Решение № 198 от 02.06.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Русе, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Мария Велкова

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело № 20234500500197 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

Е. К. Г., от гр.Русе, е обжалвала решение № 962 от 06.07.2022г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д.№5107/2021г., в частите, в които са отхвърлени предявените от нея искове – осъдителен иск по чл.59 ЗЗД във вр. чл.32 СК и установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК.Развива оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли въззивният съд да го отмени в обжалваните части и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове, както и претенцията за направените по делото разноски.

Ответникът М. Д. Г., от гр.Русе, изразява становище, че жалбата е неоснователна.Подал е насрещна въззивна жалба против същото решение.

Излага доводи за неправилност на решението в частта на присъдените разноски, както и по произнасянето по установителния иск. Претендира разноски за въззивното производство.

1

След преценка доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл. 269 ГПК, въззивният съд приема следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Е. К. Г. против М. Д. Г., с която са предявени искове ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 9789,71лв представляваща ½ от изплатените от нея суми по договор за кредит за текущо потребление с „Банка ДСК“-ЕАД от 28.07.2014г. и договор за кредит за текущо потребление с „Банка ДСК“-ЕАД от 31.07.2019г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата и иск да се признае за установено по отношение на ответника, че е солидарно задължен по договор за кредит за текущо потребление с „Банка ДСК“-ЕАД от 31.07.2019г. за остатъка по него, който е в размер на 35224,86лв платим на 106 равни месечни вноски от по 332,31лв, считано от 20.10.2021г. до 31.07.2029г., което задължение било поето от ищцата за задоволяване на нуждите на семейството на страните.

В отговора на исковата молба ответникът признава обстоятелството, че по време на брака на страните, през 2014г., е бил сключен договор за банков кредит с Банка ДСК-ЕАД, за сумата 13000евро и кредитът е бил използван за нуждите на семейството. Заявява, че вторият кредит, сключен от бившата му съпруга през 2019г. е „изненада“ за него.Твърди, че вноските по първия кредит са заплатени с общи семейни средства, поради което осъдителният иск е неоснователен. Ответникът изразява становище, че установителният иск е недопустим.

По делото не е било спорно и от събраните доказателства, както и от приложеното гр.д.№425/21г. по описа на РС-Русе, се установява, че страните са бивши съпрузи, като гражданският им брак е бил сключен на 20.07.2007г. и е прекратен с влязло в сила решение на 18.05.2021г.Не се спори, че страните са във фактическа раздяла от м.декември 2020г.-вж.искова молба, подадена от Е. Г. по гр.д.№ 425/21г. и изявлението на процесуалния представител на М. Г. в с.з. на 04.04.2022г. по гр.д.№№5107/21г.

Представен е договор за кредит за текущо потребление, сключен на 28.07.2014г. между ищцата Е. Г. и Банка ДСК-ЕАД, за сумата от 13000евро.Срокът за погасяване на кредита е 120месеца, чрез разплащателна 2 сметка с титуляр Е. Г., съгласно погасителен план.Както беше посочено, ответникът по исковете не оспорва, че този кредит е използван за нуждите на семейството на страните.

От договор за кредит за текущо потребление от 31.07.2019г., сключен между Е. К. Г. и Банка ДСК-ЕАД, е видно, че на Г. е предоставен кредит в размер на 30000лв, който следва да се погасява чрез месечни вноски от разплащателната й сметка.От банковото извлечение за 31.07.2019г. се установява, че на същата дата, с част от получената сума в размер на 15409,62лв е рефинансиран първият кредит и същият е изцяло погасен.В съдебно заседание ищцата уточнява, че около 20000лв от втория кредит били използвани, за да ги дадат на нейните родители, защото те давали много лично на ответника, за да стане „той нещо“ /да стане нещо от него/.

Разпитаните по делото свидетели С. В. и С. Ч., установяват, че от разговори и коментари на двете страни знаят, че те са изтеглили кредити за текущи нужди, както и че от втория кредит трябвало да „покрият първия“. На св.В. е известно, че шофьорските курсове на ответника били заплатени от родителите на ищцата.Пред тази свидетелка ответникът казвал, че ако не е тъщата, нямало да бъде шофьор.Според св.Ч., вторият кредит трябвал на Г.и, за да върнат пари на майката на ищцата и за да покриват стандарта си на живот.Съдът кредитира показанията на свидетелките, тъй като свидетелките са в добри отношения и с двете страни, не са заинтересовани от изхода на спора и установяват обстоятелства, за които имат непосредствени впечатления.

