Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 112 от 27.11.2024, Районен съд - Елена

Съд
Районен съд - Елена
Дело
Гражданско дело 249/2024
Вид
Решение № 112
Подписан
27.11.2024
В сила
23.01.2025
Състав
Искра Стоянова Вараджакова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Елена, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Искра Ст. Вараджакова при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Гражданско дело № 20244130100249 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т.

2 от ГПК – иск за съществуване на вземането.

Постъпила е искова молба от „Ю.Б.“ АД, представлявано от Д.Б.Ш. и П.Н.Д., чрез адв. М. Ц., против С. Ю. А. от гр. З.. В същата се твърди, че на основание подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК била издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ЧГД № 316/2022 г. по описа на Районен съд – Елена срещу ответника. Заповедта била връчена на последния, в качеството му на длъжник, по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на ищеца било указано да предяви иск за установяване на вземането си по реда на чл. 422 от ГПК. С оглед на това, същият счита, че за него е възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.

Ищецът в исковата молба твърди, че ответникът е ползвал банков кредит, съгласно сключен Договор за кредит № FL1222286. Последният преустановил плащането на дължимите вноски за главница на 21.10.2021 г. и за лихва на 21.12.2021 г. С оглед формираното просрочие ищецът направил кредита изцяло и предсрочно изискуем на 27.07.2022 г., като връчил покана на ответника. Към датата на предявяване на иска последният не изплатил 1 дължимите суми за главница, лихви, такси и разходи по договора и задължението му било, както следва: сумата 16319.40 лв., от които: сумата 14497.60 лв., представляваща главница по Договор за кредит № FL1222286 за периода от 21.10.2021 г. до 15.09.2022 г., сумата 1065.74 лв., представляваща договорна лихва за периода от 21.10.2021 г. до 27.07.2022 г., и сумата 756.06 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 21.11.2021 г. до 15.09.2022 г.

Ищецът „Ю.Б.“ АД, представлявано от Д.Б.Ш. и П.Н.Д., моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено спрямо ответника С.

Ю. А., че последният му дължи сумата 14497.60 лв., представляваща главница по Договор за кредит № FL1222286 за периода от 21.10.2021 г. до 15.09.2022 г., сумата 1065.74 лв., представляваща договорна лихва за периода от 21.10.2021 г. до 27.07.2022 г., и сумата 756.06 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 21.11.2021 г. до 15.09.2022 г. Претендира направените разноски в заповедното производство, които са държавна такса в размер на 326.39 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 885.58 лв., както и направените разноски в настоящето исково производство, а именно: държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 2242.50 лв.

Във визирания едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника С. Ю. А..

В съдебно заседание ищецът „Юробанк“ АД не се представлява.

Същият депозира писмено становище чрез пълномощника си адв. Д.Г., от което е видно, че поддържа предявения иск. Претендира направените по делото разноски, като представя списък.

В съдебно заседание ответникът С. Ю. А. се явява лично, като заявява, че не оспорва предявения иск. Твърди, че действително е сключил договор за потребителски кредит с ищеца и не е заплащал редовно погасителните вноски по него.

Видно от извършената справка в Търговския регистър с дата 20.06.2024 г., ищецът „Ю.Б.“ АД е със седалище и адрес на управление гр. С.

****, район В., ул. „О.П.“ № ***. Същият е вписан в Търговския регистър с ЕИК ********* и се представлява от Д.Б.Ш., П.Н.Д., А.В.Я. и А.А.М..

