Решение № 116 от 13.03.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. В.Т., 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И.а Солакова при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от И.а Солакова Гражданско дело № 20224100100191 по описа за 2022 година

За да се произнесе, съобрази :

С исковата си молба ищецът И. Г. Ш. твърди, че е привлечен в качеството му на обвиняем по досъдебно производство № 31/2010г. по описа на ОП- В.Т. за извършване на престъпление по чл. 253, ал. 4, вр. с ал. 3,т. 2 , вр. с ал. 1 и ал. 2 от НК. С постановление от 19.02.2015г. по това ДП на ищеца е наложена мярка за процесуална принуда“Забрана да напуска пределите на РБ“. С постановление от 06.03.2015г. на ищеца била определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2000лв. С обвинителен акт от 15.10.2015г. ВТОП е обвинила ищеца в извършване на тежко умишлено престъпление по чл. 253, ал. 4, вр. с ал. 3,т. 2 , вр. с ал. 1 и ал. 2 от НК. Въз основа на този обвинителен акт е образувано НОХД № ***/2015г. по описа на ВТОС. С присъда № 76/***г.по посоченото дело ищецът бил признат за невиновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Тази присъда е потвърдена от Апелативен съд-В.Т. изцяло, като решението на тази инстанция е било потвърдено от ВКС. Решението на ВКС е влязло в сила на 08.10.2020г. – повече от 10 години след образуване на ДП и извършването на първите процесуални действия срещу ищеца по него.

Ищецът твърди, че така повдигнатото му незаконно обвинение е довело до настъпването на морални вреди за него, изразяващи се в стрес, неудобство, накърняване на доброто му име. Обвинението повлияло негативно на семейните му отношения и се стигнало до фактическа раздяла с жената, с която живеел. Това довело и до отчуждаване на ищеца от неговия син. За това допринесла и публично разгласената информация, че Ш. е обвинен за „пране на пари“. Интензитетът на всички негативни изживявания на ищеца е бил висок, тъй като той е бивш служител на МВР. Продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство, многократните явявания в 1 съдебни заседания довели до съкрушаването му.

Предвид това ищецът отправя искане към съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба, в размер на 200 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.10.2020г. до окончателното й изплащане.

В законоустановения срок ответникът – Прокуратура на Република България, е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове. Твърди, че според твърденията на ищеца, делото, по което той е бил обвиняем, се отличава с фактическа и правна сложност, което оправдава продължителния период, през който то е водено. Твърди, че ищецът е осъждан, както и че е изтърпявал наложено му наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Л. и това значително намалява интензитета на изпитаните от него душевни страдания. Оспорва размера на предявения иск, като сочи, че той е прекомерно завишен и не отговаря на претърпените вреди, на икономическия стандарт в България, както противоречи на критерия за справедливост.

В.ят Окръжен съд, като взе предвид наведеното от ищеца, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, приема за установено следното:

Твърденията на ищеца за воденото срещу него наказателно производство се установяват от приложеното към настоящото дело НОХД № ***/2015г. по описа на Окръжен съд – В.Т.. Досъдебното производство е образувано против ищеца и други лица под № 31/2010 г. по описа на ОСлО при ВТОП с постановление от 19.07.2010 г. на Окръжна прокуратура - В.Т. за извършени самостоятелно и в различно съучастие помежду си престъпления по чл. 159, ал. 2 вр. ал. 1, вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, по чл. 159а, ал. 1 от НК, по чл. 158в от НК и по чл. 253, ал. 4 вр. с ал. 3, т.

1 и т. 2, вр. с ал. 2 от НК. Ищецът е привлечен като обвиняем по ДП на 14.11.2021г. Към момента на повдигане на обвинението Ш. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора - Л., наложено му с присъда по друго дело.

Поради предложение за предсрочно условно освобождаване, направено от началника на Затвора- Л. , с Постановление от 19.02.2015г. наблюдаващият прокурор по ДП 310/ 2010г. е наложил на ищеца ограничителна мярка „забрана за напускане пределите на Република България“.

От приложените към ДП 31/2010г. на ОСО при ВТОП доказателства се установява, че ищецът е условно предсрочно освободен от Затвора- Л. на 27.02.2015г.

С постановление от 06.03.2015г. на ищеца е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2000 лв. Размерът на гаранцията е намален с определение на ВТОС на 1000 лв.

С молба вх. 2731/17.03.2015г. до Окръжен съд- В.Т. ищецът е поискал 2 от съда да упражни правомощията си по чл. 369, ал. 1 от НПК във връзка с ДП31/2010г. на ОСО при ВТОП. С определение на ВТОС по ЧНД 111/2015г. тази молба е уважена.

На 16.10.2015г. ВТОП е внесла в Окръжен съд- В.Т. обвинителен акт срещу ищеца и В. Г. Ш. съгласно повдигнатите им по ДП 31/2010г. обвинения. Въз основа на обвинителния акт е образувано НОХД № ***/2015г. по описа на ВТОС.

С присъда №76 от 29.07.2019 година, постановена по посоченото дело ищецът е признат за невиновен и оправдан изцяло по повдигнатите му обвинения. Тази присъда е потвърдена с решение на В. Апелативен съд, което е оставено в сила с решение на ВКС, постановено на 08.10.2020г.

За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати гласни доказателства- показанията на свидетелите Р. И.ов Ш. и Е.А.А..

Свидетелят Ш. – син на ищеца, установява, че баща му е бил в затвора, когато срещу него са повдигнати обвинения. Докато бил в затвора, по време на свижданията, провеждани със свидетеля, ищецът споделял, че се чувства притеснен да не влезе отново в затвора заради повдигнатите му обвинения.

