Определение № 10605 от 17.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10605 гр. София, 17.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110121487 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на ********, уточнена с молба от 10.06.2025г., с която са предявени против ответниците Д. Т. К., М. В. Я., Г. В. К. и М. В. К. осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца в условията на разделност и при равни квоти от по 1/4 част за всеки ответник сумата от 2489,11 евро (с левова равностойност 4868,28 лева), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: **********, ведно със законна лихва от 14.04.2025 г. до изплащане на вземането; сумата в размер на 645,98 евро (с левова равностойност 1263,43 лева), представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 08.04.2025 г.; сумата от 21,48 евро (с левова равностойност 42,02 лева), представляваща цена на предоставена в периода от 01.03.2022 г. до 30.04.2023 г. услуга дялово разпределение, ведно със законна лихва от 14.04.2025 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 6,71 евро (с левова равностойност 13,13 лева), представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 17.05.2022 г. до 08.04.2025 г.

Съобразно квотите ищецът претендира вземанията от всеки ответник, както следва: сумата от по 622,28 евро (с левова равностойност 1217,07 лева), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: **********, ведно със законна лихва от 14.04.2025 г. до изплащане на вземането; сумата от по 161,50 евро (с левова равностойност 315,86 лева), представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 08.04.2025 г.; сумата от по 5,37 евро (с левова равностойност 10,50 лева), представляваща цена на предоставена в периода от 01.03.2022 г. до 30.04.2023 г. услуга дялово разпределение, ведно със законна лихва от 14.04.2025 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от по 1,68 евро (с левова равностойност 3,28 лева), представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 17.05.2022 г. до 08.04.2025 г.

Ищецът твърди, че между него и наследодателя на ответниците В. Т. К., в качеството му на наемател, е съществувало през процесния период облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия за имот в **********.

Твърди се, че приживе наследодателят В. Т. К. е имал натрупани задължения, които след неговата смърт са наследени от четиримата ответници при равни квоти от по 1/4 част, поради което предявява исковете си срещу Д. Т. К., М. В. Я., Г. В. К. и М. В. К. в качеството 1 им на наследници на починалия наемател, като в същото време твърди, че ответниците също са наематели и имат качеството на клиенти на топлинна енергия. Поддържа, че съдържанието на правоотношението между страните е регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се, че съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия от ******** на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“, в сила от 10.07.2016 г., ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата за топлинна енергия. Заявява, че в сградата, в която се намира процесният имот, се извършва услугата дялово разпределение от дружеството *****, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на общите условия, действащи между страните. Моли предявените искове да бъдат уважени, като претендира и разноски.

Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор. Прави се искане съдът да допусне изслушване на съдебно - техническа и съдебно - счетоводна експертиза със задачи, подробно формулирани в исковата молба. На основание чл. 219, ал. 1 от ГПК се иска да бъде допуснато привличане като трето лице- помагач - *****, с посочени в исковата молба адрес на управление, като обосновава правния си интерес от това привличане с обстоятелството, че това лице е било длъжно да извършва дяловото разпределение за процесния имот, вкл. прави искане по чл.190 ГПК спрямо *****.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата М. В. Я. е подала отговор на исковата молба, в който сочи, че е заявила отказ от наследството на В. Т. К., вписан в особената книга на съда под № 1195/09.06.2023г., като в тази връзка представя Удостоверение с изх. № 52757/21.06.2023г. по гр.дело № 31634/2023г. по описа на СРС. Поддържа, че исковете срещу нея са недопустими поради отказа от наследство и ответницата не е процесуално легитимирана да отговаря по тях. Моли производството срещу нея да бъде прекратено.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответниците Д. Т.

К., Г. В. К. и М. В. К., които оспорват предявените срещу тях искове. Поддържат, че не е доказано те да са били собственици или вещни ползватели на апартамент № 17 през процесния период, поради което не следва да носят отговорност. Освен това, договорът за наем от 09.07.2020г., сключен с наследодателя им, е бил със срок от 1 година, поради което липсвали доказателства за действащо наемно правоотношение през по-голямата част от процесния период. Оспорват дължимостта на мораторни лихви, като твърдят, че не са изпаднали в забава. Считат за недължимо и възнаграждението за извършена услуга дялово разпределение, тъй като същата се извършва от трето лице и ищецът не е материално легитимират да претендира нейното заплащане. Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Молят предявените искове да бъдат отхвърлени, като е заявена и претенция за присъждане на разноски.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Правна квалификация: Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл.

79, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

2. Разпределение на доказателствената тежест:

По исковете с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което през процесния период е доставил топлинна енергия в твърдяното количество, както и че нейната стойност възлиза на претендираната сума, както и че в имота през процесния 2 период е извършена услугата дялово разпределение, остойностена в размер на претендираната сума и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответниците за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период.

По възражението за погасяване на сумите по давност - в тежест на ищеца е да докаже, че са налице основания за спиране и прекъсване течението на давностния срок.

Ответниците при установяване на горните обстоятелства следва да докажат положителния факт на погасяване на дълга.

3. Съдът обявява за служебно известни Общите условия за продажба на топлинна енергия от ******** на потребители за битови нужди в гр.София, действали след 26.06.2016г.

4. По доказателствата:

Основателно е искането за конституиране на трето лице-помагач. Същото следва да бъде задължено по чл.190 ГПК да представи документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение за имота на ответника през процесния период, отчет на измервателните уреди в СЕС, документи, удостоверяващи дата на връчване на изравнителни сметки през процесния период на представител на ЕС и протоколи за неосигурен достъп на служител на ФДР за отчет на измервателните уреди в СЕС, така и всички документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия за апартамента, вкл. и протоколи за поставяне върху отоплителни тела на устройства за отчитане на ТЕ, техните номера, както и видовете отоплителни тела, ако има такива.

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговорите на исковата молба писмени доказателства, тъй като същите са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор предмет на делото, а по доказателствената им стойност съдът ще се произнесе в крайния съдебен акт.

Следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане съдебно-техническа експертиза, като изготвянето на счетоводна експертиза не е необходимо.

5. Друго:

Съдът намира, че направеното в отговора на исковата молба на ответника М. В. Я. възражение за недопустимост на предявените срещу нея исковете е неоснователно, като в тази връзка е неоснователно и искането за прекратяване на производството срещу нея. По въпроса за допустимостта на предявения иск от гледна точка процесуалната легитимация на страните (както ищци, така и ответници) е формирана задължителна съдебна практика – постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК Определение № 284 от 16.04.2010 г. на ВКС по ч.т.д.№ 518/2009 г., II т. о., ТК, с което е прието, че процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право. Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение - кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение. Поради това, че процесуалната легитимация на двете страни следва не от някакви обективни факти, които подлежат на доказване, а единствено от правното твърдение, когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба.

Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с решението и който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска. Настоящият състав на съда споделя така формираната задължителна съдебна практика, поради което приема, че исковете на ******** срещу ответницата М. В. Я. са допустими.

3

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 30.04.2026 г. от 10,40 ч., за която дата и час страните и вещото лице да бъдат призовани, като съдът указва на страните найкъсно до първото по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отвода за недопустимост на настоящото производството срещу ответницата М. В. Я., както и искането на ответницата за прекратяване на производството по делото срещу нея.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето лицепомагач *****, ЕИК 130036512, с посочен адрес на управление в исковата молба.

Разпечатката съдържа 36 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7f9893cf-c1fd-476c-a186-054003a1fa2f