Решение № 169 от 05.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Пловдив, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20235330204905 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 23-1030-001397 от 07.04.2023 г., издадено от началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция, с което на Х. И. П. с ЕГН ********** на основание чл. 638, ал.

3 от Кодекса за застраховането (КЗ) му е наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.

В жалбата се излагат съображения за маловажност на случая. В допълнително писмено становище аргументите за отмяна се допълват с такива за неотразяване в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП на нарушената норма, замяната й със санкционната норма, непълно описание на мястото на нарушението и некоректно посочване на собственика на автомобила. Потвърждават се възраженията от жалбата. Моли се обжалваният акт да се отмени и се претендират разноски. В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.

Въззиваемата страна е взела становище по законосъобразността на обжалвания акт с писмото, с което преписката е изпратена на съда за разглеждане. В съдебно заседание не изпраща представител.

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните съображения.

От фактическа страна съдът установи следното:

Собственик на лек автомобил марка и модел „Мерцедес МЛ 350“ с рег. № **** е И.Х.П.

На 15.03.2023 г. жалбоподателят Х. П. се движил автомагистрала „Тракия“ в 1 посока към гр. София като управлявал МПС марка и модел „Мерцедес МЛ 350“ с рег.

№ ****. Около 10:20 ч. се намирал на територията на Община Марица, км 137 от АМ „Тракия“, когато по линеен контрол от движещ се автомобил на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Пловдив му била извършена проверка в служебно устройство – таблет, за наличието на валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Полицейският служител Я. Я. установил, че МПС с рег. № **** не притежава такава, поради което спрели автомобила. Установили водача именно като жалбоподателя. При проверката е установено, че към момента на извършването й жалбоподателят е управлявал ППС, което е регистрирано на територията на страната и не е спряно от движение, но не притежава сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което си изисква от лице, което не е собственик, но притежава и използва това ППС.

По този повод бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA бл. № 769441 от 15.3.2023 г. в присъствието на нарушителя за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ. Актът е връчен на жалбоподателя, от когото не са постъпили възражения при съставянето на акта.

Задължителната застраховка на процесния автомобил всъщност била прекратена на 27.02.2023 г. Нова била сключена на 15.03.2023 в 11:59 ч., от който момент имала покритие.

С оглед установяването на нарушението с АУАН, административнонаказващият орган е издал и обжалваното НП, с което на жалбоподателя е била наложена на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ глоба в размер на 400 лв. за нарушението посочено в акта.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, а напротив се потвърждава. Освен това тя се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля Я. Я. – актосъставител, и писмени доказателства, а именно АУАН, справка база данни на КАТ за първоначална регистрация, справка нарушител/водач, два броя справки от „Гаранционен фонд“ заповед № 317з-7973 от 30.08.2021 г. на директора на ОД на МВР Пловдив.

Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, последователни, логични и непротиворечиви, като същият потвърждава, че издаденият акт е съставен от него и негов е подписът на актосъставител. Потвърждава, че в актовете вписва единствено това, което констатира лично. Споделя, че в такива случаи контролът е линеен, като по време на движение се прави проверка в служебно устройство таблет, в което се въвеждат регистрационните номера на автомобилите и устройството показва дали има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Конкретни детайли по случая не си спомня, но това не е пречка показанията да му се оценят с доверие, доколкото се потвърждават от направените служебни справки в база данни на „Гаранционен фонд“. Фактическите констатации от друга страна не се оспорват в жалбата. Поради тази причини съдът се довери на показанията на свидетеля.

Освен горното констатациите в АУАН съответстват на събраните писмени доказателства и най-вече в базата данни на „Гаранционен фонд“ за сключени застраховки по регистрационен номер на автомобила. След преценка на цялата доказателствена съвкупност не се опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се установиха от съда доказателства, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН. Затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Именно преценката на доказателствата дава основание 2 на съда да прецени, че фактическата обстановка в АУАН се установява по безспорен начин, а следователно и съпричастността на жалбоподателя в извършването на нарушението.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на

ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представената.

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН.

Не се създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като АУАН съдържа подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение. Не е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в седемдневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят е имал възможност да направи своите възражения и не се е възползвал от това си право.

АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетел очевидец към момента на установяване на нарушението, с което е съобразено правилото на чл. 40 от ЗАНН.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за движение на МПС със сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

В контекста на обсъжданото съдът намира за неоснователни две от възраженията на жалбоподателя, а именно за неправилно посочване на нарушената норма и за липсата на яснота относно мястото на извършване на нарушението. Константно застъпвано в съдебната практика е виждането, че чл. 638, ал. 3 от КЗ представлява както материалноправна норма, т.е. самото нарушение, така и притежава санкционен характер. Така Решение № 618/30.03.2022 г. по КАНД № 347 по описа за 2023 г . на Административен съд – Пловдив, ХХVI к.с., Решение № 1081 от 16.05.2019 г. по к. адм. н. д. № 779/2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив и други.

Същевременно съвсем ясно и конкретно е посочено както в АУАН, така и в НП, че нарушението е извършено на км 137 от АМ „Тракия“, който се намира на територията на Община Марица. В този смисъл няма как по-точно да се посочи мястото на извършване на нарушението, а правото на защита на жалбоподателя не е било засегнато по никакъв начин.

Не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, свързано със съдържанието на съществените в производството актове, допуснатия пропуск в акта относно името на собственика на процесното МПС. Касае се изписване на името му 3 като „Иве П.“, като от доказателствата по делото се установява, че е И.П. Преди всичко това е техническа грешка, която не се отразява на предмета на доказване, а именно на нарушаване на предписаното поведение от конкретно лица. От друга страна, съгласно правилото на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Такъв именно е и процесният случай, тъй като грешката не се отнася до тези три категории обстоятелства. Затова е законосъобразно извършеното от наказващия орган, изразяващо се в корекция на името на собственика на процесното МПС.

От правна страна съдът намира следното:

След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се установява авторството на деянието и виновното му извършване, като с основание е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

На базата на всички събрани и оценени с доверие писмени доказателства, съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 638, ал. 3 от КЗ. Посочената норма гласи, че лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

Безспорно се установява, че Х. П. като водач на МПС на 15.03.2023 г. около 10:20 часа на АМ „Тракия“ на км 137 на територията на Община Марица управлявал лек автомобил марка и модел „Мерцедес МЛ 350“ с рег. № ****, собственост на И.П. без да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, която се изисквала във връзка с притежанието и използването на автомобила.

Следователно жалбоподателят не е съобразил правилата на КЗ, като водач по време на движение с автомобил, във връзка с чието притежание и използване, да е имал сключена и действаща задължителна застраховка. Същата норма има за цел да бъдат обезпечени последиците от ПТП и да се гарантира правото на обезщетение на евентуалните пострадали от ПТП. Такава застраховка е била сключена в последващ момент.

Нарушителят е не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди като преди управление на МПС да провери дали за него има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, независимо че не е негов собственик. По този начин е проявил непредпазливост от вида на небрежност.

По наказанието:

Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 638, ал. 3 от КЗ, която предвижда при нарушение на правилото нарушителят да се наказва с глоба в размер на 400 лв. Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН. Наказанието е точно определено, а не в определени граници. Размерите на наложената глоба са фиксирани от законодателя, поради което не могат да се ревизират от съда. Затова и се приемат за правилно определени.