Решение № 21071 от 21.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21071 гр. София, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110116932 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на К. П. М., с ЕГН: **********, подадена чрез пълномощника му – адв. М. С. против Столична община, район „Лозенец“, с БУЛСТАТ: 0006963270564, с адрес - гр. София, бул. „Васил Левски” № 2, с която се иска съдът да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми: 1/сумата от 17 700 лева – неплатен остатък от дължимо обезщетение за прекратяване на трудово правоотношение на осн. чл. 331, ал. 1 от КТ, ведно със законна лихва за забава върху тази сума, считано от датата на исковата молба - 25.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и 2/сумата от 21 639,71 лева /искът увеличен в последно открито съдебно заседание, проведено на 29.10.2024 г./ – неплатен остатък обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 2020 г. до 2024 г. – общо 124 дни, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 25.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се и направените разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът бил в трудово правоотношение с ответника в периода от 18.11.2019 г. до 05.02.2024 г. като заемал длъжността „заместник-кмет на район „Лозенец“. Трудовото правоотношение било прекратено срещу уговорено обезщетение в размер на 6-кратния размер на последното месечно брутно трудово възнаграждение на основание чл. 331, ал.

1 и ал. 2 от КТ със Заповед № РД-15-76/02.02.2024 г., връчена на работника същия ден.

Посочва се, че последното начислено брутно трудово възнаграждение за 1 последния пълен отработен месец е било за месец януари 2024 г. и било в размер на 5 296,70 лева. Поради това се твърди, че пълният размер на обезщетението по чл. 331, ал. 2 КТ е 31 780,20 лева. Независимо от прекратяването на трудовото правоотношение работодателят е заплатил на служителя обезщетение в размер на 14 080,20 лева, при което е останало неплатен остатък от обезщетението в размер на 17 700 лева.

На следващо място ищецът посочва, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, същият е имал 124 дни неизползван платен годишен отпуск, от който за 2020 г. - 16 дни; за 2021 г. - 35 дни, за 2022 г. – 35 дни, за 2023 г. - 35 дни и за 2024 г. - 3 дни, за което се дължи обезщетение в размер на 12 661,64 лева. Съгласно фиш за начисления за месец февруари 2024 г. ответникът е начислил и изплатил обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за 73 дни в размер на 7 453,96 лева, като е останал неплатен остатък от 5 207,68 лева.

В открито съдебно заседание, проведено на 29.10.2024 г. обаче ищецът е увеличил иска – като е ползвал за определяне на обезщетението отново възнаграждението за положен труд с всички допълнителни плащания. Поради това и искът е увеличен за пълния четиригодишен период на трудовото правоотношение – на общо 21 639,71 лева.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.

С исковата молба са представени: трудов договор № РД-15460/18.11.2019 г.; копие от трудова книжка до л. 13 вкл. на К. П. М., копие от Заповед № РД-15-76/2.02.2024 г., фиш за заплата за м. януари 2024 г. и за м. февруари 2024 г., копие от Заповед № РД-09-168/15.11.2019 г. на кмета на Район Лозенец, Вътрешни правила за заплатите в район Лозенец.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника Столична община, район „Лозенец“, е подаден писмен отговор, с който исковете се оспорват като неоснователни.

Излагат се подробни доводи за обхвата на понятието „брутна работна заплата“. Посочва се, че съгласно Вътрешните правила за работната заплата на общинската администрация в район „Лозенец“ допълнителни възнаграждения за постигнати резултати към брутната работна заплата се изплащат 4 пъти годишно - през април, юни, октомври и през януари (за предходната година) въз основа на оценка на съответния служител, извършвана от кмета на района или съответните преки ръководители.

Твърди се, че посоченото възнаграждение във фиша за м. януари 2024 г. в размер на 2950 лева е по естеството си допълнително трудово възнаграждение с непостоянен характер и поради това не участва във формирането на брутното трудово възнаграждение, поради което и не се включва в основата, необходима за изчисляване на обезщетението по чл. 331 от КТ.

