Решение № 868 от 22.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 868 гр. София, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария ЯН.а

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Мария ЯН.а Въззивно гражданско дело № 20231000502304 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 260105 от 16 януари 2023г. по гр. д. № 4175/2021г.

Софийски градски съд, ГО, 11 състав е осъдил Агенцията „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, ЕИК: 000695089 да заплати на И. Р. Д., ЕГН;

********** и К. Д. Д., ЕГН: ********** на основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД сумата от по 130 000,00 лева, на всеки един от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпените от смъртта на техния син Р. К. Д., настъпила на 24.09.2016 г., при пътно-транспортно произшествие, настъпило на км. 24+600 на „ЛОТ 0“ на АМ „Струма“ в платното за движение по посока с. Студена - гр. София, вследствие излизането на крава на пътното платно, собственост на ответника А., която е изгубена от пастира й ответника К., и е преминала на платното за движение през дупка на оградната мрежа по протежението на скоростния път, намираща се непосредствено след пътната връзка, с намиращия се отдясно на пътя строителен обект, ведно със законната лихва от 20.04.2018г. до окончателното плащане, като осъждането е солидарно с ответниците А. И. А., ЕГН: ********** и К. С. К., ЕГН: **********, като отхвърлил исковете с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД за горницата до 1 пълните им предявени размери от 150 000,00 лева; осъдил А. И. А., ЕГН:

********** и К. С. К., ЕГН: **********, да заплатят солидарно на И. Р. Д., ЕГН: ********** и К. Д. Д., ЕГН: ********** на основание чл. 50 ЗЗД сумата от по 130 000,00 лева, на всеки един от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпените от смъртта на техния син Р. К. Д., настъпила на 24.09.2016г. при пътно-транспортно произшествие, настъпило на км. 24+600 на „ЛОТ 0“ на АМ „Струма“ в платното за движение по посока с.

Студена - гр. София, вследствие излизането на крава на пътното платно, собственост на ответника А., която е изгубена от пастира й ответника К. и е преминала на платното за движение през дупка на оградната мрежа по протежението на скоростния път, намираща се непосредствено след пътната връзка, с намиращия се отдясно на пътя строителен обект, ведно със законната лихва от датата на деликта - 24.09.2016 г. до окончателното плащане, като осъждането за главница и лихва за забава след дата 20.04.2018 г. солидарно с АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, ЕИК: 000695089, като отхвърлил исковете с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД за горницата до пълните им предявени размери от 150 000,00 лева; отхвърлил предявените от И. Р. Д., ЕГН:********** и К. Д. Д., ЕГН: ********** срещу ЗАД „АРМЕЕЦ”, ЕИК:

121076907 искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от по 150 000,00 лева, предявена от всеки един от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на техния син Р. К. Д., настъпила на 24.09.2016 г., при пътно-транспортно произшествие, настъпило на км. 24+600 на „ЛОТ 0“ на АМ „Струма“ в платното за движение по посока с. Студена - гр. София, вследствие излизането на крава на пътното платно, собственост на ответника А., която е изгубена от пастира й ответника К. и е преминала на платното за движение през дупка на оградната мрежа по протежението на скоростния път, както и вследствие противоправното поведение на П. Ч., като водач на л.а. „Хонда“, peг. № ********, както и за лихва за забава от датата на деликта - 24.09.2016 г.; отхвърлил предявените от Д. К. Д., ЕГН: ********** срещу „АРМЕЕЦ”, ЕИК:121076907, АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, ЕИК: 000695089, А. И. А., ЕГН: ********** и К. С. К., ЕГН: ********** искове за солидарното им осъждане да й заплатят сумата от 26 000,00 лева, предявени частично от 80 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на нейния брат Р. К. Д., настъпила на 24.09.2016г., при пътно-транспортно 2 произшествие, настъпило на км. 24+600 на „ЛОТ 0“ на АМ „Струма“ в платното за движение по посока с. Студена - гр. София, вследствие излизането на крава на пътното платно, собственост на ответника А., която е изгубена от пастира й ответника К. и е преминала на платното за движение през дупка на оградната мрежа по протежението на скоростния път, както и вследствие противоправното поведение на П. Ч., като водач на л.а. „Хонда“, peг. № ********, както и за лихва за забава от датата на деликта - 24.09.2016г.; осъдил Агенция „Пътна инфраструктура“, А. А. и К. К. да заплатят солидарно на И. Д. и К. Д. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на по 1 128, 40 лв. на всеки от тях; осъдил Агенция „Пътна инфраструктура“, А. А. и К. К. ЕГН:

********** да заплатят солидарно на адв. А. Б. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на общо 7 852,00 лева /по 3926,00 лева по иска на всеки един от ищците И. Д. и К. Д./; осъдил И. Р. Д., ЕГН: **********, К. Д. Д., ЕГН:

********** и Д. К. Д.,

ЕГН: ********** да заплатят солидарно на ЗАД „АРМЕЕЦ”, ЕИК: 121076907 на основание чл. 78, ал.З ГПК сумата в размер на 615,00 лева - разноски по делото; осъдил Д. К. Д., ЕГН: ********** да заплати на А. И. А., ЕГН:

********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 1310,00 лева – разноски. Решението е постановено при участието на „Еко ресурс - Р“ ООД, ЕИК: 131306107, „Зебра“ ООД, ЕИК: 1038012869 и „ПСТ Холдинг“ ЕАД, ЕИК: 831928535 като помагачи на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, както и на „Понсстройинженеринг“ ЕАД /н/, ЕИК:

102907182, последното само по исковете, предявени от Д. К. Д..