От събраните доказателства следва извод, че и двата кредита, изтеглени от ищцата по време на брака, са за нужди на семейството. С оглед на това за страните е възникнало солидарно задължение да върнат получената сума.Както беше посочено, страните са във фактическа раздяла от м.декември 2020г.Съгласно трайно установената съдебна практика – ТР №35 от 14.06.1971г. на ОСГК, Р № 533 от 30.06.2010г. по гр.д.№1504/2009г. на ВКС, Iг.о., фактическата раздяла е обективно състояние в отношенията между съпрузите, което се характеризира с липса на всякаква духовна, физическа и икономическа връзка между тях и наличието й е основание да се приеме, че презумпцията за съвместен принос е оборена и съответно придобитите имущества от съпрузите в този период са техни лични. Въз основа на тази 3 практика, отнесена към спора по настоящото дело, следва да се направи извод, че погасените от ищцата за периода след фактическата раздяла със средства от трудовите й възнаграждения вноски по договора за кредит следва да се считат заплатени с нейно лично имущество, а не с общи средства на двамата съпрузи. Общият принос на двамата съпрузи при погасяване на кредита следва да се счита оборен поради безспорно установения по делото факт на настъпила между тях фактическа раздяла и липса на общо домакинство.Ето защо неправилно първоинстанционният съд е приел, че периодът, през който ищцата е плащала само със свои средства вноските, е след прекратяване на брака на страните с решението от 18.05.2021г.

Заплатената сума за погасяване на солидарните задължения по договора за кредит за периода след фактическата раздяла, е 1985,62лв. - от банковото извлечение е видно, че след раздялата ищцата е погасила 6 месечни вноскиот м.декември 2020г. до м.май 2021г.вкл. в общ размер на 1985,62лв. - и ответникът дължи 992,81лв.Не са представени доказателства за заплатени месечни вноски след м.май 2021г.Изплатената от ищцата преди фактическата раздяла част от общия дълг следва да се счита за погасена с общи средства, тъй като не са налице доказателства за противното.

Предвид изложеното обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е осъдителният иск е отхвърлен в размера над 339,89лв за разликата до 992,81лв и относно посочения период за погасяване на вноските м.май-м.август 2021г., като същият е м.декември 2020г.-м.май 2021г.Ответникът по иска следва да бъде осъден да заплати на ищцата още 652,92лв.дължима част от солидарно поети от страните задължения по договор за банков кредит.

Въззивният съд намира, че е основателна насрещната въззивна жалба против решението в частта, с която е уважен предявеният установителен иск.

С исковата молба е предявен иск по чл.124 ГПК е за установяване на правоотношение, което е уредено с императивна правна норма – Съгласно чл.32,ал.2 от СК съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството.Ето защо установителният иск, да се признае за установено, че единият съпруг е солидарно отговорен за задължение, поето от другия съпруг за задоволяване на нужди на семейството, е недопустим и решението в тази част следва да бъде обезсилено.

4

Предвид частичното уважаване на въззивната жалба и на насрещната въззивна жалба, разноски не се присъждат в полза на нито една от страните.

По изложените съображения Окръжният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №962 от 06.07.2022г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д.№5107/21г. по описа на РРС, в частта, в която е отхвърлен искът, предявен от Е. К. Г., ЕГН **********, от гр.Русе против М.

Д. Г., ЕГН **********, от гр.Русе за сумата над 339,89лв за разликата до 992,81лв , представляваща погасителни вноски по договор за кредит, и в частта, в която е посочен период на погасителните вноски – от м.05.до м.08.2021г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА М. Д. Г., ЕГН **********, от гр.Русе да заплати на Е. К. Г., ЕГН **********, от гр.Русе сумата 652,92лв като целия размер на дължимата сума е 992,81лв представляваща изплатени погасителни вноски по договор за кредит за периода м.12.2020г.-м.05.2021г.

ОБЕЗСИЛВА решение №962 от 06.07.2022г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д.№5107/21г. по описа на РРС в частта, с която е признато за установено по отношение на М. Д. Г., ЕГН **********, от гр.Русе че е солидарно отговорен с ищцата Е. К. Г., ЕГН **********, от гр.Русе за остатъчно задължение по договор за кредит от 31.07.2019г. И ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявения установителен иск, като недопустимо.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6