Решение № 11257 от 12.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11257 гр. София, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20231110106652 по описа за 2023 година

Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът .... е предявил срещу ответниците И. Б. Д. и М. И. К. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл.

86 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът И. Б. Д. дължи на ищеца .... сумата от 1285,78 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ...., аб. № ...., за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., посочен в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законна лихва за периода от 21.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 146,25 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2020 г. до 04.07.2022 г., сумата от 19,81 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 21.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 3,69 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 01.12.2019 г. до 04.07.2022 г., както и че ответницата М. И. К. дължи на ищеца .... сумата о т 1338,27 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ...., аб. № ...., за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 21.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 152,21 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2020 г. до 04.07.2022 г., сумата от 20,61 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 21.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 3,84 лева, представляваща мораторна лихва върху 1 главницата за дялово разпределение за период от 01.12.2019 г. до 04.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 05.08.2022 г. по ч.гр. дело № 39343/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане, защото имали качеството на потребители на ТЕ, тъй като са съсобственици на топлоснабдения имот при следните квоти: 49/100 за ответника И. Б. Д. и 51/100 за ответницата М. И. К.. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка. Сочи, че потребителите дължат и заплащане на услугата „дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответниците са в забава. Претендира разноски.

Възразява за разноските на ответниците. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил от ответника И. Б. Д. чрез адв. В. Т., в който признава, че с ответницата са съсобственици на процесния имот при следните квоти: 49/100 за ответника И. Б. Д. и 51/100 за ответницата М. И. К..

Твърди, че ответницата го е лишила от ползването на съсобствения им имот, поради което за процесния период единствено тя е притежавала качеството ползвател на топлоснабдения имот. Счита, че по тази причина ответникът не дължи суми за топлинна енергия. Твърди, че единствено ответницата дължи на ищеца претендираните суми за потребена топлинна енергия, доколкото е отнела достъпа на ответника до процесния имот. Сочи, че за тези обстоятелства е уведомил ищеца с нарочна молба, но същият не ги е взел предвид. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. С молба с вх. № 340597/28.11.2023 г. заявява, че след подаване на отговор на исковата молба е извършил пълно плащане на претендираните от ищеца суми по отношение и на двамата ответници. Прилага доказателства за извършено плащане. В молба от 11.03.2025 г. възразява, че извършеното плащане не е отнесено законосъобразно за погасяване на най-старото задължение. В открито съдебно заседание не претендира разноски. Не представя списък по чл. 80 ГПК.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил от ответницата М. И. К. чрез назначения й особен представител адв. А. П., в който оспорва предявените искове, като възразява да е била собственик на топлоснабдения имот за процесния период.

Твърди, че клаузите в приложимите ОУ по отношение отчитането на топлинна енергия са неравноправни. Възразява за изтекла тригодишна погасителна давност. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. С молба от 12.11.2024 г. чрез упълномощен адвокат, е заявила че поддържа отговора на особения представител. Поддържа доводите на ответника, че цялото задължение е погасено чрез плащане. В открито съдебно заседание не 2 претендира разноски. Не представя списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Ищецът в производството .... е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 21.07.2022 г. г. срещу И. Б. Д. и М. И. К., за сумите, описани в заявлението на посочените там основания и периоди, по което е образувано ч. гр. дело № 39343/2022 г. на СРС, III ГО, 87 състав, а на 05.08.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците, с предмет описаните вземания.

Срещу заповедта за изпълнение са постъпили възражения в срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които искове са процесуално допустими.

Предявени за разглеждане по реда на чл. 422 от ГПК са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответниците по иска са потребители на топлинна енергия на посоченото основание, че сградата, в която се намира имотът им, e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ищеца е с оглед наведените твърдения, от които произтича качеството на потребители на ТЕ на ответниците, е да установи, че имотът е собствен на ответниците или същите имат качеството на потребители на ТЕ на друго предвидено в закона основание.

В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.

С оглед възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже основанията за спиране и прекъсване на давността, ако твърди че такива са налице.

В настоящия случай с оглед въведените с отговорите на исковата молба и допълнителните молби възражения, спорно по делото е обстоятелството възникнало ли е вземането в сочения размер за главниците и лихвите при оспорено качество на потребител на топлинна енергия на ответницата К. и погасени ли са чрез плащане исковите суми, претендирани от ответника Д..

Между страните не е спорно, поради което и отделено като ненуждаещо се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, е обстоятелството, че към правоотношението 3 са приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата, че ответникът И. Б. Д. е собственик на 49/100 ид. ч. от топлоснабдения имот. С оглед изявленията на страните в първото по делото открито съдебно заседание, не е спорно и обстоятелството, че имотът е топлофициран и за спорния период е извършвана услугата дялово разпределение.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Според Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие могат да бъдат и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.

При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

В настоящия случай от събраните по делото писмени доказателства се установява, че ответникът И. Б. Д. е подал молба-декларация за открИ.е на партида за имота на негово име на 04.06.2012 г., както е декларирал, че го ползва за жилищни нужди и домакинството му се състои от 4 човека. Декларирал е, че при промяна на собствеността и обстоятелствата е длъжен да декларира новите данни, ето защо качеството на потребител на топлинна енергия за исковия период по смисъла на ЗЕ за топлоснабдения имот има лицето, подало молбата за открИ.е на партида без значение при какви квоти са разпределени правата в съсобствеността и кой действително ползва имота, доколкото тези факти са относим към отношенията между съсобствениците по чл. 30 и сл. от ЗС, а не в тези между кредитора по облигационното вземане възникнало на договорно основание и неговия длъжник. Действително съгласно чл.

32, ал. 2 от СК съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството, а по делото са налице данни (в нотариален акт № 45 том I, рег. № 2152 дело № 35 от 03.09.2013 на лист 38-40), че ответниците са били в брак към 2013 г., но това не установява по начин покриващ стандарта на чл. 154 ГПК-без съмнение, че ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия за спорния период от м.май 4

2019 г. до м. 04.2021 г. Ето защо, доколкото в конкретния случай не се установи съществуване на облигационно отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2014 г. с ответницата М. И. К., предявените срещу нея искове са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Разпечатката съдържа 29 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7f9d1a1f-1cdc-4766-9a8e-7826dda23ac8