Определение № 92 от 13.01.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 92 гр. Пловдив, 12.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20225300503358 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 278 ал.1 във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК 203670940, седалище и адрес гр.София, чрез пълномощника им юрисконсулт Ю* Ю* против разпореждането № 25808/14.11.2022г. по гр.д. № 15557/2022г., с което е отхвърлено заявление подадено от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК 203670940 срещу Й. Г. М. ЕГН **********, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 15557/2022г. по описа на РС Пловдив.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, защото по делото липсват неравноправни клаузи и разпореждането не е законосъобразно мотивирано. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК изцяло.

Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275 от ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

РС Пловдив е приел, че клаузите на договора с потребител са налични неравноправни клаузи, които са във вреда на потребителя, не са добросъвестни и водят до неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Приема се от ПРС, че в договора за поръчителство между потребителя и дружеството поръчител „Ай тръст“ ЕООД липсва кауза за сключването му. Като поръчителят получава едно възнаграждение без реално да съществува насрещно задължение. Сочи се нееквивалентност на престациите и дори липса на престация от една от страните по 1 договора.

Тези изводи на РС Пловдив са правилни. Съобразно чл.411 ал.2 т.3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договор сключен с потребител /в казуса заповедният съд се е обосновал с нормата на чл.143 и чл.146 ал.1 от ЗЗП/. Точно такъв е извода на РС Пловдив, за да откаже издаването на исканата заповед. В казуса за отказ на съда е достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на такава неравноправна клауза, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин. Съдът е посочил по какви причини смята тази вероятност да е обоснована и изводите му намират опора в тълкуването на закона и на част от съдебната практика. Ето защо приложението на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК е законосъобразно. Ако заявителят намира, че изводите на съда не са напълно аргументирани, то за него остава възможността да си докаже правата по потребителския договор по исков ред, като в този случай спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо. В казуса това не се изисква от закона.

По така изложените съображения, частната жалба се намери за неоснователна.

Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди. Поради което и на основание чл.413 ал.2 от ГПК във връзка с чл.278 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 25808/14.11.2022г. по гр.д. № 15557/2022г., по описа на РС Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2