Решение № 17178 от 04.09.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17178 гр. София, 04.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110118633 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ вр. чл. 126 АПК Производството е образувано по жалба на М. М. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв. „Д*, с пълномощник адв. М. В., с адрес: гр. София, ул.

„А*, подадена на 04.03.2022 г., срещу РЕШЕНИЕ № 10183/14.02.2022 г. на ОСЗ „Западна“, поправено с Решение № 10183А/15.10.2024 г. (л.-91-92 от гр. д. № 27391/22, л.452 от делото), с което е отказано възстановяване на имот в стари реални граници.

ЖалбоподатЕ.та С. твърди, че е наследница по закон на К*. Сочи, че с оспореното решение е признато право на собственост на наследниците на К* С* по отношение на нива с площ 1,663 дка в м. „Гладен рид“, имот № 106 б, но е отказано възстановяване на имота в стари реални граници. ЖалбоподатЕ.та заявява, че не оспорва решението в частта, в която е отказано възстановяване на площ от 278 кв. м., попадаща в улица, но счита, че в останалата част административният акт се явява нвзаконосъобразен. Твърди се, че в нарушение на закона е възприето, че имотът не подлежи на възстановяване при прилагане на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, тъй като имотът, собствен на К* С* и имотът, посочен в нотариалния акт за замЯ. не са идентични. Оспорва се наличието на законно основание за съставянето на нотариалния акт, респ. компетентността на УС на ТКЗС да извършва замени. В жалбата се излагат съображения, че цитираното решение на Софийския народен съд от 17.07.1957 г. също не се отнася до имот, идентичен с имота на наследодатЕ.та на жалбоподатЕ.та. ЖалбоподатЕ.та сочи, че имотът, за който е признато право 1 на собственост, не е застроен и не съществува пречка за възстановяването му.

ЖалбоподатЕ.та моли съда да отмени оспорения административен акт и да бъде възстановено правото на собственост в съществуващи реални граници.

В срока по чл.163 ГПК, ответната страна ОСЗ „Западна“ не е изразила становище по жалбата.

Заинтересованите страни не вземат становище.

Делото един път е било на касационна проверка, за което е образувано адм. д. № 7921/2023 г. по описа на АССГ. Съгласно решение № 1531/08.03.2024 г., делото е върнато за ново разглеждане от друг състав за съобразяване на допустимостта на обжалвания административен акт и за индивидуализацията на имота – къде се намира, с оглед погрешното посочване от предишния състав и коя част от него подлежи на възстановяване.

С Определение № 22239/23.06.2023 г. жалбоподатЕ.та е заличена като страна, с оглед смъртта й на 12.05.2023 г., и са конституирани нейните наследници А. С. Т., С. Т. Т. и Н. Т. Т..

С протоколно определение от 24.11.2023 г. на АССГ А. С. Т. е заличен като страна, с оглед смъртта му на 13.10.2023 г., и са конституирани неговите наследници Л. Р. Т. и М. А. Т..

С протоколно определение от 17.12.2024 г. съдът е допуснал изменение на доклада, като вече предмет на обжалване е основното решение на ОСЗ – Западна, но и поправеното решение такова Решение № 10183А/15.10.2024 г.

(л.452, 508 от делото). Обжалва се изяло административният акт.

В открито съдебно заседание (о.с.з.), жалбоподателят поддържа жалбата. Моли да се отмени процесната заповед. Претендират разноски.

В о.с.з жалбоподателите излагат, че не считат второто Решение № 10183/14.02.2022 г. на ОСЗ „Западна“ за повторно по същото заявление, а заявяват, че то следва да се счете като такова по конкретизация и индивидуализация на вече възстановените имоти, като се позовават на Решение № 64 от 02.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5362/2007 г, I г. о., ГК.

Изясняват, че административният акт следователно не е нищожен, а само неправилен. От друга страна административният орган навежда доводи, че обжалваното решение е постановено с оглед извършената замЯ.. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административният орган, редовно призован, представлява се от адвокат.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, след обсъждане събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и доводите на страните в рамките на предоставените му от закона правомощия и предели на контрол настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа и правна страна.

1.ПО ДОПУСТИМОСТТА И ВАЛИДНОСТТА НА

2

ПРОИЗВОДСТВОТО

Решението е връчено на един от наследниците на 21.02.2022 г., а жалбата е подадена чрез административния орган на 04.03.2022 г. Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ вр. чл. 149, ал. 1 АПК, от легитимирана страна с явен интерес от обжалването като страна в административното производство /законен наследник на заявителя/ и срещу подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност индивидуален административен акт - Решение № 10183/14.02.2022 г. на ОСЗ „Западна“.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна с явен интерес от обжалването и срещу подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност индивидуален административен акт - РЕШЕНИЕ № 10183/14.02.2022 г. на ОСЗ „Западна“, поправено с Решение № 10183А/15.10.2024 г. (л.-91-92, л.452 от делото)

ЗСПЗЗ е специален закон спрямо действащия АПК. Административното правоотношение, което започва по молба на собственика на земеделската земя или на някой от наследниците му, търпи отклонение от типичното развитие на правоотношенията, визирани в АПК. Страни по административното правоотношение по ЗСПЗЗ, респективно ППЗСПЗЗ, са заявителят за възстановяване правото на собственост върху земеделската земя и ОСЗГ.

