Определение № 5 от 06.01.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№5 гр. Пловдив, 06.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно частно търговско дело № 20245001000624 по описа за 2024 година намери следното:

Производство по чл.248,ал.3 от ГПК, образувано по повод подадена частна жалба от Г*, чрез процесуалния му пълномощник адвокат Г. С. П., срещу определение №868 от 11.10.2024 г. по търг.дело №179/2023 по описа на Окръжен съд Стара Загора, с което е уважена молбата на ищеца С. Т. К. по чл.248 от ГПК, като е осъден Г* да му заплати допълнително разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 716,32 лв. съразмерно уважената част на исковете.

Частният жалбоподател счита така постановеното определение за неправилно. Посочва, че с допълнителната сума общата сума, която следва да заплати на ищеца, като разноски, става в размер на 5 116,32 лв., който размер значително надвишава минималния размер на адвокатското възнаграждение, определен с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Счита, че не е проявил бездействие, като не е направил възражение за прекомерност, тъй като съгласно съдебната практика на СЕС съдът може по своя преценка и с оглед фактическата и правна сложност на делото да определи по-нисък размер възнаграждение. Позовава се на решение на СЕС С-438/22, както и на очевидна непропорционалност при определянето на размера. От една страна са присъдени 5 116,32 лв., а от друга страна не е присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на Г* на основание 1 чл.78,ал.8 от ГПК. Моли да се отмени изцяло обжалваното определение.

Срещу частната жалба е подаден отговор от С. Т. К., чрез процесуалния му пълномощник адвокат П. К. П., с който се счита същата за неоснователна, като ответникът не споделя направените оплаквания и моли да се потвърди обжалваното определение.

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, и съдържанието на делото, по което същият е постановен, намери за установено следното:

Частната жалба е подадена в предвидения в чл.248,ал.1 от ГПК срок от надлежна страна срещу валиден съдебен акт и подлежи на разглеждане.

Съгласно чл.248 от ГПК, няма пречка съдът да допълни или измени постановеното си решение в частта му за разноските с изключение на случая, когато се иска изменение на решението и не е предоставен списък на разноските по чл.80 от ГПК, който случай не е налице съобразно данните по делото, поради наличие на своевременно подадени списъци от страните.

По делото са предявени обективно съединени искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от пътнотранспортно произшествие, с правно основание по чл.558,ал.5, вр. с чл.557,ал.1,т.1 от КЗ. Образувано е производство по реда на търговските спорове. След двойна размяна на книжа и събиране на доказателства се е достигнало до постановяване на съдебно решение. С решението са уважени предявените искове частично. Г* е осъден да заплати на ищеца С. Т. К. обезщетение за неимуществени вреди от 50 000 лв., ведно със законната лихва от 15.03.2023 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът за законна лихва за периода 22.12.2022 г. – 14.03.2022 г., както и обезщетение за имуществени вреди от 4 311,84 лв., като е отхвърлен искът над присъдената сума до предявената от 4 585,30 лв. Решението е влязло в сила за присъдените обезщетения, като необжалвано. Страните са останали да спорят за разноските в развилото се производство по чл.248 от ГПК, тъй като ищецът е претендирал допълнителна за присъждане сума – 2 730 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, данни за което се съдържат в първото съдебно заседание. Ответникът е оспорил присъждането на допълнителната сума, която според него води до изключително завишено по размер възнаграждение. Съдът е постановил определение по чл.248 от ГПК, с което 2 е уважил подадената молба до размер на 2 716,32 лв. съразмерно уважената част на исковете. Срещу това определение е постъпила настоящата частна жалба, предмет на производството по чл.248,ал.3 от ГПК.

Установява се, че ищецът е бил защитаван от адвокат П. П., като в последното съдебно заседание пред първата инстанция е бил представен списък по чл.80 от ГПК за претендираните от страна на ищеца разноски, а именно: 4 630 лв. за процесуално представителство по делото, 500 лв. за изготвяне на искова молба, 1 223,41 лв. внесена ДТ, 300 лв. депозит вещи лица по КСТАТЕ, 300 лв. депозит вещи лица по СМЕ, 860 лв. доплащане за вещи лица. Към списъка е приложен договор за правна помощ от 29.02.2024 г., съгласно който е уговорено допълнително адвокатско възнаграждение за процесуално представителство съобразно увеличението на иска – 1900 лв., която сума е заплатена в брой, към момента на подписване на договора.

