Решение № 5673 от 29.03.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 53701/2021
- Вид
- Решение № 5673
- Подписан
- 29.03.2024
- Състав
- ВАНЯ ГЕОРГИЕВА ТОТОЛАКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 188, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 189, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 190, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 193 · Кодекс на труда
- чл. 193, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 225 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 345, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 358, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 358, ал. 2, т. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 5673 гр. София, 29.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: .......................... при участието на секретаря ................ като разгледа докладваното от .......................... Гражданско дело № 20211110153701 по описа за 2021 година обективно съединени искове за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда във връзка с чл. 225, ал. 1 от същия кодекс, разгледани по реда на БЪРЗОТО ИСКОВО ПРОИЗВОДСТВО, уредено в глава ХХV от Гражданския процесуален кодекс на основание чл. 310, ал. 1, т. 1 от същия кодекс.
1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Ищцата Н. Д. Ч. с ЕГН**********, живееща в гр. ........................... с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. ....................... чрез пълномощника адвокат А. И. А. сочи, че заемала длъжността ...................... в ответното ........................, представлявано от главния изпълнителен директор ..................... с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. ................... чрез пълномощницата главен юрисконсулт А. М. за времето от ................... година. Били наложени две дисциплинарни наказания – забележка и предупреждение за уволнение. Ищцата сочи още, че е било наложено дисциплинарно наказание .................... с посочено основание чл. 190, ал. 1, т. 3 и чл. 188, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда за системни нарушения на трудовата дисциплина. Ищцата твърди, че не е извършила твърдените от работодателя нарушения на трудовата дисциплина. Излага доводи, че работодателят не изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 от Кодекса на труда преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша ищцата или да приеме писмените обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.
Искането е съдът да постанови решение, с което: уволнението на ищцата да бъде признато за незаконно и да бъде отменено; ищцата да бъде възстановена на предишната работа;
1 да ѝ бъде присъдено:
6 167.94 лева обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, а именно от ...................... година; законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на 15. IХ. 2021 година до окончателното изплащане. направените по делото разноски.
Процедурата по чл. 131, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс е изпълнена, като едномесечният срок за отговор изтича на 28. Х. 2021 година. В този срок работодателят представя отговор и оспорва предявените искове. Ответникът твърди, че ищцата извършила всички нарушения на трудовата дисциплина, за които били наложени наказания. Работодателят изпълнил задълженията си да ѝ поиска обяснения преди налагането на наказания.
2. ИЗСЛЕДВАЙКИ СЪБРАНИТЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО
И В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ, СЪДЪТ ПРИЕ ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
1. По сключването на трудовия договор:
На 10. ХI. 2016 година в гр. София страните в настоящото производство сключват представен по делото с исковата молба трудов договор № 30. По силата на договора ищцата заема в ответното дружество длъжността .......................
2. По предходните налагания на дисциплинарни наказания:
На 25. VI. 2021 година Директорът на ответното дружество издава Заповед №РД-02-100, с която налага дисциплинарно наказание „забележка“ на основание чл. 188, т. 3 във връзка с чл. 187, ал. 1, т. т. 3, 7 и 10 от Кодекса на труда – за неизпълнение на възложената работа и за неспазване на техническите и технологичните правила, за неизпълнение на законните нареждания на работодателя, както и за неизпълнение на други трудови задължения. Ищцата извършила системни нарушенията на трудовата дисциплина по смисъла на 190, т. 3 от Кодекса на труда.
Заповедта е представена по делото с исковата молба.
На 02. VII. 2021 година Директорът на ответното дружество издава Заповед №................. с която налага дисциплинарно наказание ................. на основание чл. 188, т. 3 във връзка с чл. 187, ал. 1, т. т. 3, 7 и 10 от Кодекса на труда – за неизпълнение на възложената работа и за неспазване на техническите и технологичните правила, за неизпълнение на законните нареждания на работодателя, както и за неизпълнение на други трудови задължения. Ищцата извършила системни нарушенията на трудовата дисциплина по смисъла на 190, т. 3 от Кодекса на труда.
Заповедта е представена по делото с исковата молба . Заповедта е отменена с влязло в сила Решение №9306, постановено на 17. VIII. 2022 година по гражданско дело №50643 по описа на Софийския районен съд за 2021 година.
3. По извършването на твърдяното нарушение на трудовата дисциплина:
От събраните гласни доказателства се установи безспорно, че на 10. VI. 2021 година ищцата била на работа заедно със свидетелката ............... с ЕГН**********, живееща в гр.
..................... Преминавайки покрай касите, една от касиерките им предала хартиен плик с авансовите възнаграждения за месеца и им поръчала да ги качат в канцелариите на горния етаж.
Ищцата и свидетелката взели плика и се качили с парите на горния етаж. Тъй като знаели, че им се 2 дължи авансово трудово възнаграждение, решили да се свържат по телефона със свидетеля .................... с ЕГН**********, живеещ в ...................... който изпълнявал длъжността ................. и да поискат да им предаде възнаграждението. По същото време свидетелят обядвал и не отговорил на телефонното обаждане. Затова ищцата и свидетелката решили да извадят разходните документи от бюрото на свидетеля, да ги попълнят сами и да си вземат дължимите авансови възнаграждения за месеца. Докато попълвали разходните документи, свидетелят чул шума и излязъл от кабинета си. скарал се на ищцата и на свидетелката и им заявил, че нямат право да изплащат заплати без негово разрешение. След това двете попълнили докрай разходните документи и си взели авансовото възнаграждение.
