Решение № 3503 от 29.09.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 10448/2025
- Вид
- Решение № 3503
- Подписан
- 29.09.2025
- В сила
- 22.10.2025
- Състав
- ПЕТЯ НИКОЛОВА ТОПАЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.46 · Закон за нормативните актове
РЕШЕНИЕ
№ 3503 гр. София, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20251110210448 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №***** на кмета на Столична община, на Х. К. М., с ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 36 ал. 1 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община за нарушение на чл.
23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община (НРУИТДТСО).
В жалбата на М. чрез адв. Г. на първо място се прави искане съдът да приеме, че същата е подадена в скрок, тъй като на дата 06.06.2025 г . М. получава покана от ДСИ, към която е приложена справка от НАП за задължения, като за първи път тогава разбира, че процесното НП е влязло в законна сила. По същество излага доводи за недоказаност на твърденията за извършване на търговска дейност, тъй като от контролните органи не е осъществена контролна покупка. Заявява, че е на л и ц е константна и еднопосочна практика в тази насока. АССГ е имал множество идентични казуси, по които са отменяни сходни наказателни постановления само въз основа на аргумента, че не е доказано извършването на търговска дейност и ако е извършвана търговска дейност - дали от физическо лице или търговско дружество, чрез негов служител. Иска се отмяна на НП и претендира разноски. Редовно призован, жалбоподателят и неговият процесуален 1 представител адв. Г. не се явяват в с.з.
Въззиваемата страна, представлявана от адв. П., която предлага на съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Излага доводи за доказаност на нарушението от обективна и субективна страна. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на поисканото от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния срок.
Съдът намира, че неправилно наказващият орган е приел, че са налице основанията на чл.58 ал.2 ЗАНН. Видно от отразеното в самото НП от юрисконсулт С. Г. отбелязване е, че е прието, че същото е връчено на 20.04.2022 г., респ. влязло в сила на 05.05.2022 г.
Известие-обратна разписка, с която наказателното постановление и изпратено за връчване на жалбоподателя, е върнато с отбелязване „непотърсено” /л.13 от делото/.
Няма каквито и да било данни по делото да са правени опити за посещения на адреса на М. и същият да не е открит за определен период от време, което да даде основание на наказващия орган да приеме, че следва да оформи връчването при хипотезата на чл.58 ал.2 ЗАНН. Поради тези съображения, съдът намира, че жалбата е подадена в срок. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
При извършена от контролните органи на въззиваемата страна проверка на на 30.10.2021 г., около 15:30 часа в гр. *** - район ***, „***“ пред Народен театър „***“, същите установили, че жалбоподателят М. извършва търговия на открито - продажба на варена царевица и печени кестени, заемайки около 2,5 кв. м. публична общинска собственост /паркова алея/, без разрешение за ползване на място, издадено от Кмета на район „***“.
Контролните органи приели, че е налице нарушение на чл.23 от 2
Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община (НРУИТДТСО).
Свидетелк а т а П. М. С. заемаща длъжността „***" в Столичен инспекторат към Столична община,съставила и връчила надлежно на жалбоподателя АУАН №21-01-331/30.10.2021 г.
Няма данни по преписката жалбоподателят да се е възползвал от възможността, предоставена му по чл.44 ал.1 ЗАНН.
На база на така съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приложените по делото писмени доказателства, събраните гласни доказателства - показанията на свидетелката П. М. С., които съдът кредитира в цялост като логични, последователни, вътрешно безпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията за форма и съдържание, регламентирани съответно в чл. 42 и чл.
57 ал. 1 ЗАНН, както и специфичните процедурни правила, предявяване на АУАН, както и сроковете за това.
Нарушението е недоказано. Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл.23 НРУИТДТСО търговия на открито се извършва въз основа на разрешение за ползване на място (по образец), издадено от кмета на района, на територията на който ще се извършва дейността.
За да бъде налице нарушение на цитираната разпоредба, следва да бъде установено по безспорен начин, че от провереното лице е осъществена търговска дейност. В чл.19 НРУИТДТСО се съдържа легална дефиниция за "търговия на открито", а именно търговия на дребно върху терени общинска собственост - паркове, тротоари, площади, улични платна и други.
Понятието "търговия на открито" е дефинирано чрез понятието "търговия на дребно" и с оглед правилото на чл.46 от Закона за нормативните актове, разпоредбата на нормативния акт следва да се приложи според точния й смисъл, а тълкуването й да отговаря на смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на 3 правото на Република България.
В разпоредбата на чл.1 от Търговския закон са описани следните сделки, които следва по занятие да са извършвани от физическо или юридическо лице, за да се приеме същото за търговец: 1. покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид; 2. продажба на стоки от собствено производство; 3. покупка на ценни книги с цел да ги продаде; 4. търговско представителство и посредничество; 5. комисионни, спедиционни и превозни сделки; 6. застрахователни сделки; 7. банкови и валутни сделки; 8. менителници, записи на заповед и чекове; 9. складови сделки; 10. лицензионни сделки; 11. стоков контрол; 12. сделки с интелектуална собственост; 13. хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги; 14. покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба; 15. лизинг.
В правната доктрина търговията се определя като обмяна на стоки или услуги от търговец към купувач в замяна на платежно средство, като парични единици. Обикновено под търговия се разбира размяна на стоки или услуги, осъществявана между две или повече лица. От изложеното следва да се приеме, че за да е налице извършена търговия, то следва да е налице и конкретна сделка по покупко-продажба на стоки.
От доказателствата по делото, както и от АУАН и НП, не се установява да е извършена от контролните органи покупка, нито пък такава, която да е наблюдавана от тях, като не са посочени и продажни цени на артикулите. По никакъв начин не може да се направи обоснован извод, че санкционираното лице е извършвало именно търговия на посочената дата.
Това налага цялостна отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, въззиваемата страна ще следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски. От въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност. По делото е приложено адвокатско пълномощно, като в него е посочено договорено и заплатено възнажраждение в размер на 400 лв. като същото е в минималния предвиден в чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, поради което възражението за прекомерност е неоснователно.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №***** на кмета на Столична 4 община, с което на Х. К. М., с ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 36 ал. 1 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община за нарушение на чл. 23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община (НРУИТДТСО).
ОСЪЖДА Столична община да заплати на Х. К. М., с ЕГН ********** сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за една инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5