Решение № 16 от 12.02.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Ямбол, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Калина Ив. Стоянова при участието на секретаря В.Д.Д. като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20252300500340 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „АПС Бета България“ ЕООД- гр. София, подадена чрез пълномощника юриск. Б. Т., против Решение № 41 от 02.07.2025 г., постановено по гр.д. № 403/2024 г. по описа на Тополовградския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения „АПС Бета България“ ЕООД, срещу П. К. И. от гр.*, иск с правно основание чл.422, вр.чл.415 от ГПК, за признаване за установено между страните, че ответницата П. К. И. дължи на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД изпълнение на парично задължение по Договор за паричен заем № 591815/11.11.2021 г. и Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 05.04.2023 г. в общ размер на 1421,27 лева, от които: главница 800 лв., ведно с законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението– 14.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземанията; 130,32 лв.- законна лихва за забава върху главницата за периода от 11.12.2021 г. до 02.08.2024 г.;

217,65 лв.– представляваща неплатени дължими такси съгласно Тарифа за таксите и разходите събирани от „Сити Кеш“ ООД и 273,30 лв. – дължима неустойка съгласно чл.6.2 от договора за потребителски кредит.

Оплакването на въззивното дружество е за неправилност и необоснованост на решението на първоинстанционния съд, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита се, че неправилно ТРС е отхвърлил иска, приемайки, че не са представени доказателства, от които да става ясно какъв е размера на претендираните суми, като се поддържа, че размерът на сумите е индивидуализиран в достатъчна степен в представения по делото договор за кредит и приложенията към него. Според въззивникът първоинстанционният съд не е взел предвид извършените от длъжника четири плащания по 50,00 лв. по договора за кредит, с което е признал наличието на задължения по процесния договор, като счита, че дори и да се приеме, че договора за кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, ответникът дължи връщане на чистата стойност по кредита, а 1 именно главница в размер на 800,00 лв. По тези съображения се моли за отмяна на решението на първата инстанция и за постановяване на ново решение от въззивния съд, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. От въззивника се претендира присъждане сторените от него разноски по делото пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата П. К. И. не е подала отговор на въззивната жалба.

В о.с.з. въззивникът не се представлява. В подадено по делото писмено становище от процесуален представител на дружество въззивната жалба се поддържа изцяло, както и се поддържа искането за присъждане на разноски- заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна не изпраща законен или процесуален представител в о.с.з.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД, предявен от „АПС Бета България“ ЕООД против П. К. И., за установяване съществуването на вземане на ищеца в общ размер на 1 421,27 лв., от които: 800,00 лв.- главница, ведно с лихва за забава върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане; 130,32 лв.- законна лихва за забава върху главницата за периода от 11.12.2021 г. до 02.08.2024 г.; 217,65 лв.- неплатени дължими такси, съгласно Тарифата за таксите и разходите, събирани от „Сити Кеш“ ООД;

273,30 лева- неустойка, съгласно чл.6.2 от Договор за потребителски кредит, дължими по Договор за потребителски кредит № 591815, сключен между „Сити Кеш“ ООД и П. К. И., като вземането е прехвърлено на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 05.04.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 222 от 11.11.2024 г. по ч.гр.д. № 372/2024 г. по описа на Тополовградския районен съд.

Ищецът е поддържал в исковата молба, че на 11.11.2021 г. между ответницата П.

И. и „Сити кеш“ ООД е сключен по електронен път

Договор за потребителски кредит № 591815, по силата на който на ответницата е предоставена сумата от 800,00 лв., която същата се е задължила да върне с 1 бр. вноска в размер на 826,70 лв. в срок до 11.12.2021 г. Договорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 % и годишен процент на разходите в размер на 49,1 %. Ответницата не е изпълнила задълженията си по договора в срок и същите са прехвърлени на ищеца от кредитора „Сити Кеш“ ООД с договор за цесия от 05.04.2023 г., за което длъжникът е бил уведомен по електронна поща от пълномощник на цесионера. В случай, че съдът не приеме, че длъжникът е бил надлежно уведомен за прехвърлянето на вземанията, ищецът настоява съдът да приеме, че е надлежно уведомен за цесията с връчването на уведомлението, приложено към исковата молба. Правният интерес от предявяване на иска е обоснован с подадено от ответника възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

С отговора на исковата молба ответницата П. И. е оспорила предявения иск като неоснователен. Противопоставила е възражения за недействителност на договора за паричен заем на основание чл. 22 от ЗПК, поради това, че при сключването му са нарушени императивните разпоредби на чл. 10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10, т.12 и т.20 и и ал.2 от ЗПК.

