Решение № 131 от 29.06.2026, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Първомай, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СОФИЯ СТ. ТЮТЮНДЖИЕВА при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от СОФИЯ СТ. ТЮТЮНДЖИЕВА Гражданско дело № 20265340100008 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД от Г. С. Х. срещу „Кредит Тайм“ ЕООД за установяване нищожността на клаузата на чл. 16, ал. 6 от индивидуален договор за паричен заем № 128471/05.03.2025 г., предвиждаща заплащането на неустойка.

Ищецът Г. С. Х. твърди, че на 05.03.2025 г. сключил с ответното дружество „Кредит Тайм“ ЕООД индивидуален договор за паричен заем № 128471, по силата на който му били предоставени средства в размер на 2000 лв. при фиксиран лихвен процент по заема от 38,90 % и годишен процент на разходите – 45,20 %. Съгласно чл.

16 от съглашението заемът следвало да бъде обезпечен с поръчител, отговарящ на определени от заемодателя условия. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя в тридневен срок на горепосочените условия, съгласно чл. 16, ал. 6 от контракта дължал неустойка на кредитора в размер на 2992 лв., която следвало да престира разсрочено заедно с погасителните вноски. Ищецът усвоил изцяло заемния ресурс, но счита, че не дължи неустойка, тъй като клаузата за заплащането й била нищожна. Изразява становище, че неустойката за неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчител била загубила присъщата си обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетявали вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, като щети за кредитора биха настъпили единствено при неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност 1 вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество. Също така предвидената неустойка в размер на 2992 лв. била над 100 % от заетата сума, като не зависела от вредите от неизпълнението на договорното задължение. Тази неустойка било предвидено да се кумулира към погасителните вноски, като това водело до скрито оскъпяване на кредита и създавало предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което било в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. Неустойката била уговорена в нарушение на изискванията на добросъвестността, както и извън присъщата й обезпечителна функция. Чрез клаузата на чл. 16, ал. 6 от контракта се въвеждал един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. По тези съображения моли да бъде прогласена нищожността на клаузата за неустойка от процесния договор поради противоречие с добрите нрави.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Кредит Тайм“ ЕООД, с който признава иска и моли да бъде постановено решение по чл. 237, ал. 1 ГПК.

С оглед направеното от страна на ответника признание, ищецът е поискал постановяване на решение при признание на иска. Поради това на основание чл. 237, ал. 1 ГПК съдът е прекратил съдебното дирене, като е обявил, че ще се произнесе с решение съобразно направеното признание на иска.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 237 ГПК, поради което следва да бъде постановено решение при признание на иска, с което предявената искова претенция бъде уважена изцяло. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно: признатото право не противоречи на закона или добрите нрави и е право, с което страната може да се разпорежда. Също така, исковата претенция не е брачна, нито по гражданско състояние, нито за поставяне под запрещение.

По тези съображения и въз основа на признанието на иска следва да бъде постановено решение, без да се излагат мотиви, съобразно разпоредбата на чл. 237, ал.

2 ГПК. Поради това съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 124, ал.

1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за установяване нищожността на клаузата на чл.

16, ал. 6 от индивидуален договор за паричен заем № 128471/05.03.2025 г., предвиждаща заплащането на неустойка, следва да бъде уважен.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски за държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съобразно уважената част от иска.

В настоящото производство ищецът е заплатил държавна такса в размер на 61,10 евро, като му е оказана безплатна правна помощ. Според разпоредбата на чл. 38, ал. 2 вр. ал.

1, т. 3, предл. 2 ЗАдв в случаите, когато адвокат е оказал безплатна правна помощ на 2 близък приятел, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. При определяне на разноските за адвокат следва да се спазват критериите по чл. 36, ал. 3 ЗАдв, а именно: фактическата и правна сложност на случая, засегнатия интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им, както и квалификацията, опита и специализацията на адвоката, като осъжда другата страна да го заплати. Тази актуална редакция на разпоредбата е съобразена с Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22, според което съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а може да ги ползва единствено като ориентир. Ето защо, като взе предвид цената на иска, признанието на ответника, факта, че делото не се отличава с особена правна и фактическа сложност, тъй като се касае за спор, по който вече има трайна съдебна практика, както и че същото е приключило в едно съдебно заседание, на което адв. Н. не се е явил, съдът намира, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на ищеца възлиза на сумата от 150 евро. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не е станал повод за завеждане на делото. Напротив, с включването в погасителния план към договора за заем на неустойка в размер, значително надвишаващ отпуснатия кредит, ответникът несъмнено е претендирал нейното заплащане от ищеца. Това обуславя и търсенето на съдебна защита чрез предявяване на установителен иск, за което са сторени и разходи за заплащането на държавна такса, които подлежат на репарация. Затова съдът приема, че ответното дружество е дало повод за завеждане на делото, поради което следва да понесе направените от ищеца разноски за държавна такса, както и да заплати на процесуалния му представител адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т.

3, предл. 2 ЗАдв за оказаната безплатна правна помощ в определения от съда размер.

Така мотивиран, РС Първомай

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, предявен от Г. С. Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК: 203615520, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 1А“, ул. „Анна Ахматова“ № 9, че клаузата на чл. 16, ал. 6 от индивидуален договор за паричен заем № 128471/05.03.2025 г., предвиждаща заплащането на неустойка, е нищожна поради накърняване на добрите нрави.

ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК: 203615520, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 1А“, ул. „Анна Ахматова“ № 9, да заплати на Г.

С. Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 61,10 евро, представляваща сторени разноски за държавна такса.

3

ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК: 203615520, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 1А“, ул. „Анна Ахматова“ № 9, да заплати на адв. С. К. Н. от АК – Пловдив на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв сумата от 150 евро за адвокатско възнаграждение.

Присъдените по-горе суми може да бъдат заплатени по следната банкова сметка: IBAN: ***, с титуляр адв. С. К. Н..

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Първомай: ________п_______________

СТ/ЕД

4