Адвокатското възнаграждение на практика е формирано, като сбор от сумата 500 лв. за изготвяне на искова молба + сумата от 4 630 лв. за процесуално представителство, включваща 2 730 лв., заплатени първоначално, и 1900 лв., заплатени с оглед увеличението на исковия размер.

Установява се, че към исковата молба е приложен договор за правна помощ за изготвяне на искова молба, по който е договорено възнаграждение на адвоката в размер на 500 лв., заплатено към датата на договора 12.05.2023 г., както и че за първото съдебно заседание на 18.01.2024 г. е представен също договор за правна помощ от 18.01.2024 г. за договорено адвокатско възнаграждение в размер на 2 730 лв. за процесуално представителство по делото, платени в брой към момента на подписване на договора. Така, общото заплатено адвокатско възнаграждение за първата инстанция се явява в размер на 5 130 лв.

С решението съдът е присъдил разноски в полза на ищеца в размер на 5 167,39 лв. съразмерно уважената част, а с обжалваното определение – още 2 716,32 лв. съразмерно уважената част, тъй като е пропуснал да отчете възнаграждението за процесуално представителство в размер на 2 700 лв.

Общо направените от ищеца разноски за първата инстанция са 7 813,41 лв., като съразмерно уважената част на исковете са му присъдени 5 167,39 лв., а в последствие с обжалваното определение и 2 716,32 лв. , за която сума се спори в настоящото производство по чл.248 от ГПК.

3

Във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Искането трябва да е направено своевременно, като е необходимо страната да представи списък за разноските най-късно до последното съдебно заседание в съответната инстанция. В същия срок насрещната страна може да поиска присъждане на по-малък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗАдв., в който смисъл е разпоредбата на чл.78,ал.5 от ГПК.

В случая се установява, че ищецът е направил искане за присъждане на направените разноски, като своевременно е представил списък по чл.80 от ГПК в последното съдебно заседание по делото, проведено на 18.04.2024 г.

Съдържат се и доказателства за направените разходи, в т.ч. за заплатено адвокатско възнаграждение – три бр. договори за правна помощ, имащи и характер на разписка за плащането на договорените в тях суми.

В същото време ответникът Г* не е присъствал в последното съдебно заседание. От неговия пълномощник е било представено становище за това заседание, ведно със списък по чл.80 от ГПК. Не е било направено възражение по чл.78,ал.5 от ГПК, т.нар. възражение за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка, становището на ответника за завишеност на адвокатското възнаграждение на ищеца се явява неоснователно, тъй като не е направил възражение за прекомерност в определения в закона срок за извършване на това действие. Но дори и да беше направил своевременно възражение, уговореното и заплатено възнаграждение съответства на установените минимални размери на адвокатските възнаграждения в чл.7,ал.2 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения по двата предявени осъдителни иска за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. Същото не е завишено, имайки предвид предмета на делото, в т.ч. описаните травматични увреждания на ищеца, възраженията на ответника, които се отнасят до цялостно оспорване на претенцията по основание и размер, вкл. и относно механизма на произшествието и нанесените увреждания, възражението за съпричиняване на вредоносния резултат на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД, събраните доказателства, проведените съдебни заседани заедно с извършените 4 процесуални действия. Не може да се говори за непропорционалност между присъденото адвокатско възнаграждение и неприсъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК при положение, че ответникът е защитаван от адвокат, който също е представил списък по чл.80 от ГПК и видно от който се претендират разноски само за депозити на вещи лица. Т.е. няма претенция за заплащане на адвокатско възнаграждение, нито за юрисконсултско възнаграждение.

При така установеното по делото, молбата по чл.248 от ГПК за допълнително присъждане на заплатено адвокатско възнаграждение се явява основателна. До този извод е достигнал и окръжният съд с обжалваното определение, който при изчислението се е съобразил с уважената част на исковете, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Затова, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №868 от 11.10.2024 г. по търг.дело №179/2023 по описа на Окръжен съд Стара Загора, с което е уважена молбата на ищеца С. Т. К. по чл.248 от ГПК, като е осъден Г* да му заплати допълнително разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 716,32 лв. съразмерно уважената част на исковете.

Определението е неокончателно и може да се обжалва с частна касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5