Решение № 458 от 13.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 458 гр. София, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20221000501556 по описа за 2022 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх. № 23229/18.04.2022 г. ( по регистратурата на СГС) на ищците : непълнолетната Т. М. М. и пълнолетната ( считано от 24.06.2022 г. ) Е. М. М. срещу Решение № 541 от 17.03.2022 г. по гр.д.№ 14476/ 2021 г. по описа на СГС, I - 18 състав, в частта, с която предявените от тях осъдителни искове по член 432,ал.1 от КЗ за вземания от обезщетение за неимуществени вреди с цени от по 100 000 лева, ведно с лихви за забава, считано от 4.07.2019 г., са отхвърлени до размерите от по 60 000 лева.

Във въззивната жалба има оплаквания за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на доказателствата от свидетелските показания и от заключението на съдебно – психологическата експертиза за фактите относно връзката между ищците и загиналия при ПТП – то техен дядо и значението за тях на загубата й, обусловило необоснованост на извода на съда, че ищците не са материалноправно легитимирани да получат обезщетение за причинените им от неговата смърт неимуществени вреди . Поддържа се довод, че при определянето на дължимите обезщетения 1 следва да се отчитат обстоятелствата за тежкото преживяване на загубата , причинената психическа травма , продължаващото скърбене, лимитът на отговорността на застрахователя – ответник в размер от 10 000 000 лева към настъпване на застрахователното събитие в 2019 г. Отрича се приложимостта на правилото на § 96,ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ ( Дв.бр.101 от 2018 г. ) за ограничаване размера на обезщетението за неимуществени вреди, определяно в полза на лицата, извън най-близкия родствен кръг, поради противоречието му с посочените в жалбата актове на ЕС и решение на СЕС по тълкуването им и с националното право. Поддържа се довод за неоснователност на възражението по член 51,ал.2 от ЗЗД поради липса на обективни данни ( извън показанията на заинтересования свидетел – другия участник в ПТП и водач на товарния автомобил) за движение на пострадалия велосипедист в лявата пътна лента и последвало отклонение на дясно като една от причините за настъпване на произшествието. Настоява се за отмяна на обжалваната част от решението, присъждане на обезщетения по член 52 от ЗЗД в размери от по 60 000 лева, ведно със законната лихва от 4.07.2019 г. и разноски .

В подадения отговор въззиваемата страна „ ЗАД АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, град София посочва, че произнасянето на първоинстанционния съд по въпроса за материалноправната легитимация на ищците е съобразено със съдебната практика, в т.ч. тълкувателна - ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и недоказването на критериите за изключителност по ТР за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на лицата, извън най – близкия родствен кръг, че доводът за противоречие на § 96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ ( обн, Дв,бр.101 от 2018 г. ) на правото на ЕС е неоснователен , а поддържаното от ответника възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия е доказано с показанията на свидетелите и заключението по САТЕ, като евентуално, забавата на ответника е от 6.02.2020 г. с оглед приложението на член 496,ал.1 от КЗ . Настоява за потвърждаване на решението.

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора, изразените в съдебно заседание становища на представителите на страните и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо, правилно в една част и неправилно в друга част .

2

Предявени от Т. М. М. и Е. М. М., двете от град *** , срещу „ ЗАД АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, град София са преки искове по член 432,ал.1 от КЗ за вземания в целите им размери след допуснато в о.с.з. от 16.11.2021 г. в производството по гр.д.№ 54189/2020 г. по описа на първоначално сезирания СРС увеличение по член 214,ал.1 от ГПК на исканията по частичните искове за размери от по 10 000 лева ( като части от целите претенции в размери от по 50 000 лева ) в такива от по 100 000 лева , съставляващи обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на техния дядо Т. И. М. като водач на велосипед при пътнотранспортно произшествие, настъпило на дата 27.06.2019 г. по вина на Х. Д. Б. при управление на специален автомобил , марка „ Даф ЛФ 220 ФА“ с рег. № *** , застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица № BG/33/118003112830 от 31.10.2018 г. -221139000771725 при ответната застрахователна компания. Исковете са основани на твърдения, че починалият М. бил в много близки отношения с двете ищци , връзката им била изпълнена с уважение, взаимна привързаност и подкрепа, изграждана в годините на тяхното израстване под постоянните му грижи ; дядо им бил опора , смъртта му им причинила морални страдания и психическа травма, променила живота им завинаги .

Ответникът оспорил исковете по основание – по липса на деликтно поведение на застрахования при него водач и липса на материалноправна легитимация у ищците по исковете за вземания от обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния дядо. Оспорил исковете и по размери претендираните обезщетения са завишени и над лимита , предвиден в правилото на § 96,ал.1 от ПЗР на КЗ във връзка с член 493а, ал.4 от КЗ от 5 000 лева; противопоставил възражение по член 51,ал.2 от ЗЗД, че починалият велосипедист е съпричинил ПТП с неправомерно движение в лявата част на платното за движение и внезапно предприемане на завой надясно . Оспорил дължимостта на лихва по липса на забава , тъй като ищците не посочили банкови сметки и не представили допълнителни доказателства , поискани от него.

За да отхвърли исковете, първоинстанционният СГС е приел, че ищците не са доказали осъществяването на конкретни житейски обстоятелства като причина за създаване на особена духовна и емоционална близост между тях и 3 починалия им дядо , както и търпенето на болки и страдания , надхвърлящи по интензитет и продължителност тези, които е нормално, обичайно да търпят родственици като тях.