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивни жалби на 6 лица – участници в производството, подадени срещу различни части от решението по гр. д. № 4175/2021г. на СГС, ГО, 11 състав (към което е присъединено гр. д. № 5191/2021г. по описа на СГС).

Въззивните жалби на ищците И. Д. и К. Д., и Д. Д. са подадени срещу отхвърлителната част от първоинстанционното решение по исковете им – на И. Д. и К. Д. срещу частта от решението над размера на присъдените им обезщетения до пълния предявен размер на обезщетенията и в частта, в която исковете им са отхвърлени срещу ЗАД „Армеец“ АД, а на Д. Д. – срещу решението, с което искът й с искане за солидарно осъждане на ответниците е отхвърлен изцяло. С оплаквания за неправилност на решението в атакуваните части поради неправилен извод за липса на противоправно поведение на 3 водача, изпреварил автомобила, управляван от загиналия им близък, както и неправилен извод за липса на материалноправна легитимация да получи търсеното обезщетение у ищцата Д., така и за нарушение на чл. 52 ЗЗД, ищците искат отмяната му в съответните части и уважаване на исковете им изцяло, в т. ч. и осъждане на ЗАД „Армеец“ АД солидарно с другите ответници.

Въззивната жалба на ищците е оспорена от насрещни страни – ЗАД „Армеец“ АД, К. К. и А. А., като последният счита, че жалбите са основателни в частта им, в която се иска уважаването на исковете срещу ответния застраховател.

С въззивната жалба на Агенция „Пътна ифраструктура“ срещу първоинстанционното решение е оспорено осъждането на този ответник.

АПИ счита за неправилен извода, че не е изпълнил задълженията си, направен и при неизяснен напълно механизъм на ПТП и при установено противоправно поведение на водачите на МПС – участници в ПТП; изразено е недоволство и от присъдения размер на обезщетенията, които жалбоподателят счита за завишени. Иска отмяна на решението в обжалваните части и вместо това отхвърляне на исковете по отношение на него.

Въззивната жалба на АПИ е оспорена от насрещните страни - от ищците. Становище по нея са дали и ЗАД „Армеец“ АД, А. А. и К. К., който я счита за основателна.

С въззивната си жалба А. А. е атакувал първоинстанционното решение в частта му, в която е осъден да заплати обезщетения на ищците. С доводи за частична недопустимост – над първоначалните размери на търсените обезщетения до присъдените размери, евентуално неправилност на решението в обжалваните части – поради изключителна вина на трети лица – служители на АПИ и водачите на МПС за настъпването на ПТП, както и поради погасяване по давност на исковете за разликата над първоначалните размери до уважените, иска частичното му обезсилване, евентуално отмяната му и отхвърляне на исковете, уважени от съда срещу него.

Въззивната жалба на ответника А. е оспорена от насрещните страни ищците. ЗАД „Армеец“ АД също е взел становище, че тя е неоснователна.

Ответникът К. К. я счита за основателна.

К. К. от своя страна е атакувал първоинстанционното решение в частта 4 му, в която е осъден да заплати обезщетения на двама от ищците. С оплаквания, че то е необосновано откъм извода откъде животното е излязло на магистралата и, че е постановено в нарушение на материалния закон и в разрез със събраните доказателства при ангажиране на отговорността му, в т. ч. при неотчитане, че задължението му не включвало денонощна грижа, иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска срещу него.

