от 18.10.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София,18.10.2018 г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, НК, 17 - ти въззивен състав, в открито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЪР САНТИРОВ

СНЕЖИНА К. приучастието на секретаря Мариела Миланова и прокурора М. Димитров, като разгледа докладваното от съдия Магдалинчева в.н.о.х.дело №4099 по описа за 2018год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С решение от

29.03.2018 г. по н.а.х.д. № 5203/2017г. на СРС, НО, 99-ти състав обвиняемият П.П.М. е признат за виновен в това, че на 10.04.2015 г. около 21.10 ч. в гр. София, на кръстовището на бул. „Околовръстен път”, образувано с ул. „Филиповско шосе”, в участъка между бул. „Сливница” и автомагистрала „Люлин”, при управление на пътно превозно средство-каруца с рег. № 0044 -

Столична община, Район „Люлин“, теглена от кон, движейки се по ул.

„Околовръстен път“ с посока от автомагистрала „Люлин“ към бул. „Сливница“, предприел маневра завиване наляво, без да пропусне движещият се направо по ул.

„Околовръстен път“ в посока от бул. „Сливница“ към автомагистрала „Люлин“ мотоциклет марка „Сузуки“, модел „Бандит“ с peг. № ******, управляван от В.П.В., в резултат на което причинил по непредпазливост на В.П.В. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на таза-кръстната кост /кръстец/ и раздалечаване на симфизата, довело до трайно затрудняване на движенията на снагата за срок по - дълъг от 30 дни; счупване на дясната предмишница - „Галеаци“ /счупване с изкълчване, с дислокация на фрагментите/, довело до трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни и в счупване на лявата лъчева кост на типично място и счупване на шиловидния израстък на лявата лакътна кост с разместване на костните фрагменти, довели до трайно затруднение движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, поради което и на основание чл. 133, пр. 2 от НК и чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000,00 лева.

С решението обв. М. е осъден да заплати по сметка на СДВР разноски в размер на 214, 95 лева, а в полза на съда 60,00 лева разноски, сторени в хода на съдебното производство.

Със същото решение е постановено веществено доказателство по делото - СД, съдържащ звукозапис от телефон 112, да бъде върнат на МВР Дирекция“ Национална система 112“.

Недоволство от решението е изразил упълномощеният защитник на обвиняемия адв. Р.П.. В срочно подадена въззивна жалба защитникът определя присъдата като издадена в нарушение на материалния закон. Твърди, че без основание съдът е дал вяра на показанията на свидетеля В.В., които не е отчел, че се опровергават от заключението на автотехническата експертиза. Този способ за събиране и проверка на доказателствата защитата определя като недостатъчен за обосноваване на обвинителната теза, а самата експертиза твърди, че е неточна и непълна. Смята, че обясненията на обвиняемия са достоверни и би следвало да залегнат в основата на съдебното решението на съда, тъй като, изключая показанията на пострадалия мотоциклетист, не се опровергават от друго доказателство. Иска се решението да бъде отменено и обвиняемият М. да бъде признат за невинен в извършване на престъплението по чл. 133 от НК.

По служебна преценка на съда, вярното решаване на делото е наложило изискването на информация дали постановлението за прекратяване на наказателното производство от 09.11.2015г. по д.п. №11144/2015г. по описа на РТП – ОР- СДВР, пр. пр. 10484/2015 г. по описа на СРП е връчвано на В.П.В., ако да – на коя дата, обжалвано ли е то пострадалия или от друго заинтересовано лице по реда на чл. 243, ал. 3 и сл. от НПК или по чл. 200 от НПК и какъв е бил резултатът от това обжалване.

В съдебно заседание пред СГС защитникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Определя решението на първоинстанционния съд като дискриминационно, като твърди, че в значителна част констатациите в него се основавали на това, че обвиняемият няма образование и не притежава свидетелство за правоуправление на МПС. Защитникът смята, че неизяснено по делото е останало обстоятелството на какъв светлинен сигнал на светофара е преминал обвиняемия и на какъв пострадалия мотоциклетист.

