Определение № 529 от 01.10.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 529 гр. Варна, 01.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иваничка Д. Славкова

Членове:

Светлозар Г. Георгиев мл.с. Гинка Т. Иванова като разгледа докладваното от Иваничка Д. Славкова Въззивно частно наказателно дело № 20243100601331 по описа за 2024 година Чрез Районен съд гр. Варна, във ВОС е постъпила жалба от адв. П.Б., АК Варна, като защитник на подсъдимия Л Г. П. срещу определение на съда по реда на 270 от НПК, постановено в съдебно заседание по НОХД № 2442/2023г., 13 състав на ВРС.

Производството е по реда на чл. 270 ал.4 от НПК и гл.ХХІІ от НПК, за проверка на определението на съда относно мярката за неотклонение на подсъдимия Л.П.. Първостепенният съд е изменил първоначално определената мярка от “подписка” в “задържане под стража”, като е преценил, че не спазва ограниченията на опредлената мярка от ДП, поради неявяване в съдебно заседание на 18.09.2024г., след като е бил редовно призован.

Защитата на подсъдимия възразява срещу това решение на съда, като оспорва правилността му. В жалбата пред защитникът счита, че ОС смята, че не следва да се пристъпва към изменение на мярката за неотклонение, защото се явява несъразмернанепропроционална на дисциплиниращата функция по чл. 66 ал.1 от НПК, като може само да се постанови принудителн довеждане от компетентните органи.

Настоящата инстанция, след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното. РП-Варна, с внесения в съда обвинителен акт, е повдигнала обвинение по отношение на подс.П. по чл. 196 ал.1 т.1 вр. Чл. 194 ал.1 от НК. Бил е с определена от прокурора мярка за неотклонение 1

“подписка” при привличането му като обвиняем, до внасянето на делото в съда. Съдът, с оглед вменените му задължения по чл. 248 от НПК, е насрочил делото, но то се е отлатало нееднократно:

1.на 03.07.2024г насрочено разпоредително заседание, на което не е даден ход на делото. Пострадалият не се е явил, а подсъдимият е пожела да заплати щетата.

2. На 28.08.24 отново не е даден ход на делото. Не се е явил отново пострадалия, както и подсъдимия. За него съдът е отбелязал, че е редовно призован. Всъщност тук се маркира, че администрацията на затвора не оформила призоката по начин, от който да се прави извод за редовно връчване / не е отбелязано лицето, което я е подписало – напр. “лично” или друг/.

3. В заседанието на 04.09.2024г подсъдимият се е явил, като е твърдял, че е заплатил щетата на пострадалия и като няма документи, се нуждае от потвърждението на пострадалия., който отново не се явил.

4. В заседанието на 18.09. 24 г. подсъдимият не се явил.

В това заседание съдът е счел, че мярката “подписка” не се спазва и я е заменил с най-тежката- “задържане под стража”. Тя все още не е изпълнена, а районният съд е преценил за целесъобразно да не спира предварително изпълнение на определението.

Формулираните в жалбата оплаквания за неправилност на взетото решение са неоснователни. Макар и съдът да не се е произнесъл по въпроса за наличната информация с оглед преценката, дали има на „пръв поглед", обосновани данни за продължаващо подозрение, както и останалите предпоставки относно опасността от извършване на престъпление, то в определението са обсъдени данните за опасност от укриване. Неявяването на подсъдимия в последното заседание е преценено именно като такава налична опасност и те са мотивирани и законосъобразни. Обвинението срещу подсъдимия е за тежко престъпление, уведомен е че делото може да приключи и в негово отсъствие, но съдът е счел че участието му е необходимо, както и с оглед негови предходни твърдения за заплатена на пострадалия щета. Затова и изменението на взетата мярка за неотклонение в най-тежката възможна, която е свързана с издирване, съответно довежданве на лицето ще доведе краен резултат- личното му участие в делото и изясняване на въпроса за възстановяване на щетата, което би дало отражение върху размера на 2 наказанието при евентуална осъдителна присъда.

С оглед на изложеното, въззивният съд счита, че първостепенният съд е постановил правилно определение, преценил е адекватно законосъобразността на мярката за неотклонение, като я е заменил с найтежката от изброените хипотези в чл. 58 от НПК. Тя е съобразена с целите по чл. 57 от НПК и най-вече в случая да обезпечи нормалното и ритмично провеждане на съдебното производство. Поради това и актът на съда следва да се потвърди, а жалбата да се остави без уважение и на основание чл. 345 от НПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на процесуален представител адв.П.Б., защитник на подс.Л.П. и

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на съда №4254/18.09.24г по НОХД № 2442/24г., с което е била изменена мярка за неотклонение от “подписка” в ”задържане под стража” за подс. Л Г. П..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3