На следващо място се посочва, че правото на платен годишен отпуск се погасява в 2-годишен срок по давност, поради което с погасяване на правото на ползване на отпуска се погасява и правото на работника на обезщетение по чл. 224 КТ. Поради това се твърди, че отпускът за 2020 г и за 2021 г. на ищеца 2 бил погасен по давност и законосъобразно не му било начислено обезщетение за неговото неизползване.

Оспорват предявените искове по основание и размер, както и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава от подаване на исковата молба.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.

Към отговора на исковата молба са представени писмени доказателства: вътрешни правила за работните заплати на общинска администрация в СОРайон „Лозенец“ и Заповед № РД-15-40/18.01.2024 г. на кмета на Район „Лозенец“ за изплащане на ДТВ за 4-то тримесечие на 2023 г.

Извършена и приета е и съдебно счетоводна експертиза с вх. № 319272/09.10.2024 г. По искане на ищеца ответникът е представил допълнително: заявления и заповеди за ползване на платен годишен отпуск.

В съдебно заседание, проведено на 29.10.2024 г. процесуалният представител на ищеца по делото поддържа исковата молба и иска същата да бъде уважена.

Процесуален представител на ответната страна изразява становище за отхвърляне на исковите претенции.

От страните по делото са постъпили писмени бележки.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Страните не спорят, а и от представеното по делото копие от трудова книжка, се установява, че ищецът К. П. М. е бил в трудово правоотношение с ответника в периода от 18.11.2019 г. до 05.02.2024 г. като заемал длъжността „заместник-кмет на район „Лозенец“. Съгласно трудовия договор месечното възнаграждение възлиза на 1920 лева, като наред с него се полага на служителя възнаграждение от 1 % за всяка година трудов стаж и 50 лева за образователно квалификационна степен „доктор“. Платеният годишен отпуск възлиза на 30 дни и още 5 дни за ненормирано работно време или общо 35 дни.

От своя страна съгласно вътрешните правила на работодателя на служителите могат да се заплащат допълнителни възнаграждения за постигнати резултати /чл. 19, т. 6/. Същите са уредени в чл. 25 – като такова възнаграждение се дължи за точно и в срок изпълнение на поставени задачи и дейности по управление и изпълнение на проекти. Такова възнаграждение може да се изплаща до 4 пъти годишно – през април, юни и октомври за текущата година и през януари – за предходната. Определянето на конкретния размер на този вид допълнително възнаграждение става въз основа на индивидуална оценка на съответния служител – въз основа на конкретни показатели – чл. 26.

Между страните липсва спор, че при ответника са начислявани и изплащани допълнителни трудови възнаграждения по чл. 19, т. 6 – на всяко тримесечие съгласно чл. 25 от правилата.

3

По делото са приложени заявления за ползване на платен годишен отпуск и заповеди за разрешаване на такъв. Във всяко заявление е посочено от служителя колко дни иска да ползва и от полагащия се отпуск за коя година.

От своя страна в заповедите също е отразено колко е полагащият се отпуск за текущата и предходната година и колко дни се разрешава да бъдат ползвани и от коя година.

Видно от приложената заповед № РД-15-76/02.02.2024 г. обаче трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 331, ал. 1 и ал. 2 от КТ и чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА – считано от 05.02.2024 г. Съгласно заповедта на ищеца следва да се изплатят: обезщетение в размер на 6-кратния размер на последното получено от служителя брутно трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за референтен период. В заповедта е отбелязано, че неизползваният отпуск е както следва: за 2020 г. – 16 дни; за 2021 г. - 35 дни, за 2022 г. – 35 дни, за 2023 г. - 35 дни и за 2024 г. - 3 дни – но обезщетение следва да се изплати за референтния период.

