Решение № 78 от 17.06.2019, Окръжен съд - Хасково

Р Е Ш

Е Н И Е № 78 гр. Хасково 17.06.

2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Хасковският окръжен съд ……………...................…..............…................ колегия в публично заседание на единадесети юни .………………………….………........................................... през две хиляди и деветнадесета ………………………………...........................година в състав:

Председател :МИЛЕНА ПЕТЕВА

Членове :ФИЛИП ФИЛИПОВ

ИРЕНА

АВРАМОВА при секретаря Веселена Караславова …….................................................. в присъствието на прокурора ............…………………….

…........……………….......като разгледа докладваното от

.........................чл.съдия ПЕТЕВА.…………………...........ВНЧХ дело № 232…......... по описа за 2019 год., ...........................................….….……… за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.

С присъда № 15/11.02.2019 година, постановена по НЧХД № 646/2018 година Районен съд-Свиленград е признал подсъдимия К.И.Д. *** за виновен в това, че на 12.10.2018 година в гр.Л., област Х. причинил на А.Д.К. *** лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на страдания без разстройство на здравето – контузия в поясния отдел на гръбнака, поради което и на основание чл.130 ал.2 и чл.78а ал.1 от НК е освободил същия от наказателна отговорност и му е наложил наказание „глоба в размер на 1 000 лева“. Съдът е уважил предявения от А.К. против подсъдимия К.Д. граждански иск за сумата 200 лева – обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди, а в останалата част до пълно предявения размер от 500 лева е отхвърлил претенцията като неоснователна. В тежест на подсъдимия са възложени дължимата към бюджета държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и част от разноските, направени от частния тъжител. Искането на подсъдимия за присъждане на разноски е оставено без уважение. Постановено е връщане на вещи.

Недоволен от присъдата е останал защитникът на подсъдимия, който навежда доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на същата. Първоначално бланкетна, по-късно жалбата е допълнена с подробни съображения, в които е заявен и довод за непълнота на доказателствения материал, както и за превратно и неточно оценяване на събрания такъв от страна на решаващия съд. Твърди се, че последният не отчел липсата на обективни находки върху тялото на тъжителя при прегледа от съдебния лекар, обстоятелството, че прегледът е извършен седмица след деянието, както и това, че не е била потърсена медицинска помощ, въпреки поддържаното в тъжбата физическо страдание. Не били взети предвид и близките отношения между тъжителя и свидетеля С.П., както и логическите противоречия в показанията му, които поставяли под въпрос тяхната достоверност. Такива били показанията и на свидетелката К., която в двата си разпита описала различна последователност на действията си по време на инцидента, което с основание пораждало въпроси за действителните й възприятия или за верността на представеното пред съда. От друга страна, показанията на ангажираните от защитата свидетели били тълкувани превратно и без нужната съпоставка с другите доказателствени източници, а това компрометирало сериозно оценъчната дейност, начина на изграждане на вътрешното убеждение и правилността на заключителните изводи относно фактите и отговорността. Искането на защитника е за отмяна присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Алтернативно се поддържа и искане за отмяна на съдебния акт и постановяване на друг, с който подсъдимият да бъде признат за невиновен по предявеното му обвинение.

Подсъдимият не взема становище по жалбата на защитника.

Повереникът на тъжителя оспорва жалбата. Той счита, че събраните по делото доказателства по непротиворечив начин установяват не само авторството на извършеното, но и неговата противоправност. Уличаващите доказателства били еднопосочни и неразколебани от тези, които ангажирала защитата, чиято отхвърляща деянието версия останала недоказана. Искането е атакуваният съдебен акт да бъде потвърден.

Частният тъжител също оспорва жалбата, като се присъединява към изложените от повереника доводи.

Направените в жалбата доказателсвени искания бяха частично уважени, като беше допуснат разпита на свидетеля П. Т. Й., както и преразпит на свидетеля С.

Г. П..

Проверката на обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и цялостния й служебен преглед, констатира следното :