Въз основа на събраните по делото доказателства въззивният съд установява следното от фактическа страна : с влязла в сила междувременно на 9.04.2022 г. присъда № 49 от 24.03.2022 г. по н.о.х.д.№ 3017/ 2021 г. по описа на СГС, НО, 22- ри състав, е установено, че на „24.06.2017 г.“ в село Горни Богров, при движение по улица „ Васил Левски“ в района на кръстовището с улица „ Воденицата“ застрахованият при ответника водач на специален автомобил, сметосъбирач , марка „ Даф ЛФ 220 ФА“ с рег. № *** - Х. Д. Б. нарушил правилото за движение на член 21,ал.1 от ЗДвП , като превишил разрешената скорост от 50 км/ч и реализирал ПТП с попътно движещия се в лявата част на лявата пътна лента и извършващ маневра десен завой с посока от улица „ Васил Левски“ към улица „ Воденицата“ велосипедист Т. И. М., като по непредпазливост причинил смъртта му вследствие на съчетана черепно – мозъчна, гръдна и коремна травма . Следователно деликтното поведение на застрахования водач и вредоносните му последици са установени със задължителна за гражданския съд сила по член 300 от ГПК.

Изводите на първоинстанционния съд, че ищците не са правоимащи по заявените с исковете вземания по член 52 от ЗЗД не съответстват на обективното съдържание на събраните по делото доказателства .

С показанията на свидетелките П. С. и М. П. е установено, че починалият Т. М. полагал грижи за внучките си от ранната им детска възраст.

Неговата и на сина му М. - баща на ищците – жилищни сгради били изградени в общо дворно място. Децата живели преимуществено с дядо си и баба си, хранели се, учели уроците си в тяхната къща , спели при тях, с изключение на зимния сезон . Когато посещавали детска градина и се обучавали в основното училище в село Горни Богров , дядо им ги водел и прибирал вкъщи . По причина на здравословни проблеми ( по поставена след раждане диагноза - детска церебрална парализа , видно от решение на ТЕЛК от 29.03.2017 г. ) често голямата внучка Е., родена в 2004 година, постъпвала заедно с майка си за лечение и операции в Пловдив и София . В тези случаи малката внучка Т. оставала само на грижите на нейните дядо и баба. По причина на онкологично заболяване на бащата, починал на ******** г. , 4 родителите често отсъствали от къщи . Тогава и за двете деца се грижели дядо им и баба им. След смъртта на бащата дядо Т. поел издръжката на внучките, давал им „ джобни “. Внучките били „надеждата“ му в живота, тъй като други внуци той нямал, а и двамата му сина се били споминали.

Смъртта на дядо им ги измъчила, на погребението му плачели неутешимо, не можели да го прежалят , Спомняли си за него, казвали, че им липсва. С приетото заключение на съдебно – психологическата експертиза е установено, че през последните години дядото Т. М. бил основополагаща фигура в живота на момичетата . След смъртта на бащата и с оглед трудовата ангажираност на майката те са получавали ежедневно любов, топлина, грижа и усещане за сигурност и семейство от починалия Т. и съпругата му.

Внезапната смърт на дядо им е предизвикала шок у тях. Към психологичното освидетелстване в септември 2021 г. вещото лице е констатирало, че те все още не са преживели загубата на дядо си и продължават да скърбят за него .

Следователно обратно на приетото в обжалваното решение, посочените житейски обстоятелства ( здравословните проблеми у ищцата Е. и ранната смърт на бащата ) са направили емоционалната връзка на ищците с дядо им дълбока и трайна , а загубата й им причинила морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка. Налице са посочените в ТР от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по тълк.д.№ 1/2016 г. критерии , за да се приеме, че ищците са материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния дядо .

Действително с правилото на § 96, ал. 1 ЗИД на КЗ ( ДВ, бр. 101 от 2108 г. ) обезщетението по застраховка "Гражданска отговорност" в полза на лицата по член 493а,ал.4 от КЗ , каквито са ищците, е ограничено до 5 000 лева. Но тази сума е по – малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“. В решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С – 277/12 по тълкуване на член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 е прието, че не се допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „ Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства да покрива обезщетението за неимуществени 5 вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5.

Следователно правилото на § 96, ал. 1 ЗИД на КЗ

( ДВ, бр. 101 от

2108 г. ) като противоречащо на правото на ЕС не следва да се прилага .

Като съобразява силата и пълноценността на връзката помежду ищците и техния дядо, емоционалните и психологически аспекти на страданието им от нейната загубата с внезапната му смърт, конкретните икономически условия в страната, ориентир за които са лимитите на застрахователното покритие по задължителната застраховка „ Гражданска отговорност “ на автомобилистите , въззивният съд намира, че справедливите по смисъла на член 52 от ЗЗД обезщетения и за двете ищци се равняват на 70 000 лева .

Присъдата не е задължителна за гражданския съд по фактите за поведението на пострадалия . При липса на други очевидци на ПТП свидетелства за тях ( преди постановяване на присъдата по н.о.х.д.№ 3017/ 2021 г. ) е дал деликвентът Х. Б.. Посочил, че обичайно засичал пострадалия като велосипедист по същия път. Той се движил попътно на автомобила – сметосъбирач и преди него, но за разлика от миналите случаи сега бил в „ лявата страна “ . Сметосъбирачът се движил в дясната пътна лента .

Разпечатката съдържа 29 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7fa10061-5801-4ac3-b926-bf5e28726eb2