От Договор за потребителски кредит № FL1222286/21.09.2021 г. се установява, че същият е сключен между ищеца и ответника. Съгласно 2 договора първият, в качеството на кредитодател, е предоставил на втория, в качеството на кредитополучател, потребителски кредит в размер на 14497.60 лв. за текущи нужди, като последният се задължил да върне кредита, заедно с дължимите лихви, в сроковете и условията на договора. Годишният процент на разходите е в размер на 11.12 %, а общата сума, дължима от кредитополучателя е в размер на 21408.08 лв., изчислени към момента на сключване на договора. Неразделна част от договора е Приложение № 1 – Методология за определяне на референтния лихвен процент (прайм) по потребителски и жилищно-ипотечни кредити. Към договора е представен погасителен план, изготвен на 21.09.2021 г., от който се установява, че месечните погасителни вноски са 96 броя за периода от 21.09.2021 г. до 21.09.2029 г., като първата е нулева и към нея е начислена застраховка в размер на 1497.60 лв., а следващите са в размер на 212.02 лв. всяка една от тях (с изключение на последната, която е в размер на 211.58 лв.). Главницата е в размер на 14497.60 лв., а възнаградителната лихва е в размер на 5855.88 лв.

Общото задължение по сключения договор за кредит възлиза на 21851.08 лв.

Съгласно чл. 9 от договора при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискумост на кредита, кредитополучателят дължи обезщетение за времето на забавата върху просрочените куми в размер на законната лихва за забава, чиито размер се определя от Министерски съвет.

Освен това, в чл. 14 от договора е предвидено при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем, както и на осн. чл. 60, ал. 2 от ЗКИ да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на ГПК и да пристъпи към принудително изпълнение на вземането си.

По делото е представено извлечение от счетоводните книги на „Ю.Б.“ АД по кредитна сделка № 5040127 с изх. № 2396/15.09.2022 г., от което е видно, че на ответника С. Ю. А. е разрешен и усвоен кредит в размер на 14497.60 лв. по Договор за потребителски кредит № FL1222286/21.09.2021 г.

Същият изпаднал в забава на 21.10.2021 г., като непогасените вноски за главница били 11 броя и непогасените вноски за лихва били 11 броя. Общата сума, която била просрочена и непогасена по договора, възлизала в размер на 2344.68 лв. Кредитът бил обявен за изцяло предсрочно изискуем на 27.07.2022 г., когато била връчена поканата за обявяване на предсрочната изискуемост.

Общият дълг на ответника към 15.09.2022 г. бил в размер на 16319.40 лв., а 3 именно: сумата 14497.60 лв., представляваща главница за периода от 21.10.2021 г. до 15.09.2022 г., сумата 1065.74 лв., представляваща договорна лихва за периода от 21.10.2021 г. до 27.07.2022 г., и сумата 756.06 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 21.11.2021 г. до 15.09.2022 г.

По делото е представена покана за изпълнение, от която е видно, че ищецът е уведомил ответника, че кредитът е обявен за изцяло и предсрочно изискуем. Същата е връчена на последния при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК на 27.07.2022 г., което се констатира от приложените разписка с изх. № 3108/07.02.2022 г. по ИД № 20227250400217 на ЧСИ В.Г. с рег. № 725 в Регистъра на КЧСИ и с район на действие ВТОС, уведомление, Констативен протокол № 2264/26.08.2022 г. по ИД № 20227250400217 на ЧСИ В.Г. с рег. № 725 в Регистъра на КЧСИ и с район на действие ВТОС, справка от НАП за актуално състояние на всички/действащите трудови договори с вх. № 3006/07.02.2022 г., справка от МРРБ с вх. № 3004/07.02.2022 г.

Видно от приложеното ЧГД № 316/2022 г. по описа на Районен съд Елена в полза на ищеца „Ю.Б.” АД против ответника С. Ю. А. въз основа на Разпореждане № 586/07.10.2022 г. е издадена по чл. 417 от ГПК Заповед № 134/07.10.2022 г. Съгласно заповедта е разпоредено последният да заплати на ищеца сумата 14497.60 лв. – главница, представляваща дължима по Договор за потребителски кредит № FL1222286/21.09.2021 г., сумата 1065.74 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 21.10.2021 г. до 27.07.2022 г., сумата 756.06 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 21.11.2021 г. до 15.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 14497.60 лв., считано от 07.10.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1211.97 лв., представляваща направени разноски по делото. Издаден е Изпълнителен лист № 98/10.10.2022 г. Заповедта за изпълнение е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като е указано на ищеца на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението. По тази причина заявителят по ЧГД № 316/2022 г. по описа на Районен съд – Елена „Ю.Б.” АД, който има качеството на ищец в настоящото гражданско производство, е депозирал искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК.