Съдебното производство по делото е образувано по тъжба на А.Д.К. ***, в която са изложени обстоятелства, сочещи на извършено от К.И.Д.,***, престъпление по чл.130 ал.2 от НК. За такова престъпление последният е бил предаден на съд с разпореждане на съдията-докладчик от 09.11.2018 година. Със същото разпореждане делото е било насрочено в открито съдебно заседание. В хода на съдебното следствие са били събрани посочени от страните и допуснати от съда доказателства, като при провеждането на тази процесуална дейност нарушения на закона не се констатират – гарантирано е било в пълна степен правото на страните да участват в събирането на доказателствата, да правят искания, да сочат други доказателства в подкрепа на защитната си позиция. Ето защо, направените от съда фактически изводи са били базирани на доказателствен материал, събран по надлежния процесуален ред и при съблюдаване на правата, с които страните разполагат. Съобразителната част на съдебния акт отговаря на произтичащия от разпоредбата на чл.305 ал.3 от НПК стандарт, като доказателствените източници са анализирани изцяло, без да бъдат пренебрегнати някои от тях или да бъде отдаден неоправдан превес на други, поради което наведените от защитата доводи за пороци в оценъчната дейност, дължащи се на процесуални неудачи при формирането на вътрешното убеждение, съдът намира за несъстоятелни и некореспондиращи с действителното съдържание на съдебния акт. Допуснатият от съда пропуск да приложи служебното начало и събере всички относими към предмета доказателства беше отстранен от настоящия съд, който допусна до разпит свидетели, чиито показания приобщи към доказателствената маса, анализът на която установява следната фактическа картина:

Към месец октомври на 2018 година както подсъдимият, така и тъжителят, били жители на гр.Л. Подсъдимият заемал длъжността „***** ****** “ в „******** ******* ***** * ******“ към Дирекция „*******“-***.

В същия сектор на държавната администрация работел и **** на тъжителя – свидетелят Д. К., както и живеещата с него на *****

***** свидетелка А.

И. Вечерта на **.**.2018 година свидетелят Д. К. бил на работа, а ***** му, както и ***** и ******* му – А.К. и К. К., били в дома си. Д. К. и А. И. обитавали постройка, намираща се в общ двор с друга, в която живеели тъжителят и ****** му К.

К. Жилището на Д. и А. представлявало къща, която имала два входа, единият от които се използвал обичайно и водел към остъклена тераса, а другият имал помощно предназначение.

Общият за двете жилищни сгради двор бил ограден с висока около 1,70 метра ограда от масив с изпълнени ромбоидни по форма празни пространства.

Оградата граничела с улицата, към която водела метална пътна врата. Към горепосочената дата – **.**.2018 година подсъдимият поддържал ***** отношения със свидетелката А.

И. На тази дата, използвайки отсъствието на свидетеля Д. К. от дома му, подсъдимият решил да гостува на И. Придвижил се до жилището на същата с автомобила си, който паркирал на съседна улица, преминал в двора пред незаключената пътна врата, след което влезнал през обичайно ползвания вход на къщата. Това било забелязано от свидетеля С.П., който връщайки се с автомобила си от гостуване в дома на свидетеля П. Й., забелязал движението на подсъдимия към обитаваната от К. къща. Решил да информира за това свидетеля П. Й., както и сторил, а от своя страна Й. уведомил приятеля си Д. К.. Последният пък телефонирал на ****** си с молба да проверят дали в жилището му наистина се намира подсъдимия. В изпълнение на тази молба свидетелката К. К. и тъжителят излезли от своето жилище и тръгнали към постройката, в която живеело ****** на **** им. Свидетелката К. К. отключила входната врата на постройката и се насочила към жилищната част, а тъжителят останал на двора, като включил осветлението навън. Когато К. влязла в една от стаите, заварила разсъблечените А. И. и К.Д., които силно се смутили. Свидетелката И. загърнала тялото си с кърпа, а подсъдимият излезнал от стаята и с бърз ход се насочил към помощния вход на къщата, който се намирал по-близо до пътната врата. Той не могъл да облече дрехите си, част от които останали в стаята, която бързо напуснал. След като излязъл от къщата, подсъдимият побягнал към пътната врата, в непосредствена близост до която се намирал тъжителят. Подсъдимият понечил да отвори вратата, за да излезе на улицата, блъснал я няколко пъти, но тя се оказала заключена и той останал в двора. В същото време тъжителят се обърнал към него с думите: „Какъв си те бе, момче“, приближил се към него и опитал да го хване за ръката. Тогава подсъдимият с ръце блъснал тъжителя в областта на гърдите, а последният залитнал назад, но останал на мястото. След това Д. ритнал К. с крак в областта на корема. От този удар тъжителят загубил устойчивост и паднал върху терена, върху който установил седалищната част от тялото си. Изпитал болка в тази част, както и в областта на кръста и десния крак. Веднага след това подсъдимият прескочил оградата и тръгнал надясно по улицата в посока към паркирания автомобил. Това било забелязано от останалия на пътя пред къщата свидетел С.П..

В същия момент този свидетел разговарял по телефона с Д. К., като непосредствено преди появата на подсъдимия на улицата чул охкане, в което разпознал гласа на тъжителя. След като първоначално тръгнал с автомобила си в посоката, към която побягнал подсъдимият, П. се върнал към къщата на К. и влезнал в двора, също прескачайки оградата. Там заварил тъжителя и съпругата му. Видял, че К. стои приведен и хванат за парапета на стълбището. Малко след това на мястото пристигнали свидетелите Д. К. и П.

