Определение № 262 от 29.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 262 гр. София, 29.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно частно търговско дело № 20251001000148 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частната жалба, подадена от „Ленеридж холдингс лимитед“ - гр. Никозия, Република **********чрез пълномощника адвокат С. С., срещу разпореждане № 50 от 3.01.2025 г. по т. д. № 2560/ 2024 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ- 9 състав, с което на основание чл. 130 от ГПК е върната искова молба с вх. № 140690/ 18.12.2024 г., подадена срещу „Солар енерджи съпорт“ ООД - гр. София, в частта относно претенцията по чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца законната лихва върху сумата 400 000 евро за периода от датата на предявяване на иска - 18.12.2024 г. до погасяване на задължението.

Според жалбоподателя тълкуването на разпоредбите на чл. 124, ал. 2 и чл. 214, ал. 2 от ГПК не съответствало нито на действителния смисъл и целите им, нито на принципите на гражданския процес и неговите практически функции. По този начин ищецът се принуждавал да води множество, а в случай на неизпълнение на задължението за заплащането на главницата и практически безкрайни искови дела, тъй като законната лихва за забава се начислявала и се дължала за целия период до окончателното погасяване на главницата. Разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ГПК била частно проявление на идеята за процесуална икономия и ефективност на исковия процес. В подкрепа на поддържаната теза са цитирани актове на касационната инстанция, като молбата към съда е да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът съобрази следното.

1

В искова молба с вх. № 140 690/ 18.12.2024 г. ищецът „Ленеридж холдингс лимитед“ - гр.

Никозия, Република Кипър твърдял, че с влязло в сила решение № 1417 от 5.07.2018 г. по т. д. № 8884/ 2016 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ- 13 състав „Солар енерджи съпорт“ ООД - гр. София било осъдено да плати на неговия частен праводател (цедент) иск „Грийн Енерджи България“ ЕООД сумата 400 000 евро, представляваща половината от сумата 800 000 евро - допълнителна парична вноска в изпълнение на сключения с „Енергийни колектори“ ООД договор за съвместна дейност от 12.01.2012 г.

През 2021 г. „Грийн Енерджи България“ ЕООД предявило срещу „Солар Енерджи Съпорт“ ООД друг иск - за остатъка от дължимата главница в размер на 400 000 евро, и акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата 144 948.74 лева, представляваща обезщетение за забава за плащането на сумата по главницата за периода от 17.03.2017 г. до датата на подаване на исковата молба - 19.11.2021 г. Иск за законната лихва за периода, следваш датата на исковата молба не бил предявен. Постановеното по този иск решение № 1410 от 9.12.2022 г. по т. д. № 2295/ 2021 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ- 5 състав не било влязло в сила.

При така изложените факти и обстоятелства молбата към съда била да постанови решение, с което да осъди „Солар енерджи съпорт“ ООД да му заплати сумите : 145 684.44 евро, представляваща законна лихва за забава на плащането на сумата по главницата от 400 000 евро за периода от 18.12.2021г. до 18.12.2024 г., за която главница бил висящ спор по т.д. № 1390/ 2023 г. на ВКС, ІІ т.о ; законната лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД, дължима за периода от датата на подаване на исковата молба - 18.12.2024г. до окончателното погасяване на сумата по главницата.

В обжалваното определение първоинстанционния съд приел, че претенцията за периода след предявяване на исковата молба е недопустима, тъй като не попадала нито в хипотезата на чл. 124, ал. 2 от ГПК, нито в тази на чл. 214, ал. 2 от ГПК (доколкото прибавянето на изтекли лихви било допустимо само при наличие на предявен в същото производство иск за главницата).

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав в обхвата на правомощията по чл. 278 от ГПК приема следното.

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в установения в закона срок от страна, която има правен интерес от обжалването на

-3- валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол.

Оплакването във връзка с незаконосъобразността на обжалвания акт намира за основателно, като споделя изцяло съображенията, изложени в цитираното от жалбоподателя Решение № 2

355 от 12.12.2014 по гр.д. № 2730/ 2014 на ВКС, IV г.о. Независимо от това, че предметът на производството по посоченото дело е бил имуществени вреди, причинени от престъпление, присъдени в друго производство, даденият от състава на касационната инстанция отговор на процесуалноправния въпрос, за което е било допуснато обжалването на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, несъмнено е приложим и за конкретния случай. Задължението за плащане на законна лихва върху сумата 400 000 евро, представляваща внесена допълнителна парична вноска по чл. 134 от ТЗ - предмет на спора по висящото пред ВКС и преюдициално за настоящето производство дело, от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата, е повтарящо се задължение по смисъла на чл.124, ал.2 от ГПК. То е парично задължение, което има за предмет плащане и се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за плащане, имащи единен правопораждащ факт.

В съответствие с изложените съждения настоящият състав на въззивната инстанция приема, че искът за повтарящи се задължения, които ще бъдат дължими след постановяване на решението и чиято изискуемост зависи единствено от настъпването на обективни факти, е допустим.

Поради несъвпадането на този извод с крайните изводи на първостепенния съд обжалваното определение ще следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 50 от 3.01.2025 г. по т. д. № 2560/ 2024 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ- 9 състав.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4