Решение № 29 от 17.02.2025, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Б. Вътков при участието на секретаря Валя Г. Пенова като разгледа докладваното от Иван Б. Вътков Гражданско дело № 20241450100233 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от З. Т. Г., ЕГН **********, чрез процесуалния й представител адв. Д. М., против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406 със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, с която ищцата моли съда да приеме, че сключения между нея и „Фератум България“ ЕООД Договор за предоставяне на потребителски кредит №774176 от 03.07.2019 г. е нищожен на основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК вр. с чл. 11 и чл. 19 ал. 4 от ЗПК.

При условията на евентуалност ищцата претендира, че клауза на чл. 5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит №774176 от 03.07.2019 г. сключен между ищцата и „Фератум България“ ЕООД, въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция и поръчителство е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД , чл. 143 ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП. Претендират се и разноски.

Ищцата твърди, че е страна по договор №774146 за предоставяне на потребителски кредит в размер на 1200.00 лв., от 03.07.2019 г., сключен с „Фератум България “ ЕООД, по силата на който се е задължила да върне сума 1 от 1476.00 лева, при ГПР 49.11% и при срок на кредита от 12 на брой вноски.

Релевира се, че съгласно т. 5 от договор №774146 за предоставяне на потребителски кредит от 03.07.2019 г., тя е следвало да сключи договор за гаранция с дружеството „Ferratum Bank„, с цел да бъде обезпечен, сключения договор за потребителски кредит. Излагат се доводи, че договор №774146 за предоставяне на потребителски кредит от 03.07.2019 г., сключен с „ Фератум България “ ЕООД е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от 1 ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В условията на евентуалност се счита, че клаузата на чл. 5 от договор №1774146 за предоставяне на потребителски кредит от 03.07.2019 г., сключен с „ Фератум България “ ЕООД, въз основа на която клауза е сключен договор за гаранция /поръчителство/ е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11 и чл.19, ал. 4 от ЗПК. Сочи се, че договор №1774146 за предоставяне на потребителски кредит от 03.07.2019 г., сключен с „ Фератум България “ ЕООД е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.

9 от ЗПК, да се посочат условията за прилагането на годишния лихвен процент. Твърди се, че липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на договора или е променлив, както и че никъде не е отбелязано какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва, съотношението й с главницата, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посочения лихвен процент отговаря на действително прилагания от кредитора. Излагат се доводи, че погасителния план към договора за кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, тъй като е посочена общо дължимата сума, което не позволява на длъжника да разбере заплащаните вноски какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база. На следващо място, се счита, че договорът между страните не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него е посочена само абсолютна стойност на ГПР и липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита. Релевира се, че не става ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на такса гарант.

Според ищцата, след като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Сочи се, че е налице заобикаляне на 2 разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката за заплащане на такса банкова гаранция, се нарушава изискването ГПР да не бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Твърди се, че такса за банкова гаранция, не е предвидена никъде в договор за предоставяне на потребителски кредит, а е следвало да бъде включена в ГПР. Счита се, че със заплащането на сумата предвидена за такса за банкова гаранция към фирма - партньор изцяло се нарушава принципът на добросъвестност и справедливост, както и принципите на добрите нрави на основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД. Релевира се, че посочването в договора на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика “ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. Изтъква се, че в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, а следва да бъде взета предвид тази на чл. 22 от ЗПК, която е приложима към договорното правоотношение между страните. Счита се, че с клаузата на чл. 5 от договора за кредит се накърняват добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, тъй като въз основа на нея ищцата е била задължена да сключи договор за поръчителство, за да й бъде отпуснат кредит.

Твърди се, че същата е във вреда на потребителя и е неравноправна на основание чл. 143 от ЗЗП, а на основание чл. 146 от ЗПК е нищожна. Моли се, съда на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД да признае, че договор №1774146 за предоставяне на потребителски кредит от 03.07.2019 г., сключен с „ Фератум България “ ЕООД е нищожен. В условията на евентуалност да се признае, че клаузата на чл.5 от договор №1774146 за предоставяне на потребителски кредит от 03.07.2019 г., сключен с „ Фератум България “ ЕООД, въз основа на която клауза е сключен договор за гаранция /поръчителство/ е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл.11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

В подадения отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът твърди, че иска е неоснователен, тъй като поради неизпълнение от страна на ищцата, кредитът е бил продаден на 05.11.2023 г. на друго лице.