Изтъкнала е, че посочения в договора ГПР от 49,1 % макар и формално да не надвишава максималния допустим такъв по чл.19, ал.4 от ЗПК, не отразява реалния ГПР, тъй като не включва част от разходите по кредита, които се включват в общите разходи по кредита по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК. Ответницата е поддържала, че в нарушение на 2 императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, без изрично да са описани основните данни, които са послужили за неговото изчисляване, не е посочено кои компоненти са включени в ГПР и как е формиран той, като се твърди, че посочените в договора такси и разходи, в т.ч. възнаградителна лихва и такса за експресно разглеждане, водят до различен размер на ГПР от този, посочен в договора. По отношение на таксата за експресно разглеждане, регламентирана в чл.31 от ОУ на договора се твърди, че е част от предварително зададено от заемодателя съдържание в електронната платформа на заемодателя и при попълване на електронния формуляр не съществува друг избор за заемополучателя. Изтъква се също, че таксата за бързо разглеждане е във фиксиран размер и е над 1/3 от размера на получения заем, което сочи на липсата на еквивалентност между нейния размер и извършената услуга от заемодателя. С предвиждането на тази такса според ответницата се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като тя не е включена в ГПР, но представлява част от общите разходи по кредита, като по този начин се постига неоснователно обогатяване на кредитора чрез увеличаване на размера на дълга, което от своя страна води до нарушаване на принципа за добросъвестност при сключване на договорите, както и на еквивалентност на насрещните престации, а също и до нарушение на добрите нрави. Като нарушена се сочи и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.20 от ЗПК. С тези доводи ответницата е направила възражение за нищожност на договора за потребителски кредит на основание чл.26, ал.1, предл.I от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК.

С извършени четири плащания по договора, всяко от които в размер на 50,00 лв., или общо заплатени от ответницата 200,00 лв., за които по делото са представени доказателства и които не са били взети предвид от ищеца, ответницата е обосновала възраженията си за неоснователност на исковата претенция в частта за дължимата главница и по размер.

Претенцията за неустойка в размер на 273,30 лв. е оспорена от ищцата с твърдения, че с уговарянето на такава неустойка, кредиторът цели заобикаляне на ограничението по чл.33 от ЗПК, като въвежда допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника, при наличието на която той дължи лихва за забава. Уговорянето на договорна неустойка според ответницата, представлява основание за нищожност на договора.

От приложеното по делото ч.гр.дело № 372/2024 г. по описа на ТРС се установява, че по заявление на „АПС Бета България“ ЕООД е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 222 от 11.11.2024 г. против длъжника П. К. И. за сумата от общо 1421,27 лева, от които: 800,00 лв.- главница, дължима по Договор за потребителски кредит № 591815 от 11.11.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението– 14.08.2024 г. до окончателното изплащане; 273,30 лв.неустойка съгласно чл.6.2 от Договор за потребителски кредит 591815 от 11.11.2024 г.;

217,65 лв.- неплатени дължими такси; 130,32 лв. - лихва за забава за периода от 11.12.2021 г. до 02.08.2024 г.; както и разноските в заповедното производство- 28,43 лв.- внесена държавна такса и 100,00 лв.- юрисконсултско възнаграждение.

Длъжникът по заповедта е подал възражение по реда на чл. 414, ал.1 от ГПК за недължимост на сумата, като настоящият иск е предявен от заявителя в заповедното производство– ищеца в срока по чл.415, ал.4 ГПК.

По делото е установено и не е налице спор, че на 11.11.2021 г. между „Сити Кеш“ ООД като заемодател и ответницата П. К. И. като заемател, е сключен договор за паричен заем № 591815 по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, по силата на който на ответницата е предоставена в заем сума в размер на 800,00 лв. за срок от един месец, с падежна дата 11.12.2021 г., при ГПР по заема 49,1 % и фиксиран ГЛП 40,5 %.

Уговорена е такса за експресно разглеждане в размер на 273,30 лв., като е посочена общо дължима сума по договора в размер на 1100,00 лв. Договорът за кредит е сключен при 3 приети от кредитополучателя общи условия. По делото не е налице спор, че заемната сума от 800,00 лв. е предоставена на ответницата на 11.11.2021 г.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 05.04.2023 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и ищцовото дружество, вземанията, произтичащи от договор за паричен заем № 591815 от 11.11.2021 г., са изкупени от ищеца, ведно с всички привилегии и обезпечения, вкл. с изтеклите лихви. Съгласно договора за цесия, с подписването му цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците от именото на цедента за сключения договор, съгласно чл.99 от ЗЗД. С пълномощно с нотариална заверка на подписа, представляващия по закон „Сити Кеш“ ООД е упълномощил представляващите ищцовото дружество да уведомяват длъжниците, посочени в приложение № 1 към договора за цесия за прехвърлянето на вземанията на „Сити Кеш“ ООД към ищцовото дружество. По делото е представено уведомление до длъжника П. И. за извършената цесия, за което не са представени доказателства да е връчено на адресата.

От представените от ответницата с отговора на исковата молба 4 бр. разписки, неоспорени от ищеца, се установяват следните извършени от П. И. в полза на „АПС Бета България“ ЕООД плащания по процесния договор за заем: на 30.07.2023 г.- сума в размер на 50,00 лв.; на на 09.11.2023 г.- сума в размер на 50,00 лв.; на 14.02.2024 г.- сума в размер на 50,00 лв.; на 05.04.2024 г.- сума в размер на 50,00 лв.

Предвид липсата на спор между страните относно връчването на ответницата на уведомлението за прехвърлянето на вземането в полза на ищеца в настоящото производство и извършените плащания от ответницата по договора в полза на цедента преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, ЯОС приема, че ответницата е надлежно уведомена за договора за цесия преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.