Определение № 2069 от 31.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2069 гр. Пловдив, 31.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев като разгледа докладваното от Радослав Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20265300501324 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 247 и сл. ГПК.

Постъпила е частна жалба от Н. Й. П., чрез адв. Д. Х. против Определение №4738/16.04.2026 г., постановено по гр.д.№ 1529/2026 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII гр.състав, с което е прекратено производството по гр.д. № 1529/2026 г. по описа на Районен съд – Пловдив и делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Приложен е документ за внесена държавна такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Сочи се, че неправилно съдът прекратил производството пред себе си, като приел, че ответникът било дружество, регистрирано в Р. Малта, което нямало клон и място на стопанска дейност в Р. България. В тази връзка се сочи, че ответникът осъществявал дейността си чрез интернет сайт, който бил достъпен на територията на Р. България и позволявал регистрация на български граждани, участие в хазартни игри и реализиране на печалби. Така независимо от липсата на формално установяване, ответникът фактически осъществявал дейност, насочена към българския пазар. Съгласно практиката на СЕС по съединени дела С-585/08 и С-144/09 не било необхоД. търговецът да има физическо присъствие в държавата на потребителя, за да се приеме, че извършва дейност на нейна територия, а било достатъчно дейността да бъде насочена към тази държава. Освен това съдът не съобразил и специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК, доколкото ищецът бил и потребител. Настоящият спор бил потребителски, ищецът притежавал качеството на потребител, поради което искът се предявявал по неговия настоящ или постоянен адрес.

Искането е за отмяна обжалваното определение и връщане делото на Районен съд – Пловдив за продължаване съдопроизводствените действия.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на частната жалба.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от Н. Й. П. против „Бробет Лимитед“, рег. № в Р.Малта № 40842, със седалище и адрес на управление: Р. Малта, гр. Моста, ул. „Трик ил-Хагар, сграда Бърдс ъф Парадайс, офис 1, с адрес за кореспонденция в Р. България: гр. ********************** за осъждане ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 2792,51 евро, представляваща печалба от направени от ищеца залози в интернет сайт за залози, ведно със законната лихва върху главница, считано от 1 датата на предявяване на иска до окончателното плащане.

По делото е постъпил и отговор на исковата молба от „Бробет Лимитед“, с рег. № 40842, със седалище и адрес на управление: Р. Малта, офис №1, Пиаззетта Бизнес Плаза, Трик Гар Ил-Лемби, Слиема, с адрес по ДОПК: Р. България, ******************** с който е изразено становище за недопустимост и неоснователност на иска. С отговора на исковата молба дружеството е посочило, че същото е притежател на два лиценза за организиране на хазартни игри, провеждани онлайн посредством интернет страницата www.efbet.com , издадени с решения на Изпълнителния директор на НАП, като за упражняването на лицензираната дейност ответното дружество разполагало със служебен номер в регистър на НАП 3078010672 и адрес по ДОПК в гр. София - Р. България, гр. ****************** Самото дружество нямало клон на територията на Р. България и нямало установено място на стопанска дейност в страната. Поради изложеното е направено искане за прекратяване производството пред ПРС и изпращане делото по компетентност на Софийски районен съд.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че дружеството действително няма клон и място на стопанска дейност в страната, отчел е направеното възражение от ответника за местна подсъдност, поради което е прекратил производството пред себе си и го е изпратил на СРС.

Настоящият състав, след като съобрази материалите по делото намира частната жалба за неоснователна, като мотивите за този извод са следните:

Преди всичко ще се посочи, че съгласно § 13 от ДР на ЗПК "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В случая ищецът е физическо лице, но настоящият състав намира, че „услугата“, която се използва в хазартните игри, а именно залагане на парични средства с възможност за евентуална бъдеща печалба, не попада в дефиницията за „услуги“, която е уредена в ЗЗП. Идеята на закона за защита на потребителите е да предпази по-слабата страна от неправомерни практики на търговци, чрез включването на неравноправни клаузи в договори с потребители, от които търговците да печелят определени дивиденти, като например при договорите за потребителски кредити, съответно договорите за предоставяне на електронни съобщителни услуги, при които общите условия, а и самите договори са отнапред изготвени с конкретно съдържание, което поставя потребителя в неизгодно и неравностойно положение спрямо доставчика или кредитодателя / например уговарянето на клауза за дължимост на неустойка от страна на потребителя при виновно неизпълнение на договора, но липсва подобна уговорка в тежест на доставчика/. В този случай потребителят ползва услугата за себе си, за задоволяване на свои лични потребности. В случая с хазартните игри обаче услуга, която се предоставя е такава, че лицето „заплаща“ /залага/ конкретна парична сума срещу евентуална бъдеща печалба, тоест евентуалната бъдеща и несигурна доходност изключва качеството на „потребител“. Физическото лице в случая не ползва услугата за задоволяване на свои потребности, а напротив – цели реализирането на печалба. По тази причина не може да се приеме, че ищецът има качеството на потребител, поради което е неоснователно и възражението за приложение на специалната местна подсъдност, касаеща потребителите.

В случая ответното дружество няма седалище и адрес на управление в Р.България, съответно няма такова в гр. Пловдив. За упражняването на лицензираната си дейност обаче ответното дружество разполага със служебен номер в регистър на НАП 3078010672 и адрес по ДОПК в гр. София - Р. България, ******************** който адрес всъщност е посочен и от самия ищец в исковата молба. Поради тази причина настоящият състав намира, че Пловдивския районен съд не е компетентен да разгледа правния спор, съответно правилно производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на СРС. За пълнота ще се посочи, че не се споделят възраженията, че Районен съд – Пловдив бил компетентен, тъй като ответникът, чрез интернет сайта си, извършвал дейност, насочена към българския пазар. Дори да се приеме, че дружеството осъществява дейността си чрез интернет сайта си, 2 то същият е достъпен в цялата страна, включително в София, поради което от това обстоятелство не може да се достигне до извод за наличието на връзка на правния спор конкретно с гр. Пловдив и компетентност на ПРС.

Като е достигнал до същия правен резултат първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който ще бъде потвърден.

Воден от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №4738/16.04.2026 г., постановено по гр.д.№ 1529/2026 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII гр.състав.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3