Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 120 от 19.06.2023, Окръжен съд - Търговище

Съд
Окръжен съд - Търговище
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 176/2023
Вид
Решение № 120
Подписан
19.06.2023
В сила
19.06.2023
Състав
АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ ПАВЛОВ, ЙОРДАН ПАВЛОВ ИВАНОВ, ЯВОР ПЛАМЕНОВ ТОМОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Търговище, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А. Г. ПАВЛОВ

Членове:

ЙОРДАН П. ИВАНОВ

ЯВОР ПЛ. ТОМОВ при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА в присъствието на прокурора М. К. А. като разгледа докладваното от А. Г. ПАВЛОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233500600176 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 313 и следващите от НПК.

Образувано е по ЖАЛБА на подсъдимия по НОХД № 42/2023 г. по описа на РС Омуртаг – А. С. А., подадена от упълномощения му защитник– адв.С. А. от АК-Търговище, против присъда от 31.03.2023г., постановена по посоченото първоинстанционно дело, с която същият е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, и чл. 54 от НК и му е наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ, при първоначален режим на изтърпяване на наказанието „СТРОГ”, определен съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС.

С въззивната жалба се отправя искане за цялостната проверка на атакуваната присъда – на законността, обосноваността и справедливостта на същата, като се настоява за нейната отмяна и постановяване от въззивния съд на нова присъда, с която подсъдимия да бъде изцяло оправдан. Алтернативно се предлага изменение на присъдата с приложение на чл.55 от НК.

Конкретните оплаквания и доводите, с които същите се аргументират се развиват устно пред въззивния съд и засягат основно аналитичната дейност на първата инстанция в няколко насоки. Твърди се, че: фактите са неправилно установени, грешни логически съждения на съда, че с оглед размера на обвинението присъдата е явно несправедлива.

В съдебно заседание, възз.А. редовно призован се явява лично и поддържа въззивната жалба, с молба да бъде уважена, респективно въззивният съд да го оправдае. В същият смисъл е изявлението и при предоставеното право на последна дума.

Защитника на осъдения- адв.А., подържа жалбата, моли за оправдателна присъда, на основания посочени в същата.

Представителят на Окръжна прокуратура счита въззивната жалба за неоснователна и като 1 такава счита, че следва да бъде оставена без уважение .

Съдът, след преценка на развитите оплаквания за неправилност на атакуваната с въззивната жалба присъда на РС Омуртаг и като я провери изцяло, по реда на чл. 313, ал. 1 от НПК, установи следното:

Основното оплакване е насочено към приетата от РС фактическа обстановка, като възраженията са свързани както с достатъчността на ползваните доказателствени източници за разкриване на обективната истина, така и с правилността на техния анализ и оценка.

Въззивната инстанция намира така развитото оплакване за неоснователно.

Видно от делото, в проведеното съдебно следствие, първоинстанционният съд е изяснил релевантните обстоятелства с допустими и законно предвидени доказателствени средства, обемът на които правилно е ценил като достатъчен за разкриване на обективната истина.

Провел е разпитите с нужното внимание, задълбоченост и целенасоченост към разкриване на обективната истина. В оценъчната си дейност не се е отклонил от изискванията на чл.107,ал.5 от НПК, а изложените в мотивите съображения напълно позволяват да се проследи и констатира осъщественото придържане към критериите за оценка достоверността на гласните доказателствени средства.

Чрез подробен разпит на пострадалия и свидетел по делото И.Н., свид. Й.М. и свид.

М.М. се установява по безспорен начин вида и размера на отнетото имущество. Показанията и на тримата свидетели не са противоречиви или алогични, а както правилно е установил РС, са последователни и са подкрепени от другите гласни и писмени доказателства – показанията на И.И. и П.И. както и от протоколите за доброволно предаване - л.16 от Д.П № 97/2023 г. по описа на РУ -Омуртаг.

Следва да се посочи, че в аналитичната си дейност първостепенния съд правилно и обосновано е възприел следната фактическа обстановка : Свидетелката И.Н. живеела сама в с. И. на ул. „Велико Търново" № 26 в къща с прилежащ двор. След влизане от входната врата в двора била закачила да висят, посредством синджири, четири броя бакъри, обособени като саксии. В двора имало оставена и една тръбна рамка от походно легло. На 05.3.2023 г. й се наложило да отиде в гр. Омуртаг, за да гледа правнуците си, където останала до 10.3.2023 г. Докато отсъствала, и в къщата нямало никого подсъдимия взел решение да влезе в дворното място, собственост на свид. Н., и да отнеме движими вещи от там. За целта в периода от 05.3.2023 г. до 10.3.2023 г. подс. А. влязъл в двора находящ се на ул. „Велико Търново“ № 26, откачил четири броя бакъри, от синджирите, с които били закачени, след което взел и един брой тръбна рамка от походно легло намираща се също в двора. Обвиняемият А. поставил бакърите в чувал, а рамката носил отделно и напуснал двора. В хранителен магазин в с. Кьосевци работили свид. Й.М. и свид. М.М.. На 08.03.2023 г. в магазина била само свид. М., когато при нея отишъл подс. А., носещ със себе си отнетите вещи. Свидетелката М. го попитала какво иска и кого търси, като от своя страна подс. А. отговорил, че търси свид. М., за да му продаде вещи, които бил намерил. Тогава свид. М. му обяснила, че съпругът й в момента отсъства и би било добре в по-късен момент да донесе вещите. Подсъдимият оставил чувала с бакърите и рамката от походното легло и тръгнал. В следобедните часове свид. М. отишъл до магазина, при което съпругата му разказала, че един човек е идвал и оставил някакви вещи. Малко по-късно при свид. М. отишъл подс. А., който му обяснил, че бакърите и рамката от походно легло е намерил на боклука. Свидетелят М. ги огледал и, тъй като били покрити с пръст и замърсени му повярвал, че ги е намерил. Свидетелят М. решил, че може да ползва бакърите за саксии или аранжировка и за всички вещи дал 50 лева на подс. А..

