Решение № 185 от 22.02.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Перник, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА Гражданско дело № 20221720103281 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. Р. Д., срещу Община Перник, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 20000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания, неудобства и уплаха), претърпени на ******* около ** часа от счупване на лявата раменна кост, настъпило при подхлъзване и падане при пресичане на заледен, необезопасен и неподдържан участък на тротоарната площ в ****************** поради неизпълнение на задължението на Община Перник за снегопочистване и поддържане в добро състояние на общинските пътища, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на увреждането до окончателното изплащане на вземанията, както и сумата от 2643 лева - обезщетение за претърпените от злополуката имуществени вреди, представляващи сторени разходи за поставяне на метална остеосинтеза, лекарства и лечение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземанията.

Претендира и разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна Община Перник е подала отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на исковите претенции и моли същите да се отхвърлят. Поддържа, че е изпълнила задълженията си по зимно почистване, тъй като по силата на договор № 273/16.12.2021 г. изпълнителят „ДЛВ“ ЕООД е предоставил на Община Перник като възложител 5 броя снегопочистващи машини с оператори, които да обезпечат зимното почистване на територията на 1 общината. Твърди, че на ******* е извършено снегопочистване и опесъчаване на централна градска част съгласно договор№ 273/16.12.2021 г. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца поради това, че е пресичал на място, където няма обозначена пешеходка пътека. Твърди, че претендираното обезщетение е прекомерно завишено.

По делото е привлечено трето лице – помагач на страната на ответника „ДЛВ“ ЕООД, който не изразява становище по исковата молба и редовно призован не се явява в открито съдебно заседание.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

По делото са разпитани свидетелите С. И. С. и Р. Г. С., от чийто показания се установява, че края на месец януари 2022г. ищецът бил ******, като вървял към ******, и при пресичане на кръстовището на ******* почти бил стъпил на тротоара, когато се подхлъзнал и паднал на самата улица. При подхлъзването се озовал във въздуха и при приземяването паднал върху лявата част на тялото си и изпитал остра и силна болка в областта на лявото рамо, която му попречила да стане.

Свидетелят Р. Г. С., прибирайки се от работа, между **** е видяла как ищецът пресича кръстовището на ****** подхлъзва се на заледен участък и пада. Притекла се на помощ на пострадалия, но не успяла сама да го вдигне и повикала друга минувачка, като двете жени с общи усилия го изправили. Тя отвела ищеца до неговия приятел С.

С., който го чакал в близост до инцидент,а пред ******“. Ищецът се оплакал се от силни болки в рамото и охкал, споделил, че трябва да отиде на лекар защото много го боли.

Свидетелят С. И. С. дава информация, че щом е видял ищеца веднага е позвънил на синовете му, които да го закарат в Бърза помощ. С. се обадил на сина на ищеца Р. Д., който се отзовал веднага и закарал ищеца в болница.

Свидетелите описват точно мястото на инцидента и че това е обичайното място за пресичане на платното там от пешеходците, защото няма къде другаде да се пресече, липсва обозначена пешеходна пътека. Имало е осветление по време на инцидента, платното е било мокро и на места заледено, в това число отстрани на тротоара, където паднал ищецът.

Съдът дава вяра на свидетелските показания на разпитаните свидетели, тъй като са непротиворечиви, последователни и логични.

Установява се от показанията на св. И. и представената медицинска документация, че след инцидента ищецът е откаран в ******. В болницата направили рентгенова снимка на ищеца и го насочили към травматологичното отделение, където дежурният лекар го уведомил, че при падането лявата раменна кост на В. Д. се 2 счупила, което налагало извършване на спешна операция и ищецът бил настанен в болницата. На следващата сутрин след визитация д-р М. М. изпратил ищеца за лечение в ******* в *****, където на ****** г. бил опериран от д-р А. И.

Видно от представените фактура и фискален бон ищецът е заплатил сумата от 2430,00лв. за остеосинтезно средство и бил изписан от ******* на ***** г., като в издадената епикриза било отразено, че му е извършена операция. Впоследствие лечението е продължило амбулаторно, видно от амб. Листа № 247/21.03.2022г.;

№366/20.04.2022г.;449/11.05.2022г. Ищецът е провел е двукратно курс физиотерапия и лфк, извършена е и рентгенография на *****г. При извършените прегледи е установено персистиращ едем в областта на ръката и рамото, ограничен обем на движенията в лява раменна става, -****** Дадени са предписания за активна ЛФК и контролни прегледи.

По делото е изслушано и прието, неоспорено от страните, заключение на съдебно-медицинска експертиза. Видно от заключението на вещото лице В. Р. Д. е претърпял следните травматични увреждания: ******* с********. Описаните в медицинската документация травматични увреждания в областта на горния край на раменната кост е възможно да са получени по време и начин, както се съобщава в материалите по делото, а именно при инцидент, настьпил на ***** В резултат на травматичните увреждания в областта на лявата мишнична кост при пострадалия са били налице трайни затруднения на движенията на ляв горен крайник, за срок повече от 30 дни, при нормално протичащ възстановителен процес. През периода на лечение ищецът е търпял болки и страдания от порядъка на около 5-6 месеца, като през първите 45 дни, болките са били с по-интензивен характер. По време на възстановителния период пострадалият е изпитвал физически болки и страдания, които са били с поголям интензитет през първите дни след травмата и са отзвучавали по сила по време на възстановителния период. В бъдеще е възможно при промяна на атмосферните условия и при физически натоварвания пострадалият да изпитва болки в мястото па травмата.