Съдът не обсъжда останалите гласни доказателства, тъй като те се отнасят до извършването на твърдени от работодателя нарушения на трудовата дисциплина, които не са предмет на настоящото производство.
4. По провеждане на дисциплинарното производство от работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание:
Н а 22. VII. 2021 година работодателят иска от ищцата обяснения за обстоятелството, че сама си взела аванс от заплатата от касата на дружеството по реда на чл. 193 от Кодекса на труда с писмо с изходящ №............................представено по делото с отговора на исковата молба.
На 29. VII. 2021 година ищцата представя представени по делото с отговора на исковата молба обяснения с входящ №65-23-636-1.
5. По прекратяването на трудовия договор:
На 09. VІII. 2021 година Директорът на ответното дружество издава Заповед №..................... с която прекратява трудовото правоотношение между страните на основание чл. 188, т. 3 във връзка с чл. 187, ал. 1, т. т. 3, 7, 8, предложение I и 10 от Кодекса на труда – за неизпълнение на възложената работа и за неспазване на техническите и технологичните правила, за неизпълнение на законните нареждания на работодателя, за злоупотреба с доверието на работодателя, както и за неизпълнение на други трудови задължения. Ищцата извършила системни нарушенията на трудовата дисциплина по смисъла на 190, т. 3 от Кодекса на труда. Заповедта е представена по делото с исковата молба.
6. Данни, установени от експертното заключение:
На 07. I. 2022 година вещото лице Е. В. Ж. представя по заключение на допусната по делото съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението дължимото обезщетение по чл. 225 от Кодекса на труда за шест месеца възлиза на 4 486.56 лева.
3. ВЪЗ ОСНОВА НА ПРИЕТИТЕ ЗА УСТАНОВЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО И
ВЪРХУ ЗАКОНА, СЪДЪТ ОТ ПРАВНА СТРАНА ПРИЕМА СЛЕДНОТО:
1. По спазването на срока за предявяването на иска :
Според чл. 358, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда във връзка с чл. 358, ал. 2, т. 1 от същия кодекс исковете по трудови спорове за прекратяване на трудовото правоотношение се предявяват в двумесечен срок, който тече от деня на прекратяването. Съдът следи за спазването на срока служебно.
В настоящия случай трудовият договор е прекратен със заповед, връчена на ищцата на 10.
VІII. 2021 година, затова съдът приема, че срокът изтича на 11. Х. 2021 година по силата на чл. 60, 3 ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. Исковата молба постъпва в съда на 15. IХ. 2021 година, затова съдът счита, че искът е предявен в срок.
2. По иска за признаване на уволнението за незаконно и за отмяна на заповедта, с която трудовото правоотношение е прекратено, предявен на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда:
Настоящият съдебен състав приема, че предметът на спора по исковете за отмяна на дисциплинарно уволнение като незаконно се очертава от заповедта, с която работодателят налага дисциплинарното наказание. Именно в тази заповед са изложени твърденията с какви действия и бездействия работниците нарушават трудовата дисциплина, какво дисциплинарно нарушение работодателят счита, че е извършено със същите действия и бездействия, и въз основа на какви събрани в хода на дисциплинарното производство доказателства.
В настоящия случай според заповедта ищцата извършила системни нарушения на трудовата дисциплина. Последното от тях, заради което е прекратено трудовото правоотношение, е деяние от 10. VI. 2021 година – ищцата сама взела авансовото си трудово възнаграждение, без да изчака ръководителя на ............................... да ѝ го предаде.
Съдът намира, че в случая не е налице системност на извършените нарушения на трудовата дисциплина. Работодателят е наложил три дисциплинарни наказания за кратък период от време, но едно от тях е отменено с влязло в сила съдебно решение. Затова съдът следва да обсъди дали извършеното от ищцата, визирано в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, само по себе си съставлява нарушение на трудовата дисциплина, достатъчно укоримо, за да се наложи най-тежкото дисциплинарно наказание.
Фактите по делото не са спорни между страните. Ищцата не отрича че, сама взела авансовото си възнаграждение, без да изчака ръководителят на „Раздавателна служба“ да предаде сумата. Спорен между страните е въпросът дали извършеното съставлява нарушение на трудовата дисциплина.
Според чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7 и т. 8, предложение I от Кодекса на труда неспазване на техническите и технологичните правила, както и неизпълнението на законните нареждания на работодателя злоупотребата с доверието му са нарушения на трудовата дисциплина.
Съдът намира, че извършените от ищцата действия не съставляват нарушение на техническите и технологичните правила или на нарежданията на работодателя. Извършеното изобщо не е свързано с работата на ищцата, а с отношенията с работодателя – по точно изплащането на възнаграждението на ищцата.
Съдът взема предвид още, че по силата на чл. 189, ал. 1 от Кодекса на труда при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работницата. В случая за работодателя не са настъпили никакви щети от това, че ищцата е получила трудовото си възнаграждение. По делото няма данни тя да е взела сума, надвишаваща полагащото се плащане.
Нещо повече, установи се, че е попълнила и разходен документ, т. е не се е опитала да скрие получаването на сумата. По време на дисциплинарното производство пред работодателя не е установена и укорима цел извън упражняване на право, което е възникнало за ищцата. Ето защо съдът приема, че наложеното най-тежко дисциплинарно наказание не съответства на действията на ищцата.
Съдът счита, че следва да уважи иска по изложените съображения, затова не обсъжда 4 останалите доводи и възражения на страните.
Ето защо предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
3. По иска за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, предявен на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда: