Решение № 34 от 23.02.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Пловдив, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Димитър Анг. Ангелов като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215000600241 по описа за 2021 година Делото е било образувано във връзка с жалба на подсъдимия А. А. М., подадена от защитника му адв. Н. Р. и жалба на гражданския ищец „*“ със седалище и адрес на управление гр. *, чрез повереника му адв. Б. К., срещу присъдата от 29.01.2021 г. и допълнителната такава от 12.02.2021 г.

С присъда № 2600001 от 29.01.2021 г. по НОХД № 130/2019 г. на Окръжен съд - Пазарджик подсъдимият А. А. М. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 219, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което му е било наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК шест месеца пробация при двете задължителни пробационни мерки. С присъдата е бил частично оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 219, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Със съдебния акт подсъдимият е бил осъден да заплати на гражданския ищец сумата от 92 246,32 лева - обезщетение за причинени имуществени вреди. Гражданският иск е бил отхвърлен за разликата до 122 842,50 лева. На основание чл. 189 ал.

3 от НПК първият съд е осъдил подсъдимият да заплати в полза на бюджета 1 на съдебната власт, по сметка на Пазарджишкия окръжен съд 3 690 лева - ДТ върху уважения размер на гражданския иск, както и направените разноски на съдебното производство от 1 022,09 лева, а по сметка на ОДМВР – * 698,30 лева - разноските от досъдебното производство.

С допълнителна присъда № 260005 от 12.02.2021 г. подсъдимият А. А. М. е бил осъден за заплати на гражданския ищец и законната лихва върху уважения размер на гражданския иск от 92 246,32 лева - обезщетение за причинени имуществени вреди, които са били присъдени с присъдата от 29.01.2021 г., считано от 21.10.2014 г. до окончателното им изплащане.

Гражданският иск е бил отхвърлен в частта за заплащането на законната лихва, считано от датата на всяко едно увреждане за периода 09.04.2014 г. до 21.10.2014 г. съгласно справка. Подсъдимият е бил осъден за заплати на * - * сумата от 1080 лева - разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

В подадената от адв. Н. Р. – защитник на подс. А. М. жалба се атакува присъдата изцяло в осъдителната й част. Релевират се доводи за незаконосъобразност на съдебния акт. Мотивират се допуснати съществени нарушения на процесуалните правила чрез превратно тълкуване на събраните доказателства, неспазване на императивните изисквания на процесуалните правила относно съответствието на обвинението със събраните доказателства.

Сочи се и необоснованост на присъдата и постановяването й в разрез със събраните по делото доказателства. От въззивния съд се иска присъдата на първата инстанция да бъде отменена и подсъдимият да бъде признат за невинен по обвинението. При условията на алтернативност се иска връщане на делото да ново разглеждане от друг състав на първия съд. В жалбата на адв. Р. срещу допълнителната присъда се сочи незаконосъобразност на уважената претенция по акцесорния иск за лихви. Иска се нейната цялостна отмяна.

В подадената от повереника на *-* жалба се релевират доводи срещу допълнителната присъда в частта за разноските и уважаването им размер само на 1 080 лева. От въззивния съд се иска изменение на допълнителната присъда в частта за разноските и възлагането на такива в общ размер на 5 880 лева или допълнително да бъдат присъдени такива в размер на 4 800 лева.

В хода на съдебните прения, представителят на прокуратурата намира, че обвинението, за което е бил признат за виновен подсъдимият М. е било 2 доказано по несъмнен начин от събраните гласни и писмени доказателства.

Намира, че в хода на проведеното въззивно съдебно следствие не са били събрани доказателства, които да опровергават приетата от първата инстанция фактическа обстановка, което се отнася особено до двете експертизи, в които участват и вещи лица със специалност инженер-лесотехник. Разработените от вещите лица варианти за евентуално преокачествяване на процесната дървесина не дават основание да се приеме, че за предприятието биха настъпили някакви съществени щети при положение, че не се разреши извозването на неплатена дървесина и договорите за продажба биха били прекратени. Мотивира се и тезата, че претенцията на М., че чрез предаване на незаплатена дървесина се бил погрижил за състоянието на гората не може да бъде споделено, защото не намира опора в данните по делото. С оглед събраните доказателства състоянието на гората през инкриминирания период и преди него е било много добро, като не са били изготвяни сигнални листове за някакво влошаване на нейното състояние или пък за влошаване състоянието на дървесината или евентуално нападение от вредители.

Пледира, че са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които мотивират налагане на наказанието на подс. М. при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б” НК в минимален размер, така както е процедирал и първият съд, който не е наложил наказание лишаване от право по чл. 37 ал. 1 т. 6 НК.

Прокурорът се присъединява изцяло към доводите и съображенията на първата инстанция за уважения размер на гражданския иск, който счита, че е бил правилно определен. С оглед на изложеното от въззивния съд се иска да остави жалбата на подс. М. без уважение и да потвърди присъдата на първата инстанция.

Повереникът на гражданския ищец моли да бъде изцяло потвърдена присъдата на окръжния съд, като се присъдят и разноските за участие на процесуален представител пред втората инстанция.