Твърди, че неясна по делото е останала и скоростта на движение, с която мотоциклетистът е преминал през кръстовището, а оттук неточни са и отстоянията, свързани с опасната зона и непредотвратимостта на удара. Пледира за издаване на обратно, оправдателно по характер въззивно решение.

Обвиняемият П.П.М. поддържа позицията на защитата. В последната си дума твърди, че е преминал кръстовището на зелен сигнал на светофара.

Представителят на СГП моли решението на СРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Въззивният съд прие, че следва да проследи процесуалното развитие на делото на досъдебната фаза, за да прецени налице ли са нарушения на процесуалните правила, свързани с чл. 207, ал. 2 от НПК и с правилото non bis in idem. Тази проверка е от първостепенно значение, тъй като би обезсмислила по – нататъшните разсъждения на въззивната инстанция по съществото на делото. На основата на наличната по делото доказателствена маса, във връзка с коментираните обстоятелства, СГС прие следното:

Две са досъдебните производства, които имат отношение към решаване на спорните въпроси. Едното е досъдебното производство по настоящото дело, което е по описа на 09 РУ СДВР и е под № 3384 ЗМК - 20/2016г., пр.пр. № 50378/2015г., а другото е водено пред Транспортна полиция под № 513 ЗМТ 11144/2015г. по описа на РТП - ОР - СДВР, пр. пр. № 10484/2015 г. по описа на СРП.

Досъдебното производство по настоящото дело е образувано с постановление на прокурор от СРП от 21.12.2015 год. срещу П.П.М. за престъпление по чл. 133, пр. 2 от НК - за това, че на 10.04.2015г., около 21.10 часа, в гр. София, на бул.

"Околовръстен път", в участъка между автомагистрала "Люлин" и бул. "Сливница", в района на кръстовището с ул. "Филиповско шосе" е причинил по непредпазливост на В.П.В. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на костите на лявата и дясната предмишница, довело до трайно затруднение в движенията на двата горни крайника; счупване на таза-кръстната кост /кръстец/ и раздалечаване на симфизата, довело до трайно затрудняване на движенията на снагата за срок по - дълъг от 30 дни и разкъсване на левия тестис, довел до трайно затрудняване на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособосност.

Преди настоящото производство срещу обвиняемия П.М. е водено и друго досъдебно производство - посоченото вече под № 513 ЗМТ 11144/2015г. по описа на РТП - ОР - СДВР, пр. пр. № 10484/2015 г. по описа на СРП. То е било образувано за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.

"Б", пр. 2, вр. с чл. 343, ал. 1, пр. 3 от НК - за това, че на 10.04.2015г., около 21.10ч., в гр. София, при управление на пътно превозно средство, теглено от животинска тяга - каруца, теглена от кон, който се движил по бул. "Околовръстен път", с посока на движение от автомагистрала "Люлин" към бул. "Сливница" и в района на кръстовището, образувано с ул. "Филиповско шосе", нарушил правилата за движение по ЗДвП, като извършил маневра завиване наляво и реализирал ПТП с насрещно движещия се направо мотоциклет "Сузуки Бандит", управляван от В.П.В. и по непредпазливост му причинил средни телесни повреди от упоменатия по - горе вид.

С протокол от 08.10.2015г. материалите по това досъдебно производство са били предявени на пострадалия В.П.В.. От отразяването в протокола е видно, че разследващият орган е разяснил на пострадалия разпоредбите на чл. 133 от НК и на чл. 81 от НПК и го е уведомил за правото му да подаде тъжба до прокурора на основание чл. 161, ал.

2 от НК, в която връзка той е заявил: "Не желая да депозирам писмена тъжба до СРП". В протокола за предявяване като изявление на пострадалия е отразено, че той се е запознал с материалите по досъдебното производство и няма искания, бележки и възражения по отношение начина на водене на разследването и събирането на доказателствата.