Заинтересовани лица в това правоотношения няма. Подаденото заявление от един наследник ползва всички останали наследници, по арг. чл. 14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ. Когато с решението се възстановява правото на собственост върху земеделска земя на починал собственик, решението се издава общо за неговите наследници. Правоотношенията между наследниците се уреждат според нормите на ЗН. Останалите наследници, които не са заявители по образуваната преписка за реституция, не са заинтересовани страни, както пред административния орган в административното правоотношение, а така също и пред съда. В този смисъл е Определение № 715 от 10.12.2007 г. на АдмС Пазарджик по ч. адм. д. № 678/2007 г.

Производството по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ е административно, но компетентен да го разгледа е РС (чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ). По него РС действа като контролно – отменителна инстанция. В неговите правомощия е да обезсили акта, ако е недопустим, нищожен, а по същество – да потвърди, ако е законосъобразен или отмени и върне да ново произнасяне на административния орган, като е незаконосъобразен (чл.172, ал.2 АПК).

Съгласно чл. 168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

С оглед характера на производство по ЗСПЗЗ, съдът обръща реда на разглеждане на основанията на чл.146, защото нарушението на материалния закон определя процесуалните правила, а те от своя страна и формата, поради 3 което основанията се разглеждат в различен от закона ред.

2.ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

С доклада по чл.144 АПК вр. чл.146 и чл.140 ГПК, съдът е отделил следните факти и обстоятелства за безспорни и ненуждаещи се от доказване:

1.

С Делбен протокол от 09.05.1951 г. по гр. дело № 531/1950 г. на СРС е била одобрена спогодба, съгласно която К* С* Т*, по мъж М. С., получава в дял имоти в землището на с. Драгалевци, сред които и нива, находяща се в местността „Гладен рид“, с площ от 1,9 дка при граници: наследници на Б*, от две страни Т* и наследниците на К* (Л.45 от гр. д. № 27391/2022 на СРС).

2. От представено удостоверение от СО – район Витоша се установи, че в отдел Архив не се съхранява копие от протокол № 14 от 20.05.1954 г. на управителя на ТКЗС – с-Драгалевци, с което имотът е колективизиран (л.159 от гр. д. № 27391/2022 на СРС).

3. С нотариален акт за собственост по замЯ. № 167, том XXIX, дело № 5675/1956 г. от 18.12.1956 г., С* е призната за собственик на нива в местността „Гладен рид“ с площ от 11 декара и 4 ара при съседи: Н*, Е* и М* Отразено е, че за съставяне на нотариалния акт е представен препис от протокол № 14 от 20 май 1954 г. на Управителния съвет на ТКЗС – с. Драгалевци. В приетите за съхранение протоколи на ТПС комисия – с. Драгалевци обаче не е открита информация за извършената замЯ. (Л.101-102 от гр. д. № 27391/2022 на СРС ).

4. От представено писмо от ДА „Архив“ се установи, че в агенцията няма информация за замЯ. на имота на името на С* с протоколи на ТПС комисия с Драгалевци (Л.160 от гр. д. № 27391/2022 на СРС ).

5. Видно от писмо от ОСЗГ, имот Гладен рид представлява имот с пл. № 106 от кад. лист 719 и 736 от стар кадастрален план на гр. София, изработен 1950 г.

(Л.76 от гр. д. № 27391/2022 на СРС).

6. Видно от представената комбинирана скица имот с пл. № 106 с площ от 10 345 кв.м., попадат имоти по стар кадастрален план с № 106, 106а, 106б, 106в, 253, 253, 254, 255, 256. Този стар имот засяга земи по актуален кадастрален план, планоснимачен номер (Л.56-57 от гр. д. № 27391/2022 на СРС), както следва:

881 – 67 кв.м.

1105 – 36 кв.м.

346 – 3 кв.м.

347 – 32 кв.м.

348 – 43 кв.м.

353 – 7 кв.м.

За имот без пл. номер – ул. монах спиридон – 456 кв.м.

755 – 644 кв.м.

За имот без пл. номер – ул. 507 – 1568 кв.м.

За имот без пл. номер – 932 кв.м.

444 – 16 кв.м.

441 – 16 кв.м.

440 – 680 кв.м.

941 – 753 кв.м.

1.

4

За имот без пл. номер – ул. А. Б* – 327 кв.м.

1281 – 372 кв.м.

За имот без пл. номер – 515 кв.м.