Решение № 2474 от 04.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2474 гр. София, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВИАНА ДИМЧЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно наказателно дело № 20241110203009 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-4332-028657 от 29.11.2023г., издадено от Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП - СДВР), с което на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП на А. А. С. е наложена „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева, а на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 100 (сто) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 (един) месец.

Срещу Наказателното постановление е подадена жалба от А. А. С. чрез адвокат А.. В жалбата се посочва, че Наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано.

Жалбоподателят отрича да е извършил вмененото му нарушение. Изтъква се, че в Акта не били посочени щетите по автомобилите, нито били описани предупредителните и забранителните знаци. Твърди се, че АУАН е съставен 4 месеца след визираното пътнотранспортно произшествие (ПТП). С тези мотиви се иска от съда да отмени Наказателното постановление като незаконосъобразно, както и да присъди в полза на жалбоподателя направените по делото разноски.

Пред СРС жалбоподателят се представлява от адв. А., който в съдебно заседание на 15.05.2024г. заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 09.04.2025г. адвокат А. заявява, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен и категоричен начин не било установено, че жалбоподателят /като водач на бус „****“/ е реализирал ПТП в района на кооперативния пазар в кв. „Люлин“, бул. „Захари С.ов“ № 51. Полицейският служител А. не си спомнял за ПТП-то. Изтъква се, че АУАН е съставен близо 5 месеца след инкриминираната дата 20.06.2023г. Защитата иска СРС да не 1 кредитира показанията на св. Д. М. - Н., която е подала сигнала на телефон 112 за въпросното ПТП. Посочва се, че при подаден сигнал полицейските органи се отзовават със закъснение и освен това процесното място било изключително оживено - имало пазар, банки, община, пешеходци, а 09 РУ-СДВР е на 200 метра. Ако въпросният сигнал е приет на посочената дата, адв. А. не намира пречки да се съставени Акт и поради това за него буди недоумение защо това е станало след месеци. Защитата се позовава на показанията на свидетеля Р. и приема, че свидетелката М. – Н. е имала претенции и пререкания в други случаи със същия водач, който по думите й препречвал видимостта към нейния търговски обект. Защитата предполага, че свидетелката седи и пуши цигари навън вероятно, за да пази място за нейните клиенти, тъй като в района трудно се намира място за паркиране.

Свидетелката била казала на Р. и на жалбоподателя, че този път няма да му се размине и ще извика полиция. В разпита си св. М. – Н. твърдяла, че е записала телефона и се е обадила на 112, а след това е заявила, че е снимала с телефона. Това не е от съществено значение за адвоката и той признава, че трудно би доказал да е налице неяснота как точно свидетелката е записала или е видяла номера на въпросното превозно средство, но адв. А. намира противоречие в показанията на свидетелката, тъй като тя казала, че се е обадила, след това заявила, че са се обадили с приятеля й, а също и че се е обадила на жената на собственика на лек автомобил „***“. Поради това защитата прави извод, че разказът на М. – Н. е объркан.

Във връзка с наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец се изтъква, че жалбоподателят е започнал нова работа в Министерски съвет, има малко дете и би останал без работа, ако му се отнеме свидетелството за правоуправление.

Според адв. А. гласните доказателства, въз основа на които е съставен АУАН и Наказателното постановление, изхождали от заинтересовани лица. Не били събрани други относими доказателства, въпреки, че в района имало камери. Иска се СРС да присъди в полза на А. С. сторените в производството разноски.

Въззиваемата страна Началник Група към ОПП – СДВР не се явява и не изпраща представител пред СРС.

По делото са депозирани общо пет писмени становище от процесуални представители на въззиваемата страна – писмени бележки с вх. № 186601/06.08.2024г. от гл. Ю., писмени бележки с вх. № 226724/10.07.2024г. от гл. юрк. В.-Г., писмени бележки с вх. № 358498/08.11.2024г. от гл. Ю., писмени бележки с вх. № 25865/24.01.2025г. от гл. Ю. и писмени бележки с вх. № 25817/24.01.2025г. от гл. Ю.. С тях се иска съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и необоснована, както и да потвърди процесното Наказателно постановление като законосъобразно и правилно. Твърди се в хода на административнонаказателната процедура да не са нарушени сроковете за съставяне на АУАН и за издаване на НП. Заявява се, че АУАН и Наказателното постановление са издадени от овластени лица, при спазване на реквизитите по чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН, като фактическото описание на нарушението отразява признаците на състава и отговаря на дадената правна квалификация. Претендира се за яснота на административно-наказателното обвинение и за осигурена възможност на нарушителя да организира защитата си. Твърди се, че издаденият 2

АУАН е редовен, поради което се иска СРС да приложи чл.189, ал.2 от ЗДвП. Събраните доказателства установявали по безспорен начин нарушението, а наложеното наказание в пълна степен било съобразено с целта за налагането му, а именно да се въздейства предупредително и превъзпитателно върху нарушителя и останалите граждани. С тези аргументи се иска от съда да потвърди Наказателното постановление и да присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското такова.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :

Свидетелката Д. М. – Н. работи на кооперативния пазар в гр. София, бул. „Захари С.ов“ № 51. Неин колега с малко име Станислав всеки ден ходел на този адрес с лек автомобил „*** ***“ с рег. № ****, включително и на 20.06.2023г. Докато Станислав разтоварвал стока от автомобила си св. М. – Н. излязла навън да пуши и видяла, че на 20.06.2023г. към 15:12 часа жалбоподателят С., след като привел в движение товарен автомобил „**** ****“ с рег.

№ **** (с надписи на ЕКОНТ), върнал назад и ударил лявата част на задната броня на лек автомобил „*** ***“ с рег. № ****, който по същото време бил паркиран в гр. София, на бул.

