Решение № 21816 от 28.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21816 гр. София, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20241110107049 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 08.04.2024 г., подадена от „..“ ООД, чрез адв. М., срещу Служба по трудова медицина „Свети Панталеймон“ ЕООД, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.

266 ЗЗД вр. чл. 258 ЗЗД и осъдителен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът излага в исковата молба, че е извършил в полза на ответника услуги, изразяващи се в структурно окабеляване, доставка и монтаж на мрежово и видео оборудване с необходими и поръчани от ответника технически елементи, изпълнена в офисни и работни помещения, находящи се на адрес: гр. София, ... Сочи, че преди започване на изпълнението на възложената работа е издал на ответника три фактури за авансово плащане на стойност 12 000 лв. без ДДС, задълженията по които са били погасени. Твърди, че за окончателното изпълнение на възложеното било закупено и монтирано допълнително оборудване, като задължението на ответника възлизало на сума в общ размер на 22 066,55 лв. без ДДС, от която следвало да бъде приспадната стойността на заплатените авансово суми. Излага доводи, че възложителят следвало да заплати сумата от 10 066,55 лв. без ДДС, съгласно издадена от дружеството фактура № .. г. Твърди, че задълженията по издадената фактура не са заплатени в пълен размер, като непогасеният остатък от дължимото вземане възлизал на стойност от 2000 лв. с ДДС. Поддържа, че дружеството е изпълнило надлежно задълженията си по договора, поради което вземането му следва да бъде погасено от ответника. Сочи, че за 1 непогасения остатък от главницата разполага с издадена в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52169/2023 г. по описа на СРС, 169 с-в, която не е влязла в законна сила. Твърди, че ответникът му дължи заплащането на мораторна лихва в размер на 310 лв., начислена върху стойността на непогасения остатък от главницата за периода от 10.11.2022 г. – денят, следващ датата на издаване на фактурата за процесното вземане, до датата на исковата молба – 08.02.2024 г. Моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи сума в размер на 2000 лв., представляваща неизплатената част от главница по фактура за извършената от дружеството работа по възлагане от ответника, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52169/2023 г. по описа на СРС, 169 с-в, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира осъждането на ответника за сума в размер на 310 лв. мораторно обезщетение, начислено върху непогасения остатък от главницата за периода от 10.11.2022 г. – денят, следващ датата на издаване на фактура за процесното вземане, до датата на исковата молба – 08.02.2024 г. С молба от 15.10.2024г. исковата претенция е била уточнена, като искът за присъждане на лихва за забава се счита предявен за сумата от 204,22 лева за периода 10.11.2022г. – денят, следващ датата на издаване на фактурата, до 21.09.2023г. – датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. О., е подал отговор на исковата молба. Взема становище за неоснователност на предявените искове. Потвърждава наличието на сключен с ищеца договор за изпълнение на дейностите по структурно окабеляване и видео оборудване в офиси и работни помещения на дружеството, находящи се в гр. София, .., както и че непогасеният остатък по фактура № .. г. е в размер на 2000 лв. Оспорва твърденията на ищеца, че фактурираните услуги по позиции № 35 и № 36 от процесната фактура отговарят на действително извършеното.

Твърди, че извършените услуги по полагане на кабели и полагане на кабели с вкопаване са фактурирани няколко пъти, въпреки че вкопаването в действителност е едно. Счита, че от процесната фактура не става ясно какво е количеството на вкопаните кабели, както и че няма как да са положени и вкопани повече кабели отколкото са закупени за целта. Оспорва твърдението на ищеца, че фактурираните дейности отговарят на уговорените в проекта за окабеляване. Поддържа, че фактурираните позиции под № 35 и № 36 в процесната фактура представляват отклонение в договореното помежду им. Сочи, че уговорената стойност на ремонта възлизала на 20 000 лв. Твърди, че при водената електронна кореспонденция с ищеца е заявил, че ще заплати остатъка от сумата по издадената фактура в случай, че бъде уточнено точното количество на положения кабел и каква част от него е с вкопаване.

Оспорва твърдението на ищеца, че описаните във фактурата работи са били приети.

2

Излага съображения, с оглед които оспорва твърдението на ищеца, че работата е извършена качествено. Твърди наличието на извършени разходи за поправка на изградената от ищеца система за контрол на достъпа и отчитане на работното време в размер на 5797,80 лв., с цел привеждане на системата в необходимото състояние за нормална работа. Релевира възражение по чл. 265, ал. 1 ЗЗД за намаляване на стойността на уговореното възнаграждение със сумата от 2000 лв. предвид наличието на отклонения в проекта за окабеляване и извършени разходи за поправка на възложената работа. Оспорва основанията за начисляване на претендираното мораторно обезщетение.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

От приложеното по настоящото дело ч.гр.д. № 52169/2023г. на СРС, 169 състав, се установява, че на 05.10.2023г. в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за следната сума: 2 000,00 лева (двe хиляди лева), представляваща главница за неизпълнено задължение по фактура № .. г., издадена за извършени услуги, ведно със законна лихва за период от 21.09.2023 г. до изплащане на вземането. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът депозирал възражение срещу заповедта, поради което с разпореждане съдът указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Настоящият иск е предявен в указания срок, като едновременно с него е предявен и иск по чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати лихва за забава върху главницата, за установяване дължимостта на която е предявен искът по чл.422 ГПК.