Й., които също видели държащия се за парапета тъжител, който обяснил, че бил блъснат, ритнат в корема и съборен на земята от подсъдимия.

Тази фактическа обстановка установяват показанията на разпитаните по делото свидетели – К. К., С.П., П. Й., Д. К., отчасти показанията на свидетелката А. И. и обясненията на подсъдимия, а също и заключението на медицинската експертиза. Еднопосочни са всички от изброените гласни доказателствени източници относно факта, че на инкриминираната дата и час подсъдимият се е намирал в дома на К., като целта му е била да посети свидетелката И. – среща, която двамата не са желаели да оповестят, нещо повече, искали са да запазят в тайна. Безспорно е също, че в резултат на проведените между свидетелите С.П., П. Й., Д. К. и К.

К. телефонни разговори се е стигнало до разкриване на гостуването на подсъдимия във въпросното жилище, както и че непосредствено след влизането на свидетелката К. в стаята, в която са се намирали И. и Д., последният е предприел бързо и внезапно напускане на къщата – факт, за който несъмнено свидетелства оставянето на част от облеклото в жилището на И. Това, което се оспорва по делото и което е определящо за отговора на въпроса – има ли извършено деяние, е начинът, по който подсъдимият е напуснал двора на къщата, а от тук и – имал ли е той съприкосновение с тъжителя чрез механизма и на пространството, които се описват в тъжбата. В тази връзка следва да бъдат обсъдени показанията на свидетелката К., заявяваща, че е очевидец на движението на Д. от момента, в който той е напуснал стаята, до момента, в който се е озовал на двора до пътната врата, в близост до която се намирал и ****** й А.К.. В тази връзка свидетелката е категорична, че е наблюдавала как подсъдимият се опитал да отвори пътната врата, а впоследствие и след като не успял да излезе през нея на улицата, бил хванат за ръката от тъжителя и именно в този момент Д. избутал с ръце **** й, който залитна назад, а след това в резултат на последвалия удар с крак в областта на корема, който подсъдимият му нанесъл, паднал върху терена. Искането на защитата за критичност в отношението към показанията на тази свидетелка е изцяло основателно, доколкото тя като съпруга на пострадалия безспорно има интерес да подкрепи обвинителната теза. Именно такава е била и оценката на първоинстанционния съд към разказа на К., сведенията от който са били съпоставени със събраните чрез други източници доказателства, включително чрез казаното от същия свидетел при извършения преразпит, макар че в хода на последния приложението на разпоредбата в чл.281 от НПК да е било напълно неуместно, защото тази разпоредба цели сравнение и приобщаване на показания, дадени в различни фази на наказателния процес, каквито не се откриват в настоящото производство. Това нарушение на процесуалните правила, разбира се, не е съществено, защото то не се е отразило по никакъв начин нито на доказателствената, нито на оценъчната дейност на съда. Същественото е това, че съдът не се е доверил безрезервно на представеното от К., а е извършил нужната проверка на показанията й в тези на останалите свидетели. Такъв доказателствен контрол направи и настоящият съд и той сочи следното: Първо, неоснователно е твърдението на защитата, че при първия и втория разпит К. е описала по противоречив начин действията си след момента, в който подсъдимият е напуснал стаята. Напротив, още при първия разпит свидетелката е заявила, че веднага, след като Д. предприел напускане на къщата, тя е излязла на терасата, откъдето е наблюдавала действията му, а едва след това е отшила в детската стая, за да успокои разплаканото дете /вж стр.42 от НЧХД № 646/2018г./. Именно тази последователност на действията си К. е описала и при извършения втори разпит /преразпит/, както и по време на очната ставка между нея и свидетелката И. Съпоставено с казаното от свидетелите Й. и П., представеното от очевидеца К. не може да се счита изолирано и некореспондиращо с фактите, изводими от другите доказателствени средства. Свидетелят С.П. /включително в показанията, дадени пред настоящия съд/ е категоричен, че непосредствено преди подсъдимият да излезе на улицата, прескачайки дворната ограда, той е чул гласа на А.К., когото познавал отпреди, като уточнява, че не е възприел отправените към подсъдимия думи, но със сигурност чул стенанието, което тъжителят издал. Известно време след това същият свидетел влезнал в двора и именно там забелязал стоящия до парапета К., който му разказал, че бил блъснат и ритнат от подсъдимия. Същото състояние на пострадалия и същия разказ от него възприели и пристигналите почти в същото време Д. К. и П.