Решение № 2289 от 12.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2289 гр. София, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20241110103261 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Производството е образувано по подадена от ЗД “Б И” АД с ЕИК *****, чрез адв. М. Г. срещу Х. П. Г. с ЕГН **********.

В исковата молба се твърди, че на 30.06.2020г., в гр. С”, на кръстовище образувано от ул. ***, велосипед с рама № *****, собственост на ответника и управляван от него, при движението си губи контрол върху ППС и удря насрещно движещото се в предната му дясна част МПС - л.а. “Форд Фокус”, с рег.№ *****, управлявано от св. Р. С.. Поддържа се, че ПТП е настъпило по вина на водача на велосипеда, като се сочи наличието на основание за ангажирането на отговорността му по см. на чл.410, ал.1, т.1 КЗ, а именно че същият е осъществил противоправно поведение, нарушавайки виновно разпоредби на ЗДвП, в резултат на което е настъпило процесното ПТП и са претърпени посочените имуществени вреди. Сочи, се че л.а. “Форд Фокус”, собственост на СДВР, е имал валидно сключена застраховка “Каско” при ищеца, като поддържа, че е заплатил на собственика на пострадалия автомобил, застрахователно обезщетение в общ размер на 825 лв., от които сумата от 60 лв. - транспортни разходи за пътна помощ, както и 100 лв. разходи за разглобяване на пострадалото МПС в автосервиз, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, в т.ч. и 25 лв. - ликвидационни разноски. Претендират се и разноските по производството.

В срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК, ответникът редовно уведомен не е подал писмен отговор.

1

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ, за сумата в общ размер на 825 лв., от които сумата от 60 лв. - транспортни разходи за пътна помощ, както и 100 лв. - разходи за разглобяване на пострадалото МПС в автосервиз, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, в т.ч. и 25 лв. - ликвидационни разноски.

Страните не спорят, а от събраните по делото доказателства се установява, че към момента на настъпване на застрахователното събитие е било налице валидно застрахователно правоотношение по сключена застраховка “Каско” при ищцовото дружество към датата на настъпване на ПТП, за лек автомобил “Форд Фокус”, с рег.№ *****, собственост СДВР, като застрахователната сума за посоченото МПС е в размер на 3500 лв.; както и че ищцовото дружество е заплатило на собственика на пострадалия автомобил - СДВР, посоченото в исковата молба, застрахователно обезщетение.

Основният спорен въпрос между страните по делото е свързан с изясняване на механизма на настъпване на ПТП, а именно дали същото е настъпило в резултат на виновното противоправно поведение на ответника, нарушил виновно разпоредби на ЗДвП, като не е овладял управлявания от него велосипед, внезапно променяйки треакторията си на движение надясно срещу насрещно движещия се лек автомобил “Форд Фокус”, с рег.№ *****, поради което е настъпило ПТП- то - съприкосновение в предната дясна част на МПСто, като за да избегне пряк удар във велосипедиста, св. С., предприема маневра в обратна посока /наляво/, удряйки се в контейнери за смет.

Видно от съставения от органите на МВР, Протокол за настъпило ПТП от 30.06.2020г., същото е настъпило именно в резултат на поведението на ответника, управлявал велосипеда. Същият извод е формирало и вещото лице, чието заключение е прието по делото, като пълно, обективно и безпристрастно, неоспорени между страните по делото. Самият ответник, явявайки се лично в проведеното о.с.з по делото, посочва, че е тръгнал да пресича треакторията на насрещно движещото се МПС, като е възприел насрещно движещия се срещу него “със засилка” лек автомобил, поддържайки, че МПС го е ударило.

От събраните гласни доказателства, чрез разпита на св. С., се установява, че същият се движил с процесния лек автомобил по черен път, като забелязал ответника да управлява велосипеда, внезапно тръгвайки да минава “напряко”, пресичайки траекторията му на движение отдясно, където настъпило съприкосновение между лекия автомобил и велосипедиста. Ответникът се ударил в предната дясна част на автомобила /в т.ч. предното стъкло и предния капак/ и паднал на земята, а св. С., предприемайки спасителна маневра вляво, се ударил в контейнери за смет. Показанията на разпитания по делото 2 единствен свидетел, се потвърждават до голяма степен с останалите събрани по делото доказателства, като следва да се има предвид в тази връзка и относително продължителния времеви период между настъпване на ПТП и разпита на свидетеля, поради което настоящия съдебен състав намира, че следва да ги кредитира изцяло като обективни. Изложените от ответника обяснения в рамките на о.с.з., отразяват личните възприятия на страна по производството, поради което следва да се ценят с оглед на всички събрани по делото доказателства.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че процесното ПТП е настъпило по начина /механизма/, описан в съставения Протокол за ПТП от 30.06.2020г. и от заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ. Налице е и причинно-следствена връзка между настъпилите имуществени вреди по пострадалото МПС и противоправното поведение на ответника, като от анализа на останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, се формира правния извод за основателност на предявената искова претенция.

По отношение на определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение следва да се съобрази на първо място, че в резултат на настъпилото ПТП, на процесния лек автомобил са били причинени имуществените вреди, съдържащи се в описа на ищеца, както и в заключението на вещото лице, възстановителната стойност по средни пазарни цени на които, надвишават действителната му стойност към датата на настъпване на ПТП, или т.нар. “Тотална щета”. От доказателствата по делото е видно, че процесното МПС е с прекратена регистрация в КАТ, като същото е разглобено на части, за което е заплатена сумата в размер на 100 лв., в посочения в исковата молба, автосервиз.

Вещото лице е изчислило стойността на застрахователното обезщетение за процесния лек автомобил, при условията на тотална щета, като е приспаднало и стойността на запазените части /30%/, в размер на 2343 лв. Същата сума е в рамките на определената застрахователна сума за процесното МПС, по сключената имуществена застраховка “Каско” за същото, която застрахователна сума е в размер на 3500 лв., видно от таблицата на л.110-111 от делото. От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че са били заплатени от ищеца и сумите в размер на 100 лв., за разкомплектоване на увредения лек автомобил, както и сумата от 60 лв. за пътна помощ /транспорт/.

С оглед на гореизложеното, съдът приема, че предявената искова претенция се явява основателна както по основание, така и по размер, поради което следва да бъде уважена в предявения с исковата молба, размер.

По разноските.

Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищцовата страна възниква правото да й бъдат присъдени разноски 50 лв. за държавна такса, 350 лв. депозит за вещо лице, 40 лв. депозит за 3 свидетел. По отношение на искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съдът намира, че на основание чл.78, ал.5 ГПК, същото следва да се присъди в размер на 200 лв., като при определянето му съдът съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания, обемът на осъществената процесуална защита, както и материалният интерес, с оглед на което намира, че сумата от 200 лв. се явява справедливо възнаграждение, което следва да се присъди по настоящото производство.

По изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ, Х. П. Г. с ЕГН **********, да заплати на ЗД “Б И” АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С, представлявано от законните си представители, сумата в общ размер на 850 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /18.01.2024г./ до окончателното изплащане на сумата, представляваща заплатено от ищеца застрахователно обезщетение, в т.ч. и ликвидационни разноски, по сключена имуществена застраховка /“Каско”/ за лек автомобил “Форд Фокус”, с рег.№ *****, поради настъпило по вина на ответника ПТП от 30.06.2020г., в гр. София.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, Х. П. Г. с ЕГН **********, да заплати на ЗД “Б И” АД с ЕИК *****, сумата в общ размер на 640 лв., разноски по производството, включваща заплатена държавна такса, депозити за вещо лице и за свидетел, както и адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4