С определение от 26.09.2024г. като безспорно между страните е отделено обстоятелството, че помежду им е налице договор за изработка, съгласно който ищецът е следвало да изпълнени дейности по структурно окабеляване и видео оборудване в офиси и работни помещения на ответника, находящи се в гр. София, .., срещу заплащането на възнаграждение от страна на възложителя - ответник, за което изпълнителят е издал фактура № .. г., по която е налице непогасен остатък в размер на 2000 лв.

За извършените дейности във връзка със сключения договор е издадена фактура № 00000..г. за сумата от 12 079,86 лева с ДДС, която не се оспорва, че е получена от ответника и по нея са извършени плащания с платежни нареждания от 25.11.2022г.2503,46 лева; от 22.12.2022г. – 2500 лева; 10.01.2023г. – 1000 лева; 08.02.2023г. – 4000 лева; 17.03.2023г. 2500 лева; 05.05.2023г. – 2500 лева.

От представена кореспонденция по електронна поща се установява, че ответника е бил поканен да заплати остатъка от 2000 лева по посочената фактура от 3

09.11.2022г. с писмо от 17.08.2023г.

Представен е проект за слаботокови, силнотокови инсталации и осветление от 04.04.2022г., в който е означено къде следва да има изведени контакти, табла, на какво ниво да се разположат кабелите и какъв вид кабели. Липсва посочване колко метра от всеки вид кабел следва да бъде поставен.

Установява се от електронна кореспонденция от 18.10.2022г., че между страните е уговорено отлагане на плащането с един месец, като е уточнено, че неплатено ще остане задължение за полагане на кабел, тъй като трябва да бъде установено колко е положения кабел и каква част от него е с вкопаване.

От проведена кореспонденция на 28.02.2023г. се установява, че е възникнал проблем с кабел в кабинет 1, който е следвало да бъде проверен/отстранен, което не е се случило веднага след като е станало възможно, както и че е имало нужда от уточняване на възложението за това помещение и окабеляването му.

Представени са проформа фактура №...2024г. и №...2024г., издадени от „..“ ЕООД на СТМ „Св. Пантелеймон“, както и фактури с №2..24г. и №..2024г., и платежно нареждане от 15.05.2024г., с което е извършено плащане от 5797.80 лева. От доказателствата се установява, че ответникът е заплатил за посочените във фактурите услуги и дейности контролери, монтаж на контролери, деактивиране на съществуващи компоненти/подвързване на съществуващи компоненти, акумулатор, switch port, базов лиценз до 4 контролера, модул работно време, допълнителен потребител, лиценз за 1 бр допълнителен контролер, пач кабел, четец, безконтактна карта, монтажни материали, настройка, пуск на системата, електрически дропболт – стандарт.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите .., .. и .... Свидетелят . е изложил, че работи в ищцовото дружество, като е работил и на обекта, възложен им от ответника. Посочил е, че възлагането на работата се извършвало устно от директора на медицинския център д-р . и неговата секретарка .. при регулярните им срещи сутрин. Проектът, който им бил предоставен служел за основа, като бил допълван спрямо желанията на възложителя. На ищцовото дружество било възложено полагането на кабели и за системата за пожароизвестяване и СОТ, тъй като сградата била специфична – бивш офис на банка, поради което стените били подсилени, а освен това имало и изискване от страна на управителя на ответника работата да се извършва, докато медицинския център работи. Без присъствието и участието на д-р . и . не можели да работят, тъй като те им осигурявали достъп до помещенията за съответния ден, като работели по график, зададен от медицинския център. Системата, чието изграждане било възложено на ищцовото дружество, била внедрена 2021г., след което била демонстрирана и започнали работа с нея, след което на следващата година им било възложено нейното разширяване. Не били отправяни възражения, че софтуерът не работи според очакванията, ответникът не се е свързвал с 4 тях във връзка с проблеми с експлоатацията й, а само за добавяне на нови потребители, т.е. нови хора от персонала. Свидетелят е разяснил, че съобразно броя кабели, които е следвало да положат са изграждали съответно по-широк отвор, всеки кабел е бил издърпван отделно, като в допълнително подсилените стени за всеки кабел е изграждан отделен канал. Свидетелят е посочил, че им е бил показан официален проект, изготвен от проектанти, но в действителност работата се извършвала съобразно изисквания на д-р ., които били нанасяни с химикал върху копие от проекта.

Били изготвени количествени сметки за изразходените материали.

Свидетелката . излага, че като архитект е изготвила проект. Имали разрешение за текущ ремонт, като нямало нормативно изискване да има изготвен проект, такъв бил направен, за да може електроинженер да направи проект за нова ел. инсталация.

Свидетелката отговаряла за интериора и не била запозната какви системи са изграждани в помещенията. Клиниката работела по време на ремонта, виждала работници, които полагали кабели, но не била запозната дали го правели съобразно проекта. Когато се налагала промяна на проекта по нейна инициатива или на д-р ., те ги обсъждали със служителите на ищцовото дружество устно.

Свидетелят .. е изложил, че е служител на ответното дружество на длъжност „Главен счетоводител“ и в това си качество е отговарял за заплащането на сумите по издадените от ищеца фактури. Ищцовото дружество изградило системата за достъп на всички етажи, като окабеляването за нея било осъществено на един етап.