Въззивната жалба на ответника К. е оспорена от насрещните страни ищците. ЗАД „Армеец“ АД също е взел становище, че жалбата на К. К. е неоснователна.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че процесното произшествие е възникнало на км. 24+600 на „ЛОТ 0“ на АМ „Струма“ вследствие излизане на крава на пътното платно, собственост на ответника А., изчезнала докато е била под надзора на ответника К., който е бил пастир на стадото, в което е била кравата, отклонила се от стадото; от изоставен строеж на паркинг с подход към магистралата, като в края на отбивката за паркинга имало прекъсване на оградната мрежа, протежение на магистралата, съдът е приел, че животното е преминало и стигнало до пътното платно, в което е навлязло с нормален ход, през това време свидетелят Ч. се е движел със скорост от 123 км/ч, на къси С.и, на неосветен участък, с която той не би могъл да предотврати произшествието, както и при движение с разрешената за пътния участък скорост от 120 км/ч; водачът Ч. е реализирал удар с дясната част на управлявания от него лек автомобил с кравата, чието тяло е отблъснато напред и надясно, в резултат на което е последвал втори удар, при който тялото на кравата попада върху преден капак и предно стъкло на л.а. „Ауди“. Вследствие на това падане тялото на кравата се е ударило в главата на водача на този лек автомобил, от което той е получил черепномозъчна травма, причинила смъртта му. СГС е заключил, че при така установения механизъм на произшествието основната причина за настъпването му е излизането на пътното платно на домашното животно, собственост на ответника А., което се е изгубило, докато е било под надзора на ответника К., като причината за това излизане е и наличието на нарушение в оградната мрежа на скоростния път. Счел е, че по делото не е установено при условията на пълно доказване и наличието на противоправно поведение на друго лице като единствена причина за настъпване на противоправния резултат. На следващо място съдът е приел, че подплашването на стадото от 5 кучета не представлява непреодолима сила, тъй като то може да бъде предвидено и предотвратено при полагане на дължимата грижа, като животните бъдат водени на паша на оградено място, като се пазят се от повече лица или се пасат на място, при което досегът с дразнители от различен характер е силно ограничен. По този начин съдът е счел, че са налице основания за ангажиране обективната гражданска отговорност на ответниците А. И. А. и К. С. К.. С оглед установеното по делото, че мястото на произшествието е имало налице прекъсване на оградната предпазна мрежа от края на пътната връзка за наличния на място паркинг в строеж и 1,3 м след нея в посока гр. София, съдът е счел, че е налице противоправно поведение на служители на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, изразяващо се в невземане на своевременни мерки за осигуряване целостта на това предпазно пътно съоръжение. В причинна връзка с това бездействие на лица, за чиито действия ответникът отговаря, е настъпил и противоправният резултат смъртта на Р. Д., което като резултат не изключва отговорността на собственика на кравата и нейния пастир, като отговорността между тях тримата е солидарна, на основание чл. 53 ЗЗД. Според заключението на приетата комплексна експертиза, поставянето на предпазен колан от Р. Д. не би предотвратило настъпването на смъртта му, поради което и възражението за съпричиняване е прието за неоснователно. На следващо място съдът е приел, че не е установено мястото на настъпване на произшествието да е обозначено със знак А21 "Възможна е поява на домашни животни" или друг знак, указващ наличието на опасност от излизане на животни на пътното платно, но при наличие на такъв знак настъпването на ПТП с животно на пътното платно при конкретните характеристики на пътя – скоростен път, с оградна мрежа по протежението му висока 150 см, при който ограничението на максималната скорост е 120 км/ч, би било предвидимо. Обратно, при липса на такъв знак, както е в настоящия случай, излизането на пътното платно на стопанско животно е непредвидимо, поради което от водачите не може да се изисква да вземат мерки за предотвратяването му, каквато мярка в казуса би била управлението на превозното средство със скорост до 76 км/ч, която скорост за конкретния пътен участък се явява ниска и опасна за движението на останалите ПС. Поради оборване на презумпцията за вина, липсва виновно поведение у свидетеля Ч. като водач на л.а. „Хонда“, поради което предявеният иск срещу застрахователя на гражданската му отговорност е 6 неоснователен. По иска на сестрата на пострадалия при ПТП, съдът е приел, че от гласните доказателства е установено, че Д. Д. е била в много близки отношения с брат си Р., като смъртта му е довела до остра стресова реакция и продължаващо и към момента на устните състояния тревожно-депресивно разстройство, но по делото не е доказано, че е имало изключителна близост между брат и сестра, над обичайната такава, както и претърпяването на вреди, надхвърлящи по интензитет присъщите от такъв тип стресово събитие. По този начин съдът е извел заключение, че искът на тази ищца следва да се отхвърли. По исковете на другите двама ищци Д.и, съдът е посочил, че са налице основания за ангажиране солидарната отговорност на ответниците АПИ, А. А. и К. К., като размерът на претендираните обезщетения за вреди, съгласно чл. 52 ЗЗД, съдът е определил по справедливост. Отчел е възрастта на починалия и тази на родителите към датата на деликта, че са живеели в едно домакинство и са били изключително близки, като смъртта на сина им Р. е настъпила пред очите им и тя се е отразила изключително зле на тяхното психично състояние, предвид и неизмеримата мъка на родителите при загуба на дете; съдът е взел предвид, че ищците имат и още едно дете, както и внук, който живее при тях и имат опора, отчел е и икономическата конюнктура към датата на настъпване на деликта и така е формирал извод, че дължимите обезщетения възлизат на по 130 000 лв. Правопогасяващото възражение за давност на предявените и приети за основателни вземания в увеличения им размер е приел за неоснователни, тъй като увеличението е направено на 23.09.2021г., но възражението на ответника АПИ за погасителна давност за вземането за лихва е счел за основателно, на основание чл. 111, „в“ ЗЗД - за вземането за лихва за забава, акумулирана повече от три години преди подаване на исковата молба, поради което е присъдил лихва по исковете срещу АПИ, считано от 20.04.2018г. до окончателното плащане.