По делото е приложен фиш от м. януари 2024 г. – като начисленото възнаграждение възлиза на 5296.70 лева – брутно – формирано от 1920 лева основна заплата, 326.40 лева – клас прослужено време, 50 лева – научна степен, 2950 лева – допълнително трудово възнаграждение и 50.30 лева – СБКО.

Видно от фиш за м. феврури 2024 г. на ищеца е начислена сумата от общо 21 832.25 лева – брутно – формирана от 182.86 лева – основна заплата, 31.09 лева – клас прослужено време, 50 лева – научна степен, 4.79 лева – СБКО, 29.35 лева – работно облекло, 14 080.20 лева – обезщетение по чл. 331 от КТ и 7453.96 лева – обезщетение по чл. 224 от КТ. Липсва спор, че сумите начислени по двата фиша – са заплатени на ищеца като нетни суми.

По делото е изготвено и прието заключение по допусната съдебно счетоводна експертиза /ССчетЕ/.

Съгласно същото последното месечно основно трудово възнаграждение на ищеца е получено през м. януари 2024 г. и възлиза на 5 296,70 лева – като в тази суми са включени 1 920,00 лева – основно възнаграждение, 326,40 лева /17 %/ – ръзнаграждение за трудов стаж и професионален опит; 50 лева – възнаграждение за научна степен, 2950 лева – допълнително трудово възнаграждение и 50.30 лева – СБКО.

Според вещото лице основното трудово възнаграждение по трудов договор възлиза на 1920 лева и има постоянен характер като се изплаща ежемесечно. Наред с него постоянен характер имат и се изплащат ежемесечно – възнаграждението за трудов стаж и професионален опит и възнаграждение за научна степен.

Вещото лице е отразило, че в м. януари 2024 г. на ищеца е начислено и изплатено и възнаграждение за постигнати резултати – за изпълнение на поставените задачи, включително за дейности по управление и изпълнение на проекти. Такова на ищеца е заплащано на всяко тримесечие и през 2023 г. – като за първо тримесечие на 2023 г. възлиза на 1 890,00 лева, за второ тримесечие на 2023 г. – на 2 600,00 лева, за трето тримесечие на 2023 г. – на 4 4

800,00 лева и за четвърто тримесечие на 2023 г – на 2 950,00 лева / платено в м. януари 2024 г./. В тази връзка експертът счита, че допълнителните възнаграждения за постигнати резултати, не могат да се отнесат към тези, записани в чл. 17, ал. 1, т. 3 от НСОРЗ, тъй като не са с постоянен характер. Такъв характер нямат според вещото лице е средствата за социално битово и културно обслужване.

Така съгласно експертизата последното възнаграждение на ищеца за м. януари 2024 г. възлиза на 2 296,40 лева – ако се вземат само възнагражденията с постоянен характер и е формирано от 1 920,00 лева – основно възнаграждение, 326,40 лева /17 %/ – ръзнаграждение за трудов стаж и професионален опит; 50 лева – възнаграждение за научна степен.

Поради това и вещото лице счита, че „за база“ при определяне на обезщетението за прекратяване на трудовото правоотношение в размер на 6 месечни заплати следва да се вземе именно възнаграждението от 2 296,40 лева. Така размерът на обезщетението възлиза на 13 778,40 лева (2 296,40 лева X 6 месеца). Разликата между изчисленото от експерта обезщетение от 13 778,40 лева и това начислено и изплатено от ответника във фиша за заплатата на ищеца за м. февруари на 2024 г. за 14 080,20 лева е в повече с 301,80 лева и се дължи на включени от общината, в БТВ на К. М., средства за СБКО (50,30 лева X 6 - 301,80 лева). Сумата от 14 080,20 лева е действително заплатена на ищеца.

Ако обаче за „база“ се ползва сумата от 5 246,40 лева – т.е. пълният размер на сумата, получена за м. януари 2024 г. – то обезщетението би възлизало на 31478,40 лева (5 246,40 лева X 6 месеца). Така при този вариант при съобразяване плащането от 14 080,20 лева на ищеца остават дължими 17 398,20 лева.