С постановление от 09.11.2015г. прокурор от СРП е изразил окончателното си отношение по делото на този етап на процеса, като е приел, че са налице основания за прекратяване на наказателното производство. Посочил е, че престъплението по чл. 343, ал. 1, б. "б", вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК е несъставомерно от обективна страна, тъй като обвиняемият П.М. не е управлявал моторно превозно средство, а пътно превозно средство, теглено животинска тяга - каруца, теглена от кон. Посочил е също така, че с действията си обв. М. е осъществил състава на престъплението по чл. 133, пр. 2 от НК, но тъй като то е от частно публичен характер, а пострадалият изрично е отказал да подаде тъжба до прокурора, на основание чл. 24, ал. 1, т. 7 от НПК наказателното производство следва да бъде прекратено.

От служебно изисканите от въззивния съд доказателства е видно, че постановлението за прекратяване е било връчено на пострадалия В.лично, срещу подпис на 17.11.2015г. Същото не е било обжалвано в процедура по чл. 243 от НПК и не е било отменяно по реда на чл. 200 от НПК от прокурор от по-горестоящата прокуратура.

На

17.12.2015г. пострадалият В.В. е депозирал до СРП тъжба, в която е поискал П.П.М. да бъде осъден за престъплението по чл. 133 от НК, от което е бил пострадал. Тъжбата е станала законен повод за образуване на досъдебно производство 3384 ЗМК - 20/2016г. по описа на 09 РУ СДВР, пр.пр. № 50378/2015г. по описа на СРП. По това досъдебно производство е внесен обвинителен акт и е постановено обжалваното във въззивното производство осъдително решение.

При така описаните факти важни за решаване на делото са два въпроса: първо - бил ли е сезиран надлежно прокурорът с тъжба от пострадалия, която да му позволи да образува наказателно производство за престъплението по чл. 133 от НК и второ - ако е имало надлежно сезиране, второто по ред наказателно производство срещу обвиняемия М. образувано ли е в нарушение на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.

1. При отговор на първия въпрос въззивният съд прецени следното:

По аргумент от чл. 161, ал. 2 от НК престъплението по чл. 133 от НК е от публично-частен характер. Тези престъпления са от общ характер, но възбуждането на наказателното преследване зависи от волята на пострадалия, която следва да бъде обективирана в писмен вид – с тъжба до прокурора. Образуването на наказателно производство при липса на тъжба от пострадалия до прокурора при тези дела е при наличие на невалидно процесуално основание и има за последица прекратяването на производството.(по арг. От чл. 207, ал.2 НПК).

Макар че престъплението, за което се води настоящото дело е от публично частен характер, процесният случай разкрива известно усложнение, доколкото първоначалното наказателно производство за същите факти е било водено за престъпление против транспорта.

Последното правилно е преценено за обективно несъставомерно, тъй като причинителят на инцидента П.М. е управлявал не моторно превозно средство, а каруца, придвижвана от жива сила. В този смисъл, отчитайки вида на причинените при пътния инцидент телесни повреди и естеството на умисъла, с основание прокурорът е приел, че съставомерната деятелност на водача на каруцата може да бъде подведена под текста на чл. 133 от НК. Тъй като това престъпление, както бе посочено, е от частно публичен характер, при предявяване на разследването органът на досъдебното производство е разяснил на пострадалия В.правото му да подаде тъжба до прокурора, от което той информирано се е отказал. Този отказ е бил оттегляем, но до определен момент. По убеждение на въззивния съд това е момента, в който са изчерпани възможностите за обжалване на постановлението на прокурора, с което е прекратено наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 7 от НПК. Отказът е бил оттегляем дотогава, тъй като изявлението на пострадалия не води само по себе си до прекратяване на производството, а е предпоставка прекратяването да се извърши на посоченото процесуално основание.