По делото е изслушано заключение, изготвено от вещото лице Д. И.

4

И., по допуснатата съдебно-икономическа експертиза. Същото не е оспорено от страните и е прието от съда. Видно от последното е, че за разглеждания период и с оглед договорните отношения между страните, ищецът редовно е осчетоводявал падежите на дължимите главница и лихви по процесния Договор за потребителски кредит № FL1222286/21.09.2021 г. Към 15.09.2022 г. дължимата главница по

Договор за потребителски кредит №

FL1222286/21.09.2021 г. е в размер на 14497.60 лв., договорната лихва е в размер на 1065.72 лв., а мораторната лихва е в размер на 386.94 лв. Вещото лице е посочило, че ответникът е усвоил изцяло сумата по сключения договор за кредит. На 27.07.2022 г. последният е обявен за предсрочно изискуем, като дължимата главница е в размер на усвоената сума по кредита. Дължимата договорна лихва е начислена до 27.07.2022 г. и е в размер на 1065.72 лв.

Мораторната лихва е изчислена съгласно чл. 86 от ЗЗД и е в размер на 10 %.

Вещото лице е изчислило мораторната лихва върху главница 1074.46 лв. за периода от 21.10.2021 г. до 27.07.2022 г. в размер на 83.57 лв., върху главница 14497.60 лв. за периода от 27.07.2022 г. до 15.09.2022 г. в размер на 205.38 лв., върху лихва 1065.72 лв. за периода от 21.10.2021 г. до 27.07.2022 г. в размер на 82.89 лв. и върху лихва 1065.72 лв. за периода от 27.07.2022 г. до 15.09.2022 г. в размер на 15.10. лв. Към датата на настъпване на предсрочната изискуемост - 27.07.2022 г. непогасените просрочия по Договор за потребителски кредит № FL1222286/21.09.2021 г. са общо в размер на 2306.64 лв., от които сумата 1074.46 лв. - непогасена просрочена главница, сумата 1065.72 лв. – непогасена просрочена лихва и сумата 166.46 лв. – мораторна лихва. След 15.09.2022 г. не са извършвани погасявания по кредита от страна на ответника, както и за периода от 21.09.2021 г. до 24.10.2024 г.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си. Същият има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.

5

Предмет на установителния иск по чл. 422 от ГПК е установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на валидно облигационно отношение между кредитодателя и кредитополучателя по договора за потребителски паричен кредит, усвояването на кредита от ответника, настъпила изискуемост на вземанията по кредита и размера на претендираните отделни вземания.

От събраните доказателства безспорно се установява, а и не се спори от страните, съществуването на валидно заемно правоотношение по силата на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. от ЗПК.

Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, безспорно се установява, че отпуснатата в заем сума е усвоена от ответника в пълен размер. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че кредитодателят е бил изправна страна по договора, тъй като е изпълнил задължението си да предостави на ответника сумата, посочена в договора, чрез превеждането й по негова банкова сметка. Това от своя страна е породило задължението на последния да върне заетата сума, заедно с уговорените лихви на 94 броя месечни вноски, всяка в размер на 212.02 лв., като последната е в размер на 211.58 лв., а първата е нулева (включва застраховка в размер на 1497.60 лв.), с падеж на първата – на 21.09.2021 г. и падеж на последната – на 21.09.2029 г. От приложените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице до допуснатата съдебноикономическа експертиза е видно, а и няма спор между страните, че ответникът не е извършвал плащания по кредита.