Доказателства за наличие на договор за цесия не са представени.

Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

3

На 03.07.2019 г., ищцата Т. в качеството си на кредитополучател сключила с ответното дружество в качеството му на кредитодател договор за предоставяне на потребителски кредит №774176/03.07.2019 г. по смисъла на чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240 от ЗЗД. По силата на договора ответното дружество е предоставило на кредитополучателя кредит в размер на 1200.00 лева, а кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор – на 12 вноски, съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора, с първа падежна дата - 02.08.2019 г. Погасителния план не е представен по делото. Съгласно чл. 3 от договора за целия период на кредита, кредитополучателя е следвало да върне на кредитора общо сума в размер на 1476.00 лева, представляваща сбор от следните суми – сума на отпуснатия кредит в размер на 1200.00 лева и лихва в размер на 276.00 лева, при лихвен процент 23.00 %. В чл. 4 от договора е уговорено, че ГПР по кредита е в размер на 49.116%, изчислен по реда на чл. 8.4 от ОУ и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В чл. 5 от договора било уговорено обезпечение, като било предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „ Фератум Банк„ в полза на ответното дружество. В чл. 6 от договора е уговорено, че извън уговорените индивидуални условия, за уреждането на взаимоотношенията между страните, възникнали по повод предоставените от кредитора на кредитополучателя потребителски кредити, се прилагат ОУ за предоставяне на потребителски кредити на ответното дружество. ОУ за предоставяне на потребителски кредити на ответното дружество по делото не са представени.

Между ищцата, в качеството й на клиент и „ Фератум Банк„ /Малта/, в качеството му на гарант, бил сключен договор за гаранция/поръчителство към договор за потребителски кредит №774176/03.07.2019 г. Съгласно чл.1.5 от договора за поръчителство, гарантът предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнение на задълженията, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит, включително и от ОУ като неразделна част от този договор. В чл.1.6 от договора за поръчителство е била уговорена такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/ в размер на 924.00 лева, дължима от клиента за предоставената гаранция. Уговорено било таксата за гаранция да се заплати на месечни вноски, в размерите, условията и на падежите, 4 уговорени съгласно погасителен план, неразделна част от договора за поръчителство, а именно – на 12 броя вноски.

Съгласно чл. 154 от ГПК, всяка от страните по делото е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

Представения по делото договор за предоставяне на потребителски кредит №774176/03.07.2019 г., установява възникналото заемно правоотношение по смисъла на чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД между ищцата, в качеството й на кредитополучател, и ответното дружество „Фератум България„ ЕООД, в качеството му на кредитодател. Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит /обн.ДВ, бр.18/05.03.2010 г./, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК, договор за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър на БНБ по чл. 3а от ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е регистриран като финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Отпуснатият заем на ищцата като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на §13, т. 12 от ДР на ЗЗП, и същата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, както и по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Процесният договор е договор за потребителски кредит, и по отношение на него са приложими разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от ЗПК и в ЗЗП. В чл.10 и чл.11 от ЗПК се съдържат императивни изисквания, относно формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за 5 кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин. Неспазването на това изискване води до недействителност на договора за кредит. Съгласно чл. 16 от ЗПК, задължение на кредитора е, преди да предостави заемните средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността на потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи, настоящи или бъдещи,/ лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита за потребителя, са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК предвижда, че при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, като тази разпоредба се отнася до неизпълнение от страна на потребителя на неговото основно задължение да върне кредита, който му е предоставен, а не до неизпълнение на други задължения. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ГПР по кредита не може да бъде по – висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Разпоредбата на чл. 21 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а според действащата към момента на сключване на процесния договор редакция на чл.