Експертът посочва, че при извършения личен преглед на ****г. на ищеца, се установило наличие на три оперативни белега в областта на лява раменна става – два по 2см. и един -3см. от входните отвърстия на интрамедуларния пирон и винтове, и два, по 2см., над лакътната става от входните отвърстия на дисталните винтове, ограничен обем движение в лява раменна става , при повдигане на ръката настрани от 120градуса, при норма от 180градуса.

Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице, тъй като същото е логически обосновано и намиращо опора в медицинската документация, приложена по делото и свидетелските показания.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

3

Предявените искове са с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.

Съгласно ППВС № 9/28.12.1966 г. отговорността по чл. 49 от ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работа другиму в два случая, а именно: 1) когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на възложената работа или 2) когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея. Самото възлагане на работата представлява фактическо натоварване на друг правен субект за извършване на определена работа в чужд интерес. За отговорността по чл. 49 от ЗЗД е без правно значение формата, чрез която е осъществено възлагането на работата. Дори в случаите, където се изисква спазването на определена форма, неспазването на това изискване не освобождава възложителя от отговорност, ако са налице всички останали предпоставки за това (решение № 63/01.03.2016 година, постановено по гр. д. № 4885/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.). Тези предпоставки са извършени действия в изпълнение на работата или по повод на нея от лицето, на което е тя възложена или осъществени бездействия от това лице за изпълнение на работата, причинени на трети физически или юридически лица вреди и причинна връзка между двете. Освен това е необходимо виновно и противоправно поведение на лицето, на което е възложено изпълнението на работата (решение № 964/11.04.1964 година, постановено по гр. д. № 124/1964 година по описа на ВС, ГК, І г. о.), като не се изисква такова по отношение на възложителя, чиято отговорност е обезпечително-гаранционна. Съгласно ППВС № 7/29.12.1958 година отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия; тя има обезпечително-гаранционна функция; тази отговорност не произтича от вината на лицето, което е възложило работата, и затова няма място за възражение, че то е невиновно, и за доказване на неговата невиновност. Лицето, което е възложило работата може да се освободи от тази отговорност, ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа, в какъвто смисъл е и ТР № 88/12.09.1962 година на ОСГК на ВС, а също така и решение № 266/21.01.2020 година, постановено по гр. д. № 1255/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. Отговорността на юридическо лице по чл. 49 от ЗЗД може да възникне при посочените предпоставки както в случаите, когато лицата на които то е възложило изпълнението на работа причинят вреди поради неправомерните си и виновни действия, така и в случаите когато то по силата на съответен акт е задължено да извърши определено действие, но работниците и служителите, чрез които същото действа или третите лица, на които е възложено извършването на работата бездействат и от това бездействие произтекат вреди за трети 4 лица.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на посочената дата ***** ******, на кръстовището на *******, ищецът В. Р. Д. е пресичал на заледен, необезопасен и неподдържан участък, вследствие на което се подхлъзнал и паднал. Установено е безспорно и липсата на надлежна маркировка / пешеходна пътека/ и необезопасяването по надлежния ред /поради заледения участък/ на мястото на инцидента , като място, което се пресича от голям поток пешеходци, ежедневно от живущите в ****

В същото време ответникът не установява различен механизъм на настъпване на травмата, нито соченото от него поведение на ищеца, което да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат.Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за съпричиняване.

За пълнота следва да се посочи следното, макар това да е относимо към правоотношенията между ответника и третото лице при евентуално ангажиране отговорността на последното. В случая по делото се установява, че между Община Перник и „ДЛВ“ ЕООД в качеството му на изпълнител е сключен Договор № 273/16.12.2021 год., с който му е било възложено срещу заплащане да извършва услуги по снегопочистване и опесъчаване. Липсва представено Приложение, което посочва същите. Съгласно уговорения срок на действие на договора в/ чл. 4 от същия/, той няма действие спрямо 26.01.22 г., но като индикация за продължаване на действието му може да се разглежда представената товарителница от 0465307 от 26.01.22 г. В конкретния случай не се установява изпълнение на договора, за което да се постави въпросът дали е прието. Преценката относно изпълнението на един договор е винаги конкретна и следва да бъде направена въз основа на всички събрани по делото доказателства, относими към спорната дата и място, където е трябвало да се извърши почистването. Настоящият състав намира, че в конкретния случай липсват доказателства за извършено почистване на улицата, на която се е подхлъзнал и паднал ищецът и противен извод не може да се обоснове с приложената по делото товарителница.