Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5562 от 28.03.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 56615/2024
Вид
Решение № 5562
Подписан
28.03.2025
Състав
Зорница Ангелова Езекиева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.60 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.60,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.60, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.53 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84,ал.3 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 5562 гр. София, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20241110156615 по описа за 2024 година

Производството е първоинстанционно, исково, по реда на ГПК от 2007г.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърденията, че на 2.9.2024г. в интернет платформа с адрес: www.pik.bg, като се твърди, че ответното дружество е вписано, с подадена декларация, в Регистър по чл.7а, ал.3 ЗЗДПЗПОРДМУ, като „доставчик на медийна услуга“ за сочения домейн. Сочи, че със статията публично са разпространени позорящи, нарушаващи честта и достойнството му твърдения за извършени тежки умишлени престъпления, както и че изложеното съставлява престъпление по чл.147 НК.

Предявява иск за осъждане ответникът да му заплати сумата от 10000лева обезщетение за неимуществени вреди за период от публикацията, до исковата молба , заедно със законната лихва от публикацията, до плащането.

С отговора на исковата молба, депозиран извън срока по чл.131 ГПК / препис от исковата молба е връчен на 10.10.2024г., като по аргумент от чл.60 ГПК, едномесечният срок тече от деня на връчването – по аргумент за противното от чл.60, ал.5 ГПК и изтича, на основание чл.60,ал.3 ГПК на 11.11.2024г., а отговорът е подаден по електронна поща на 19.11.2024г./, ответникът оспорва иска. Прави се искане за оттегляне или отказ от иска, с довод, че не този сайт, а crimesbg.com първоначално е публикувал разследване, един ден – 1.9.2024г. преди публикацията в сочения от ищеца сайт. Твърди се, че редакторите на дружеството са преценили, че информацията е от голям обществен интерес, извършили са проверка чрез собствени източници и са взели решение да качат материала без редакция, като не са променили и графичното оформление. Сочи се, че няма да разкрие проверката си за достоверност.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното.

С определението по чл.140 ГППК, обявено за доклад без възражение на страните, съдът е прие, че безспорни са всички твърдения на ищеца, с изключение на твърдението му, че страницата е публикувала информацията за първи път; и размерът на обезщетението.

В представените към исковата молба разпечатки е видно, че на 2.9.2024г. в в интернет платформа с адрес: www.pik.bg е публикувана статия, като под приложената снимка е вписано „Автор :ПИК“, като следва: В рубрика „акценти“, със заглавие „СКАНДАЛ! По заповед на Г. Г. и аверите му *** и ***, мутри убиват от бой бащата на младата борцова надежда ***“ . Датата на публикацията е 2.9.2024г., като под заглавието са поставени два броя снимки, едната на ищеца, под които снимки е поставена лента „полиция“, като съдържанието на статията е следното: По заповед на Г. Г. и аверите му *** и ***, мутри убиват от бой бащата на младата борцова надежда ***

Г. Г. е най-вероятният поръчител на жестокото убийство, смразило кръвта на обитателите от столичните ж.к.Хаджи Димитър и Сухата река, преди близо десетилетие – седмици след като *** и *** поемат федерацията по борба. Това издадоха наши източници от столичната улица „Шести септември“, които са подновили работата си по „студеното досие“ за жестокия побой, завършил със смърт, на бореца и наркотрафикант ***. Те припомниха, че безжизненото му тяло беше открито във входа на жилищен блок, а главата и крайниците му са били буквално смлени на кайма от смъртоносните удари и ритници. Въпреки че случаят остана в графа „поръчител . неизвестен“, свидетелски показания сочат, че то е иницциирано именно от Г. Г. и „десните му ръце“ от федерацията по борба *** и ***, дължогодишен шеф на „Петрол“/по – долу се разказва история за ***“ относимо към спора: „…Гаврата със сина му вбесила ***, който отишъл в Дианабад да се разбере по мъжки с аверите на Г. Г.. Какво е съдържал разговорът и дали са се разменяли ритници и шамари, знае само шефът на Федерацията по борба. Часове по – късно, обаче, *** – старши е намерен безжизнен и обезобразен да лежи във входа на един от блоковете в близост до стадион „Герена“ в София. Свидетелски показания, до които разследващите са се добрали в последно време, сочат, че след първоначалната разпра, *** и *** докладват на Г. Г. за сакатлъка и той разпорежда ударни бригади да ликвидират *** и то по възможно най- болезнения и унизителен начин. "По – долу се обсъжда следа, по която тръгнали разследващите, която няма връзка с ищеца Г.,

„Именно причастността на убития *** към ъндърграунда кара разследващите да забравят връзките му с Г. Г. и да изключат ловешкия бос от кръга на заподозрените. Друга грешка на ченгетата по онова време е, че са неглижирали постъпилите в МВР сведения, че не друг, а именно Г. Г. стои зад убийствата както на Крушата, така и на близкия *** бос на ВИС ***, коментираха източниците ни.“

Ответникът се брани със защитно възражение, че публикуваната информация е дословна препечатка от друга интернет медия. Това възражение е неоснователно – в горната част на статията, непосредствено след заглавието, на страницата е отбелязано, че статията е 2 авторска, чрез посочването „автор : Пик”. В статията не е посочено, че същата съставлява препечатка, не е позоват източник crimesbg.com. На нито едно място не се споменава този сайт, нито е посочено, че останалата част от статията е цитат от статия на друга медия.

