Решение № 555 от 22.06.2020, Окръжен съд - Бургас

Р

Е Ш Е Н И Е №119

№119 гр.

Бургас, 22.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първо гражданско и търговско отделение, в открито съдебно заседание, на пети юни, две хиляди и двадесета година в състав:

Съдия: Диляна

Йорданова при секретаря Станка Чавдарова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 223 по описа на БОС за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба от Юробанк България АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул. Околовръстен път №260, представлявано от Димитър Шумаров и Петя Николова Димитрова -изпълнителни директори, съдебен адрес гр. София, ул. Хан Аспарух№54, ет.4, офис 9, Адвокатско дружество „Манчев и Рътков“, с която са предявени искове за осъждане на ответницата Г.Т.С., ЕГН**********, с адрес ***, да заплати на ищеца сумата от 52 458,56 швейцарски франка, представляваща част от общо дължима главница в размер на 69 484,86 швейцарски франка за периода

10.08.2014г.-17.04.2019г. по сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL39730 от 17.06.2008г., приложение №1 към договора от 27.06.2008г., както и 3 броя допълнителни споразумения от 30.04.2009г., 09.08.2010г. и 22.12.2011г., сумата от 703,28 швейцарски франка, представляваща банкови такси за периода 10.05.2016г.-17.04.2019г., сумата от 95,31 швейцарски франка, представляваща застраховки за периода 15.06.2016г.-17.04.2019г., сумата от 657,04 лева, представляваща разноски по кредита за периода 13.06.2018г.-17.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба - 22.04.2019г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че страните са обвързани от облигационно правоотношение по договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL39730 от 17.06.2008г., като е предоставил на ответницата ипотечен кредит в швейцарски франкове с равностойност 42 180 евро по курс „купува“ за швейцарски франкове към евро към датата на усвояване на кредита. Поддържа, че с подписването на приложение №1 към договора от 27.06.2008г. страните са се съгласили усвояването на кредита да стане на 27.06.2008г. по приложимия курс „купува“ за швейцарски франкове на банката за евро /1,649/ на тази дата и размера на усвоения кредитен лимит в швейцарски франкове – 69 567 швейцарски франка. В исковата молба се излага, че с допълнително споразумение от 30.04.2009г. страните са констатирали съществуващите задължения на кредитополучателя към датата на сключването му към кредитодателя, които са в общ размер на 69 194,53 швейцарски франка, включващи 88,40 франка просрочена главница, 405,90 франка просрочена лихва, 68 655,48 франка редовна главница и 40,33 франка редовна лихва, договорили са се просрочената главница и лихва да бъде преоформена служебно от кредитора чрез натрупване към редовната главница по кредита, след което кредитополучателят да ползва 12 месечен период на облекчено погасяване на дълга. Излага, че в допълнителното споразумение се съдържа клауза при неплащане на две дължими месечни вноски да отпадне правото на облекчено погасяване. Посочва, че с второ допълнително споразумение от 09.08.2010г. страните са се съгласили да предоговорят съществуващите задължения, като са констатирали, че към сключването му възлизат на 163,03 франка просрочена главница, 425,92 франка просрочена лихва, 0,09 франка просрочени такси, 70 794,33 франка редовна главница, като освен това кредитополучателят да дължи редовна лихва за периода от датата на падежа, предхождащ датата на споразумението до датата на падежа, следващ датата на споразумението и неизискуема към датата на допълнителното споразумение. Изнася данни, че всички плащания във връзка с просрочената главница е следвало отново да бъдат преоформени служебно от банката на датата на допълнителното споразумение чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит. Според ищеца и в това допълнително споразумение е включена уговорка за 12 месечен гратисен период на облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж, като през този период върху дълга се начислява фиксирана годишна лихва в размер на 4,42 процента и кредитът се погасява на равни месечни вноски в размер на 263 швейцарски франка. Посочва, че след изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва начислена, но непогасена през периода лихва и върху общия размер на дълга се натрупва годишна лихва в размер, равен на действащия към същата дата БЛП на кредитора за жилищни кредити плюс лихвена надбавка 0,29 пункта, като при неплащане на две дължими месечни вноски отпада правото на облекчено погасяване. Позовава се на трето допълнително споразумение от 22.12.2011г., с което страните са констатирали, че дължимите към датата на подписването му вземания от ответницата са 219,60 франка просрочена главница, 837,07 франка просрочена лихва, 32,10 франка просрочени такси, 71 214,86 франка редовна главница, както и дължима редовна лихва за периода от датата на падежа, предхождаща датата на подписване на споразумението до датата на падежа, следваща датата на споразумението.

Твърди, че съгласно допълнителното споразумение от 22.12.2011г. дългът е бил преструктуриран чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално усвоения кредит, като ответницата е ползвала шестмесечен период на облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж. Според ищеца в споразумението е предвидено през този период върху дълга да се начислява фиксирана годишна лихва в размер на 4,98 процента, кредитът да се погасява на равни месечни вноски в размер на 300 франка, след изтичане на този период върху дълга да се натрупва начислената, но непогасената през периода лихва и върху общия размер на дълга се натрупва годишна лихва в размер, равен на действащия към същата дата БЛП на кредитора за жилищни кредити плюс лихвена надбавка 0,45 пункта, като при неплащане на две дължими месечни вноски отпада правото на облекчено погасяване.

