Определение № 1676 от 30.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1676 гр. Пловдив, 30.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501293 по описа за 2025 година

Производство по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на адв. М. М. , АК-Пловдив, като пълномощник на А.

И. против Определение с рег.№ 4497/ 02.04.2025г. по гр. д.№ 14837/ 2024г по описа на ПРС – ХХ гр., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решението в частта на разноските. Формулирани са множество доводи с позоваване на съдебна практика в частната жалба по отношение наличието на основание за изменение на постановеното решение на ПРС в частта на разноските чрез присъждане на такива в общ размер от 960 лв с ДДС или за всяка от страните по 480 лева с ДДС, на основание чл.38 ЗА.

Ответникът по частната жалба „Кредисимо“ ЕАД, редовно уведомено, не взема становище по частната жалба.

Ответникът по частната жалба „Ай Тръст“ ЕООД е депозирал отговор по ЧЖ, с който оспорва искането на частния жалбоподател за исканото изменение , с доводите, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, налице са безспорни по делото факти, ищецът не е провел доказване, като предметът на делото е сведен до тълкуване на клаузите на процесните договори, а правната дейност на адвоката – до депозиране на бланкетна искова молба и писмено становище по хода на делото. В случая исковете почиват на едно и също основание – договор за кредит, доколкото договорът за поръчителство има акцесорен характер, като са извършени едни и същи правни действия. С оглед на това районният съд правилно е присъдил определеното възнаграждение.

ПОС като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Съдът е бил сезиран с два осъдителни иска по чл.55, ал.1 ЗЗД от потребителя А. И. за прогласяване недействителност на потребителски договор с дружеството „Кредисимо“ ЕАД 1 и свързан с него договор за предоставяне на поръчителство с ответник „Ай Тръст“ ЕООД, като е било поискано присъждане на възнаграждение на основание чл.38 ЗА по предоставена правна помощ на материално затруднено лице. С постановено по делото решение съдът е разгледал предпоставките за присъждане на исканото възнаграждение на проц. представител на ищцата и присъдил по 150 лева за всеки от исковете от всеки ответник по делото. При определяне на размера на всяко от присъдените възнаграждения , районният съд е мотивирал с липсата на фактическа и правна сложност на делото, цената на предявените искове / 80 лв и 450 лв/, проведеното едно съдебно заседание, в което пълномощникът на страните не се е явил, както и че по делото са събрани само писмени доказателства. Така е определен общ размер от 300 лв.

В практиката си настоящият съд във връзка с прилагане на Решение от 25.01.2024г. по село С-438/22 на СЕС за констатирано във връзка с приложението на Наредба №1/2004г. за МРАВ нарушаване на забраната по чл.101, пар.1 ДФЕС, е мотивирал принципно липсата на задължение за съобразяване от съда с посочената наредба, която с практиката на ВКС се прие, че ще има ориентиращ характер. Според приетото от СЕС в цитираното решение , националният съд не е длъжен да приложи националната правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебни разноски за адв. възнаграждение, вкл. в случаите, когато предвиденото в наредбата не отразява реалните пазарни цени на адв. услуги.

Напротив съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на чл.101, пар.1 ДФЕС, като е пречка за прилагане на реални пазарни цени. Подходът следва да е конкретен, като съдът следва да определи дължимото възнаграждение въз основа на цялостна преценка на релевантните за съответния случай обстоятелства.

Отчетени от районния съд са конкретните критерии във връзка с броя на исковете, техния материален интерес, броя на съдебните заседания/ в случая – едно/, обстоятелството, свързано с явяването на проц.представител в него, въз основа на които съдът е определил възнагражденията в посочените размери от по 150 лева. В допълнение въззивния съд отчита наличието на обоснована фактически и правно искова молба от една страна, но по правни спорове с утвърдена съдебна практика по потребителските спорове. Независимо от това при аналогични случаи на извършен по вид, характер и интензитет процесуални действия по образуване, водене и ангажиране на доказателства в аналогични съдебни производства по потребителски спорове, в практиката си въззивния състав е мотивирал определянето на възнаграждение по всеки от исковете с идентична фактическа и правна обосновка в размера от по 250 лева, съответно с ДДС в размер на 300 лв, или съответно в случая в общ размер от 600 лева. С оглед на това частната жалба ще се уважи за определяне на допълнителна сума за всеки от исковете и дължима от всяка от страните от по 150 лева на проц.представител на ищеца за адв.възнаграждение на основание чл.38, ал.1 ЗА, с оглед определения също от по 150 лева от районния съд за всеки от исковете.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I във вр.с чл.278, ал.4 ГПК, съдът 2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение с рег.№ 4497/ 02.04.2025г. по гр. д.№ 14837/ 2024г по описа на ПРС – ХХ гр., с което е оставена без уважение молбата на адв. М. М. , АК-Пловдив, като пълномощник на А. И. за изменение на решението в частта на разноските, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение рег.№ 836/ 26.02.2025г по гр.д.№ 14837/ 2024г по описа на ПРС – ХХ гр.с. в частта на разноските, КАТО

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437 да заплати на адвокат М. М., АК-Пловдив още сумата от 150 лева / сто и петдесет лева/ , или общо сумата от 300 лева/ триста / леваадв.възнаграждение на основание чл.38, ал.1 ЗА.

ОСЪЖДА „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК: 203508899 да заплати на адвокат М. М., АК-Пловдив още сумата от 150 лева / сто и петдесет лева/ , или общо сумата от 300 лева/ триста / лева адв.възнаграждение на основание чл.38, ал.1 ЗА.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3