Едновременно с това, ответникът е посочен като автор, а изреченията след цитираните от съда не са поставени в кавички, за да се остане с впечатление от четящия, че изложеното надолу от посочения сайт, е цитат от друга статия. В случаите, когато в предходна статия са отразени същите клеветнически изрази и авторът или издателят на процесната статия се е позовал изрично на публикуваната по-рано, то той не носи отговорност за това, че се е доверил на добросъвестността на първия. Ако липсва такова позоваване, се прилагат общите правила, тъй като се поднася информация от името на автора или изданието и поради това то носи отговорност, защото е следвало сам да провери достоверността й съобразно правилата на добрата журналистическа практика преди публикуването. Без значение за ангажиране отговорността на издателя е въпросът дали статията е първа, или последваща, и дали във втория случай има позоваване на предходна публикация в случаите, когато съдържанието на статията съдържа обиди (в този смисъл Решение 253/29.01.2014 г. по гр.д № 1251/2012 г. на ВКС, III ГО).

Следователно, обстоятелството, установено по делото, от приетата, неоспорена от страните компютърна експертиза, че статията е публикувана предишния ден на страницата crimesbg.com, но това обстоятелство следва да се цени на плоскостта на разпоредбата на чл.53 ЗЗД, в случай, че от изнесеното са нанесени вреди. Отделно от това, самият ответник е отбелязал себе си за автор, следователно, носи отговорност за изнесената информация, тъй като не може да се направи извод, че е посочил, че статията е препечатка, нито в нея е посочен източникът, нито са поставени кавички или по друг начин е посочено, че статията цитира друга статия.

Съгласно разпоредбите на чл. 39, ал. 2, чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 10, § 2 от Европейската конвенция за правата на човека, свободата на словото не е абсолютна. Тя се разпростира до предели, преминаването на които засяга други конституционно защитени ценности. Такива са личното достойнство, репутацията и неприкосновеността на личната сфера на гражданите. Свободата на изразяване на мнение, твърдение, оценка или на данни с негативен подтекст чрез печатно произведение е изключена. Приема се още, че във всеки отделен казус е нужно посредством преценка на съответните релевантни обстоятелства да се установи наличието, респ. липсата на баланс между свободата на словото и доброто име на гражданите, тъй като и двете представляват ценности, които са обект на закрила както на конституционно, така и на международноправно равнище. Отговорността на собственика на интернет издание, при накърняване на личното достойнство, репутация и неприкосновеност на личността, се ангажира, дори да не може да се установи със сигурност авторът на публикацията , при условие, че изявлението е публикувано в интернет медията, с посочване, че медията е нейн автор, е категорична.

На следващо място, съгласно задължителната съдебна практика, установена по реда 3 на чл. 290 ГПК, съдържаща се в решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр.д. № 1486/2011 г. на ВКС, ІV г.о., при спор за причинени вреди от изнесена от журналист информация, съдът е длъжен в мотивите да посочи кое в статията представляват твърдение за факти и кое оценка на фактите. На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, като те могат да ангажират отговорността на журналиста само ако позорят адресата и са неверни.

Оценките /мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността на журналиста само ако представляват обида. В мотивите си съдът е длъжен да установи извършени ли са посочените в исковата молба действия от журналиста, да разграничи каква част от изнесеното съставлява твърдение за факт и каква оценка, съответно дали фактите са позорни и неверни и дали оценките са в рамките на свободата на словото по чл. 39, ал. 1 Конституцията. Той трябва да посочи конкретно кои действия ангажират отговорността на деликвента и кои са правомерно извършени.

Още в исковата молба е посочено, че всички посочени изрази, накърняват честта и достойноството на ищеца. В съдебната практика, както и в правната доктрина, принципно се приема, че клеветническите твърдения могат да бъдат твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство, време, място, лице (явление от миналото и настоящето). Това обстоятелство следва да бъде позорно, т. е. недостойно, от гледна точка на общоприетите морални разбирания, и да предизвиква еднозначна негативна оценка на обществото, или да представлява приписване на престъпление. На следващо място, тези факти трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност. Освен това те трябва и да са неистински, т.е. да не съществуват в обективната действителност. (вж. Решение № 263 от 15.02.2013 г. по гр. д.

№ 1740/2011 г., III г. о. на ВКС). Неистинността на приписваните обстоятелства обаче има правно значение само ако те са обективно позорни.

Съдът намира, че изложеното в статиите представлява клеветническо твърдение – на ищеца се приписва извършването на престъпление, че поръчител на убийство, което поръчал да се извърши по възможно най- унизителен и болезнен, показен начин.

Изложеното, ведно с посоченото в последния абзац, че според „сведения“ ищецът стои зад убийствата на борци от близкото минало, създават общото впечатление за мутренски подход. Не са ангажирани никакви доказателства, че ищецът действително е разследван относно това „студено досие“ за убийството на ***. Обстоятелството, че с показанията на свидетеля ***, че екипът на Агенция Пик прочел статията в crimesbg.com, информацията предизвикала висок интерес у екипа, като решили, вместо да публикуват с цитат статията, че същата е с източник този сайт, да направят проверка. Свързали се с лице от криминалния контингент, който на нейн въпрос дали изложеното е вярно, я попитал „ама ти сега ли чак разбра?“, което дало основание на екипа да счете, че информацията, изнесена в статията, е широко тиражирана, и втори източник- лице след разследващите, което, след като му прочела изнесеното в статията, заявил, че не може да отрече, че 4 изнесеното е верно, работи се по темата. Източникът от разследващите е лице на висока позиция, и макар да бил лаконичен, във всеки предишен случай изнесеното от него се потвърждавало. Изложеното довело до решението, че статията ще се публикува на страницата на ПИК.