„Захари С.ов“ № 51. Д. М. – Н. видяла, че задната броня на лек автомобил „***“ е издрана и вдлъбната, махнала с ръка на водача на товарен автомобил „****“, но той не й обърнал внимание. Поради това св. М. – Н. снимала буса на ЕКОНТ, записала номера му и се обадила на жената на Станислав, тъй като имала нейни контакти. След това Станислав отишъл при автомобила си и бил подаден сигнал за случилото се в полицията.

Към 17:15 часа на 20.06.2023г. местопроизшествието било посетено от свидетелите А. и Д. – младши автоконтрольори в ОПП – СДВР. Полицаите снели писмени сведения от св.

М. – Н. и въз основа на тях св. А. съставил Протокол за ПТП № 1807239 от 20.06.2023г., в който били записани данните на лек автомобил „*** ***“ с рег. № ****, имената на собственика му, както и щетите по автомобила в областта на задната броня и задния ляв калник. За случая била образувана преписка в ОПП – СДВР, в хода на която било установено, че товарен автомобил „**** ****“ с рег. № **** е предоставен с Договор за сублизинг № М11-199 от 08.06.2020г. на фирма – партньор на „ЕКОНТ Експрес“ ООД. В последствие било установено, че на 20.06.2023г. около 15:12 часа именно А. А. С. е управлявал товарен автомобил „**** ****“ с рег. № ****, което било признато и от самия него в декларация от 20.10.2023г.

Свидетелят Ц. Ц. (в присъствието на своя колега Любляна Милева и въз основа на сведението, дадено от Д. М. – Н.) съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 240977 от 20.10.2023г. срещу А. А. С. за това, че на 20.06.2023г. около 15:12 часа в гр. София, по бул. „Захари С.ов“, с посока на движение към центъра, управлявал товарен автомобил „**** ****“ с рег. № **** (собственост на „Уникредит Лизинг“ ЕАД – клон Русе) и срещу № 51 поради недостатъчен контрол върху МПС-то, реализира ПТП с паркирания лек автомобил „*** ***“ с рег. № ****, след което напуска местопроизшествието, като не спира да установи нанесените щети и не уведомява 3 компетентните органи на МВР. В Акта е посочено, че А. А. С. е нарушил чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Препис от Акта е връчен на А. А. С. срещу подпис на дата 20.10.2023г.

Въз основа на този АУАН срещу А. А. С. е издадено процесното Наказателно постановление № 23-4332-028657 от 29.11.2023г., с което Началник Група в ОПП - СДВР на основание чл.185 от ЗДвП е наказал С. за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП с „глоба“ в размер на 20 лева и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП – с „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.

Това Наказателно постановление е получено от А. А. С. на 31.01.2024г. и е обжалвано с жалба, подадена по ЕКОНТ и входирана в ОПП – СДВР на 14.02.2024г.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно : показанията на свидетелите Ц., М. – Н., Д., А. и Р.;

АУАН с бланков № 240977 от 20.10.2023г.; декларация от А. А. С. от 20.10.2023г.; Протокол за ПТП № 1807239 от 20.06.2023г.; Договор за сублизинг на движимо имущество № М11-199 от 08.06.2020г. с приложени към него пълномощно и приемо-предавателен протокол; писмо от ОПП – СДВР до ОДМВР – Русе, Сектор „Пътна полиция“ с № УРИ4332р45396/10.07.2023г.; писмо от ОДМВР – Русе, Сектор „Пътна полиция“ до ОПП – СДВР с рег.

№ 1085р-6627/29.08.2023г.; справка картон на водача; Заповед на Директора на СДВР с № 513з-242 от 12.01.2016г.; Заповеди на Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13180 от 28.10.2019г. и с № 8121з-1632 от 02.12.2021г.; Акт за встъпване в длъжност и плик от жалба /подадена чрез ЕКОНТ/.

Съдът остави извън доказателствената съвкупност и съответно не анализира приложените по делото Докладна записка от К. Д., обяснения от Валентин Пенчев и писмено сведение от Д. М., тъй като по своето естество тези документи съдържат свидетелски показания, които, обаче, не са дадени устно и непосредствено пред съда, а в писмен вид и като такива те не представляват свидетелски показания. Освен това трайно установената съдебна практика (Решение № 149/16.10.2017г. на ВКС, III НО; Решение № 278/21.06.2010г. на ВКС, II НО и други) счита, че Докладната записка не представлява годно доказателствено средство и съдържащите се в нея данни не могат да служат като доказателство за установяване авторството на деянието и механизма на извършването му.

Съдът постави в основата на фактическите и правните си изводи показанията на свидетелката Д. М. – Н., тъй като те се явяват относими, информативни, звучат житейски достоверно и вътрешно логично. Освен това тези гласни доказателства намират опора в писмените доказателства – АУАН и Протокол за ПТП. Поради това съдът дава вяра на показанията на св. М. – Н. и не споделя доводите на защитата, че тези свидетелски показания били объркани, недостоверни и предубедени. От разказа на този свидетел не може да се направи извод, че има трайни негативни отношения спрямо жалбоподателя, а се доказва, че свидетелката е видяла процесния удар и щетите по лек автомобил „***“, поради 4 което е информирала собственика на автомобила.

Приложените по делото АУАН и Протокол за ПТП също следва да се кредитират от съда, тъй като са еднопосочни, достоверни, взаимно се подкрепят и намират опора в кредитираните по-горе свидетелски показания.

Справката картон на водача, Заповедите на Директора на СДВР и на Министъра на вътрешните работи, както и Актът за встъпване в длъжност са обективни и достоверни писмени доказателства, които имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.