Решение № 339 от 09.10.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. Пловдив, 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20235001000486 по описа за 2023 година

С решение № 251/13.06.23 г., постановено по т.д. № 298/23 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, е потвърден отказ № **************-*/ ******** г. на А* относно вписване на промени в обстоятелствата прехвърляне на дялове и преобразуване в еднолично дружество, по партидата на „Х.“ ООД ЕИК *********.

Решението се обжалва като незаконосъобразно и неправилно от „Х.“ ООД чрез процесуален представител адв. С. М., като се иска същото да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което се отмени отказ № **************-*/

******** г . и се задължи А* да извърши исканото вписване на промени

**************/****** г. в обстоятелства по заявление вх.

№

От А* е подаден отговор, в който се поддържат доводи, че обжалваното решение на ПОС е правилно и законосъобразно, съответно 1 обжалваният отказ следва да бъде потвърден. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивски апелативен съд, като прецени обосноваността и законосъобразността на обжалваното решение и изложените в жалбата оплаквания, намира за установено следното:

Със заявление в х . № **************/****** г. е поискано вписване на промени в обстоятелства по партидата на „Х.“ ООД прехвърляне на дружествени дялове, вписване на нов управител, преобразуване в ЕООД.

На 18.05.2023 г. на заявителя са дадени указания на основание чл.

22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ за отстраняване на нередовности в две насоки: първо, представяне на декларации по чл. 129, ал.2 от ТЗ, актуални към датата на подаване на заявлението, второ, представяне на документи или нотариално заверена декларация, че имената на вписания съдружник Г. К. и на лицето, прехвърлящо дялове по договора по чл. 129, ал.2 от ТЗ Г. Й. К., са такива на едно и също лице.

Процесният отказ е постановен, след като е констатирано, че дадените указания не са били изпълнени от заявителя в рамките на дадения срок.

По отношение датата на декларациите по чл. 129 от ТЗ не се споделят изводите на окръжния съд, че в случая от датата на декларациите до заявлението е изминал допустимо малък период, при което не са компрометирани изискванията на закона, целящ да се охранят правата и законните интереси на заетия в дружеството персонал.

Действително, чл. 129, ал.2 от ТЗ не съдържа изрични изисквания относно това към кой момент следва да бъде датирана декларацията по чл.

129, ал.2 от ТЗ, и няма основание да се изисква съвпадение между датата на декларацията и датата на заявлението. Но в съдебната практика е наложено 2 схващането, че моментът на деклариране следва да бъде максимално близко до датата на подаване на заявлението. Такъв извод се налага при тълкуване на нормата, която изисква вписването на прехвърлянето на дружествени дялове да бъде извършено след представяне на на декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения по ал. 1, а именно, че няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял. В случая от датата на декларациите до датата на заявлението е изминал триседмичен период, който не може да бъде квалифициран като „малък“ с оглед посоченото. За да стигне до този извод, настоящият състав на ПАС изхожда и от сроковете за изплащане на визираните задължения – напр. съгласно чл. 270,ал.2 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец два пъти, доколкото не е уговорено друго, при което триседмичният срок е достатъчен за възникване на нови задължения за изплащане на трудови възнаграждения. Ето защо настоящият състав намира, че указанието за представяне на актуални към датата на заявлението декларации не е незаконосъобразно, а напротив, съответства на смисъла на това законово изискване, респ. неизпълнението на това указание е достатъчно основание да се потвърди постановения отказ за вписване на заявените обстоятелства.

При това положение е без значение за крайния изход на делото коментарът на втората група обстоятелства, въз основа на които е постановен отказът, свързани с имената на съдружника. Независимо от това, за пълнота на решението, същите следва да бъдат обсъдени. Настоящият съдебен състав изразява становище за необоснованост на изводите, че в случая не може да се направи извод за идентичност на лицето, подписало договора за прехвърляне на дружествени дялове Г. Й. К., с лицето, вписано като съдружник - Г. К..

Първо, налице е пълно съвпадение по отношение на собственото име Г. и фамилното име К. Второ, налице са данни в ТР от документите по сканираното фирмено дело№ ****/07 г. на Пловдивски окръжен съд, по което е осъществена първоначалната регистрация на дружеството, че 3 съдружникът Г. К. е роден на 21.09.1958 г. в гр. Л., Г.; именно това е рождената дата и по представената лична карта на лицето, подписало договора за прехвърляне на дружествени дялове. Т.е. налице е пълно съвпадение по отношение на рождената дата и годината на раждане, както и на месторождението. Трето, но не на последно място, към заявлението е представена декларация за идентичност на лице с различни имена, като изрично е декларирано, че името по лична карта и името, с което е вписан като съдружник по ф.д. № ****/07 г. на ПОС, респ. в ТР след пререгистрацията, са имена на декларатора, като разликата се дължи на обстоятелството, че първоначалната регистрация е осъществена на база международен паспорт№ *********/******, издаден от гръцките власти, в който вид документ не се сочат бащини имена. Т.е. декларация за идентичност е подадена, като не е налице нормативно основание да се изисква същата да бъде с нотариална заверка, в какъвто смисъл са указанията на ДЛР.

Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено като краен резултат.

По претенцията за юрисконсултско възнаграждение:

В отговора на жалбата е направена претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, която съдът намира за неоснователна по следните съображения:

Производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ е едностранно и безспорно, което обстоятелство е относимо към преценката на въпроса за дължимостта на разноските. Отговорността за разноски и присъща по правило само за спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чията полза е разрешен съответният правен спор. В производството по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ А* не притежава процесуалното качеството на страна на делото, поради което не дължи разноски, нито има право на такива, независимо от разпоредбата на чл. 25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ.

Принципът, че едностранният характер на производството по обжалване на отказите на ДЛР към А* е несъвместим с отговорността за разноски, като 4 новата разпоредба на чл. 25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ не следва да се прилага буквално, а корективно, е възприет в цяла поредица от съдебни актове на ВКС, като се приема, че същата следва да се тълкува във връзка с разпоредбата на чл. 541 от ГПК, съгласно която разноските по охранителните производства са за сметка на молителя, а друга страна в това производство просто няма. В този смисъл е константната съдебна практика на ВКС, вкл. и цитираната в обжалваното решение.

Ето защо претенцията на А* за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде уважена.

Ето защо ПАС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 251/13.06.23 г., постановено по т.д.

№ 298/23 г. по описа на Пловдивски окръжен съд

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5