Не се чувствал добре, пиел хапчета за кръвно. След като през 2015г. излязъл от затвора, ищецът отново се притеснявал и когато трябвало да отиде на делото в съда , ден преди това му ставало зле, получавал паник атака и вдигал кръвно. Заради това обвинение съпругата на ищеца се отказала от него. Не можела да приеме, че той пак ще влезе в затвора. Ищецът преживял тежко раздялата със съпругата си.

Свидетелят посочва, че ищецът бил вглъбен в проблема си и не му обръщал никакво внимание, въпреки опитите му да споделя с него неща, които си споделят баща и син. Заради обвинението ищецът не обръщал внимание на сина си.

След излизането от затвора ищецът търсел работа, но не искали да го вземат, защото бил осъждан. Хората страняли от него, считали го за престъпник и бандит. Ищецът станал управител на заведение ,но хората не искали да сядат в това заведение с мотива, че управителят е бандит. Това влияело на работата на ищеца. Когато спечелил делото през 2020г. ищецът се почувствал по- добре.

В Б. ищецът бил съден за сводничество, но понеже бил извършил това престъпление, понесъл и наказанието си. Това не повлияло на семейните му отношения, но в България искали да го обвинят за нещо, което той не е извършил.

Свидетелят Атанасов установява, че е бил служител в заведението, чийто управител е ищецът. Разбрал от интернет за воденото срещу ищеца дело и за осъдителната му присъда в Б.. Споделил с него и ищецът му разказал, че е бил в затвора и е бил освободен. Тук, в България, ищецът бил обвинен за нещо , което не бил извършил. Често ходел на делото, което се водело срещу него и отсъствал от работа. Преди заседанията бил неспокоен и се притеснявал. Постоянно мислел, че ще влезе в затвора . Служители на заведението разбрали за какво е осъждан .

3

Заведението нямало клиенти, защото управителят бил осъждан. Това , че клиентите избягват заведението , много тормозело Ш..

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като те не си противоречат взаимно и кореспондират със събраните по делото доказателства.

При тези данни от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи :

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1 , т. 3 от ЗОДОВ , съединен с иск по чл. 86,ал. 1 от ЗЗД .

Искът е основателен и доказан, по следните съображения :

Безспорно от доказателствата по делото се установява, че спрямо ищеца е повдигнато обвинение и е водено наказателно преследване, което е приключило с постановена влязла в сила оправдателна присъда. Основният юридически факт, от който произтича правото на ищеца да получи обезщетение по цитирания законов текст, е налице. Доказано е и че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които се явяват пряка и непосредствена последица от воденото спрямо него наказателно производство. Наличието на тези две предпоставки се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели и от събраните по делото писмени доказателства.

От доказателствата по делото се установява, че ищецът е бил осъден с влязла в сила присъда за друго престъпление и е изтърпявал наложено му наказание „Лишаване от свобода“ към момента, в който спрямо него е започнало наказателно производство по ДП 31/2010г. на ОСлО при ВТОП , за престъпление, което се наказва с наказание „лишаване от свобода“.

Установява се от показанията на свидетеля Ш., че повдигането на обвинение и воденето на ново наказателно производство са се отразили зле върху психиката на ищеца, тъй като той е бил стресиран от факта, че го грози евентуално следваща осъдителна присъда и следващ период на лишаване от свобода за деяние, което той не е извършил. Наказателното производство е продължило както през време, в което ищецът е бил в пенитенциарно заведение, така и след изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“. Макар и да му е била определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ след освобождаването му от пенитенциарно заведение, това не е смекчило по никакъв начин негативните последици от повдигнатото обвинение и от воденото срещу него наказателно производство. Напротив, повдигнатото обвинение и угрозата той отново да бъде лишен от свобода са довели до разрив в семейството му и до раздяла с жената, с която той е живеел, с която са били семейство и са имали дете. От показанията на свидетеля Ш. се установява, че съпругата на ищеца го е напуснала именно заради това, че отново срещу него се води наказателно производство и той отново може да влезе в затвора.

Психическото напрежение и постоянната ангажираност на мислите на 4 ищеца с възможните последици от неблагоприятен за него изход от воденото наказателно производство са довели и до това, че той е пропуснал важни моменти от живота на сина си. Ищецът, поради това, че е бил в постоянен стрес от воденото наказателно производство, не е можел пълноценно да изпълнява моралните си задължения като баща, да обърне достатъчно внимание на това, което синът му споделя, да му даде съветите, които един баща е морално и житейски длъжен да даде на сина си. Макар вече да е бил осъждан, ищецът е преживял негативни емоции с много висок интензитет, поради това, че е считал, че повдигнатото му обвинение не е справедливо и че е налице опасност отново той да бъде лишен от свобода и то за дълъг период от време.

Продължителността на воденото наказателно производство според настоящия състав, дори и при очевидната му фактическа и правна сложност, е прекомерна. От образуване на наказателното производство до приключването му с влязла в сила оправдателна присъда е изминал период от десет години, през които ищецът е бил под угрозата да бъде осъден за втори път и да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“. Ищецът е използвал всички процесуални възможности, с които е разполагал, за да се ускори разследването срещу него и се е стигнало до там, че след пет години период на досъдебно производство, той е поискал от съда да упражни правомощията си по чл. 369, ал. 1 от НПК. Видно от приложеното наказателно общ характер дело № ***/2015г. на ВТОС, ищецът не е злоупотребявал с процесуалните си права и е съдействал на органите на досъдебното производство, за да бъде проведено то в рамките на установените от закона разумни срокове. Периодът на водене на наказателното производство срещу ищеца - почти десет години, е извън границите на разумния. През целия този период ищецът е бил поставен в състояние на несигурност за бъдещето си и под стрес. Всички негативни последици, изброени по-горе, са следствие от повдигнатото му незаконно обвинение и подлежат на овъзмездяване.