Заявява, че с договор за цесия от 05.09.2008г., сключен между Юробанк и Еф Джи България АД и Бългериън Ритейл Сървисиз АД, банката е прехвърлила всички свои вземания, произтичащи от процесния договор за кредит. Ищецът основава активната си материална легитимация на нов договор за цесия от 25.02.2015г., по силата на който Бългериън Ритейл Сървисиз АД е прехвърлило процесните вземания на първоначалния кредитор Юробанк България АД. Твърди, че двете цесии са съобщени на длъжника, като са му връчени нотариални покани и е уведомен надлежно от кредитора, че счита вземанията по договора за предсрочно изискуеми. Ангажира доказателства.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата чрез назначените й особени представители адв. Темелков и адв.

Бойчев от Ак-Бургас, които считат исковете за допустими, а по същество за неоснователни. Оспорват исковете по основание и размер. Възразяват, че са налице нищожни клаузи в договора за кредит и допълнителните споразумения към него по смисъла на чл. 143 и 146 от ЗЗП, които са неравноправни и не отговарят на изискванията за добросъвестност, като водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, освен ако клаузата е уговорена индивидуално.

Такава според ответната страна е клаузата на чл. 22 от договора, според която кредитополучателят се е съгласил при промяна на обявения от банката курс купува или продава на швейцарски франк към български лев или евро, както и, че превалутирането по чл.20, ал.2 от договора може да има за последица повишаването на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване и, че приема да поеме всички вреди, включително пропуснати ползи, произтичащи от промяната на валутния курс и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. Нищожни според ответната страна са и клаузите, уреждащи възможността на банката да изменя едностранно размера на договорените лихви и такси за управление въз основа на непредвидено в договора основание. Възразява, че потребителят не е защитен от клаузата на чл.20 от договора, тъй като упражняването на правото на превалутиране е предоставено на съгласието на банката, която има противоположни на кредитополучателя икономически интереси и би се съгласила на превалутиране единствено при неизгоден паричен крус за кредитополучателя. На следващо място посочва, че са нищожни клаузите в допълнителните споразумения, с които се уговаря просрочията по кредита да бъдат преоформени служебно от банката чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално уговорения кредит, както и за увеличение на главницата посредством добавяне на натрупани задължения за лихви, върху които след това се начислява възнаградителна лихва, представляващо анатоцизъм, допустим само между търговци.

Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Постъпила е допълнителна искова молба в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК, в която ищецът поддържа предявените искове. Възразява срещу оспорванията в отговора на исковата молба, като развива допълнителни подробни правни доводи, позовавайки се на практиката на СЕС в решение по дело С-186/2016г. Счита, че неоснователни са възраженията на ответната страна за неяснота на клаузата на чл.22 от договора, като сам кредитополучателят е избрал валутата, за което е подписал изрични молби до банката. В конкретния случай кредитодателят е нямал задължение да предостави прогноза за движението на швейцарския франк, предоставил е цялата нужна информация на потребителя преди подписването на договора, като не е прехвърлен целият риск върху насрещната страна. Оспорва възражението на ответницата, че процесните влемания са погасени по давност.

Ангажира допълнителни доказателства.

Ответницата се е възползвали от правото си на допълнителен отговор срещу така депозираната допълнителна искова молба в законния срок, като поддържа първоначалните доводи в отговора. По същество сочи допълнителни правни аргументи, като се противопоставя на доводите на ищеца.

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ вр. 79 от ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ.

Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения по делото договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL39730 от 17.06.2008г., сключен между „Юробанк и Еф Джи България“ АД /пренаименовано впоследствие на Юробанк България АД/ и Г.Т.С. като кредитополучател, ищецът е предоставил на ответницата кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността на 42 180 евро по курс „купува“ за швейцарски франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита за покупката на апартамент №А3 в груб строеж, находящ се на ет.3, в УПИ XIII-7, в кв. 39, ж.к. Меден рудник, гр. Бургас, ведно със склад №9, както и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Според ал.3 на чл.1 от договора в деня на усвояване на кредита страните следва да подпишат приложение №1, представляващо неразделна част от договора, в което е посочен приложимия към същата дата курс „купува“ за швейцарски франк на „Юробанк и Еф Джи България“ АД, както и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове. В ал.4 на чл.1 е уреден начинът на формиране на курс „купува“ на швейцарския франк – от официалния курс „продава“ на евро към лева на банката, разделен на официалния курс

„купува“ на швейцарския фрак към лева на банката.

По делото, на стр. 46 е представено приложение №1 от 27.06.2008г. към процесния договор за банков кредит, подписано от представител на ищеца и от ответницата, в което е посочена датата на усвояване на кредита 27.06.2008г., както и курса на банката „купува“ на швейцарски франк към евро към същия момент – 1,649. В приложение №1 е определен размерът на кредитния лимит по чл.1 от договора – 69 567 швейцарски франка.