Адв. Р. - защитник на подсъдимия моли същия да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, тъй като счита, че не е доказано по категоричен и безспорен начин. Пледира, че първата инстанция не е направила опит да изследва въпроса в кой момент преминава собствеността върху дървесината в патримониума на фирмата – купувач – при транспортирането, при издаването на приемо-предавателен протокол или при заплащане на дървесината. Счита разбирането на първия съд, че преминава при закупуване за погрешно, като 3 обвинителния акт не съдържа описание за това какви би следвало да бъдат действията на подсъдимия. Назначените по делото експертизи са показали, че при оставането на процесната дървесина на временен горски склад, тя би се похабила. При алтернативата дървесината да се похаби след една година и да загуби значителна част от стойността си при прекратяване на процесните договори и изчакване на съдебно решение, изглежда поведението на М. би трябвало да включва сравняването на две вреди, защото според защитата и при оставането на дървесината на временен горски склад в гората, отново би настъпила щета. Счита, че от приложеното на л. 113, том 1 от досъд. пр. писмо се установява, че извършена на 30.04.2014 г. проверка на територия та на ДЛС „*“ е констатирала, че на временен горски склад се намира залежала, подлежаща на похабяване дървесина, за което на М. е била отправена препоръка да предприеме незабавни действия с фирмата-купувач да изпълни задълженията си по договора дървесината да бъде извозена от временния горски склад, защото не може сам да извози дървесината, тъй като със сключването на договора с фирата – купувач дървесината вече е преминала в патримониума на купувача. Отделно от това обелването на дървесината би трябвало да стане са сметка на горските стопанства. Във връзка с казаното защитата пледира, че в случая А. М. е взел едно управленско решение, за да запази гората цяла и да не прекратява договорите с цел да не се похабява дървесината, с което не може да бъде изведен и умисълът на М..

В хода на съдебните прения адв. М. в качеството си на защитник на подс. М. моли въззивния съд да обърне внимание на обстоятелството, че в процесния случай принципалът е давал конкретни указания за начина на работа с фирмите със сключени договори. В този смисъл свидетелите Н. П., Г.

П. – К. и М. Т. са говорили са проведения на 12.11.2013 г. стопански съвет № 4, когато са били мотивирани да вземат решения от оперативен характер с цел извозване на дървесината дори и тя да не е платена. Мотивира тезата, че на база задължителната тълкувателна практика и съдържанието на доказателствените източници, този преценен стопански риск от страна на подсъдимия е бил правилен. Още повече, че нормативното задължение на чл.

43, ал. 2, т. 9 от Наредба № 12 повелява подсъдимия да изпълни това задължение, като не може да остави дървесината в гората. Обективните последици от прекратяването на договорите са поставяли престоя на процесната дървесина на временните складове в горските насаждения в 4 необозримо дълъг период напред във времето и то при положение, че има издаден писмен документ на Централното предприятие да не се похабява дървесината. Тези обстоятелства са „притискали“ подсъдимия да направи възможно най-доброто управленско решение и преценка на стопанския риск и при некоректност и неплащане от страна на “*” на дървесината, тя да бъде извозена за сметка на това дружество, т. е. изнесена от гората, за да може от една страна да се защити гората, от друга –да не постави управляваното от него предприятие в една свръхразходност по обелване на самата дървесина, което е скъп и трудоемък процес и изисква материално-техническа база, с която не разполага. В тази връзка намира, че не са налице нито обективните, нито субективните характеристики на непредпазливата безстопанственост, за която е бил осъден. По отношение на гражданската част на присъдата намира, че е налице сериозен проблем, свързан със собствеността и принципала.

В хода на съдебните прения подс. М. обръща внимание на изискването да завършване на специалност „*“ или „лесоинженерство“ поради спецификата на работата в горското стопанство и управлението на една екосистема, която зависи от сложни фактори, а не на производствено предприятие. Намира, че с оглед развитие на икономиката и реализация на цялата продукция, той извозва дървесината, като е имал постигнато разбиране от управителя на фирмата със задължение, но след като е бил освободен от длъжността си през октомври 2014 г. явно е решил, че може да остави всичко „на гърба“ на М..

В последната си дума М. моли да бъде оневинен.

Пловдивският апелативен съд, като прецени изложените в жалбите доводи, становището на страните и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК намира за установено следното.

Фактическата обстановка по делото е подробно изяснена от първоинстанционния съдебен състав. Всички обстоятелства от значение за правилното решаване на делото са били правилно установени, като от материалите по безспорен начин се изяснява извършването на деянието, неговото авторството, механизма на осъществяването му, субективната страна на престъплението, както и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при което е било извършено. Първата инстанция е 5 установила факта на деянието, като задълженията на този съд по установяване на обективната истина са изпълнени и деянието, описано в съдебния акт напълно съответства на доказателствените материали, събрани на досъдебното производство и съдебното производство. Проведеното пред настоящия съд въззивно съдебно следствие не дава основание да се приеме, че изводите на първата инстанция следва да се променят, тъй като назначените и изслушани пред настоящата инстанция експертизи само допълнително са подкрепили изводите на първия съд.

С жалбата, на практика, не се оспорва приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, като се релевират други доводи, свързани с приложеното на правото във връзка с установените факти.

Ето защо, Апелативен съд – Пловдив приема изцяло изложената в мотивите на окръжния съд фактическа обстановка в следния смисъл:

Със заповед на Министъра на земеделието на 01.02.2013 г. ДЛС „*“ с директор Н. П. и ДЛС „*“ с директор Б. Ч. били обединени в ДЛС „*“, а Н. П. назначен за директор на формираното предприятие.