Решение № 2 от 05.01.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Сливен, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20252230101841 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземане на кредитора по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 06.10.2021 г. между „Сити Кеш“ ООД и ответницата Н. Д. Н. бил сключен Договор за потребителски кредит № 578361, от разстояние и при спазване на всички разпоредби на ЗПФУР и ЗПК.

По силата на договора, на ответницата бил отпуснат кредит в размер на 900,00 лв., при уговорени ГЛП от 40,08 % и ГПР от 47,83 %. Ответницата се задължила да върне сумата на 7 равни месечни вноски от по 251,00 лв. в срок до 06.05.2022 г., но не изпълнила задълженията си. Ищецът твърди, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 05.04.2023 г., сключен на основание чл. 99 ЗЗД между цедента „Сити Кеш“ ООД и цесионера „АПС Бета България“ ЕООД, вземанията на цедента срещу ответницата, произтичащи от Договора за потребителски кредит, били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Твърди се, че ответницата била уведомена за цесията с имейл, което в случай, че съдът счете за нередовно връчено, ищецът моли да се приеме за връчено с получаването 1 на препис от исковата молба и приложенията. На изложените основания ищецът моли за уважаване на иска и присъждане на направените по делото разноски.

Ответницата е подала отговор на исковата молба в срок, чрез назначения си от съда особен представител - адвокат, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на иска. Излага, че липсват доказателства за наличие на валидно облигационно отношение между страните поради недоказаност на усвояването на заемната сума от ответницата, както и поради неспазване на изискванията на чл. 10 ЗПК. Оспорва наличието на дадено от ответницата съгласие за сключване на договора, както и валидността на извършената цесия. Изразява и становище за недействителност на договора поради противоречие със закона, а именно нарушаване на изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК. На изложените основания моли за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - юрисконсулт, писмено становище, с което моли искът да бъде уважен и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответницата, редовно призована, не се явява лично. Представлява се от назначения си от съда особен представител - адвокат, чрез който изразява становище за неоснователност на иска и моли да бъде отхвърлен.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа и правна страна следното:

Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422, вр. чл.

415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата Н. Д. Н. дължи на ищеца сумата от 900,00 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 578361 от 06.10.2021 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Договор за цесия от 05.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 13.09.2024 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед № 2864 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.10.2024 г. по ч. гр. д. № 4988/2024 г. по описа на СлРС.

2

Предявеният установителен иск е процесуално допустим, но разгледан по същество, съдът го намира за неоснователен и недоказан.

В случая ищецът твърди, че между ответницата Н. Д. Н. и цедента „Сити Кеш“ ООД е сключен Договор за потребителски кредит № 578361 от 06.10.2021 г. по силата на който на кредитополучателката е отпуснатата главница от 900,00 лв.

Съдът е указал, че в тежест на ищеца е да докаже наличие на договорни отношения между цедента и ответницата по валиден и действителен договор за потребителски кредит, усвояване на сумата от ответницата, както и наличие на договор за прехвърляне на вземанията по договора за поръчителство /цесия/ и уведомяване на длъжника за извършената цесия, като изрично му е указал, че не сочи доказателства за усвояване на сумата от ответницата.

За доказване на посоченото обстоятелство, с исковата молба ищецът е представил разписка за извършено плащане от 06.10.2021 г.

Приетата като писмено доказателство по делото разписка обаче доказва единствено, че на 06.10.2021 г. цедентът „Сити Кеш“ ООД е извършил паричен превод към EasyPay на сума в размер на 900,00 лв. с посочено основание „заем съгл. дог. 578361“ и с посочен получател Н. Д. Н., но не доказва ответницата реално да е получила сумата на каса на „Изипей“ АД.

При липса на доказателства за усвояване на сумата по договора за потребителски кредит от ответницата, претенцията на ищеца се явява неоснователна и недоказана, поради което предявеният установителен иск следва да се отхвърли изцяло, при който изход на спора на ищеца не се дължат и направените по делото разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че Н. Д.

Н., ЕГН: **********, с адрес с. ................ ДЪЛЖИ на „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„България“ № 81В сумата от 900,00 лв. /деветстотин лева/, представляваща 3 главница по Договор за потребителски кредит № 578361 от 06.10.2021 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Договор за цесия от 05.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 13.09.2024 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед № 2864 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.10.2024 г. по ч. гр. д. № 4988/2024 г. по описа на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4