На 10.3.2023 г. около 10.00 часа свид. Н. се върнала до дома си в с. И., за да нахрани котките. До там я закарал Аспарух А.. При влизането в двора не установила липсващите вещи, но не след дълго й направило впечатление, че в градината има изсипана пръст. В този момент видяла, че бакърите ги няма и казала на А.. Двамата огледали наоколо, но не 2 установили други липси. В този момент А. се обадил, за да подаде сигнал. Полицейските органи установили липсващите бакъри в горепосочения хранителен магазин, но установили и рамка от походно легло, при което се свързали със свид. Н., която от своя страна проверила и разбрала, че и тя липсвала.

С протокол за доброволно предаване от 10.3.2023 г. свид. М. предала четири броя бакъри и един брой метална рамка от походно легло. От заключението на изготвената съдебнооценителна експертиза се установило, че общата пазарната стойност на отнетите вещи била следната: два броя медни котлета с вместимост 10 л., всяко с тегло 2.5 кг. били оценени на 53.40 лева; медно котле с вместимост 10 л., с тегло 2.7 кг. за сумата от 28.84 лева; медно котле с вместимост от 5 л., с тегло от 1.6 кг. за сумата от 17.09 лева; метална рамка от походно легло с тегло 6 кг. за 2.22 лева. Общата стойност на отнетите вещи била 101.55 лева.

Правилно РС-Омуртаг е пиел за безспорно доказана изложената фактическа обстановка, която се доказва от показанията на свидетелите И.Н., Й.М., М.М., И.И. и П.И., дадени в хода на съдебното следствие, частично от обясненията дадени от подсъдимия в хода на съдебното следствие, заключението на вещото лице по изготвената в досъдебното производство и приета в хода на съдебното следствие съдебнооценителната експертиза, както и от писмените доказателства приобщени към делото - протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за доброволно предаване и др.

Възражението в жалбата, че фактическата обстановка е неправилно установена, а от там са направени и неправилни правни изводи, е недоказано, тъй като безспорно по делото се установява вторият елемент от деянието, а именно установяването на владението спрямо процесните вещи от подсъдимия. Същото не се отрича и от самия подсъдим в дадените пред РС-Омуртаг обяснения. От показанията на св. М. и М. се потвърждават обстоятелствата, че подсъдимият продал на св. М. четири медни съда и рамка от походно легло.

Правилно съдът не е кредитирал обясненията на подсъдимия, че той не е извършител на кражбата. Според подсъдимия медните съдове ги намерил изхвърлени в края на с. И.. По отношение на рамката от походно легло, подсъдимият сочи, че същата я е взел от къщата, в която живее и я е продал на св. М.М. заедно с намерените медни съдове.

Правилно и обосновано РС-Омуртаг е установил, че тези обяснения се опровергават от събраните косвени доказателства, действително, липсват преки доказателства, от които да се установи, че именно подсъдимият е отнел процесните вещи от владението на св. И.Н., но по делото са налице достатъчно преки и косвени, първични и производни доказателства, които обсъдени в тяхната взаимовръзка налагат като единствено възможен, несъмнен и категоричен изводът, че подсъдимият е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение.

Правилно съдът е извършил анализ на защитната версия на подсъдимия, че медните котли ги е намерил изхвърлени в тръни, които се намирали накрая на село И., а рамката от походно легло е взел от своя дом, и мотивирано е стигнал до единствено правилния извод, че тази версия не се потвърждава от нито едно доказателство по делото. При положение, че е безспорно установено обстоятелството, че именно А. е предал владението върху тези вещи на св. М., обяснимо е защо подс. А. излага своя защитна версия за друг произход на тези вещи, а именно намирането на медните котли в края на с. И. и взимането от дома си на рамката от походното легло. Тази защитна версия се опровергава и от състоянието на медните котли, за които св. М. в показанията си заяви, че са били покрити с пръст, което потвърждава, че това са именно котлите, които са висели от асмата в двора на св. Н., в близост до които имало изсипана на земята пръст, видно от сн. 6 към албума от протокола за оглед на местопроизшествие (л. 12 от ДП)..

В заключение, при извършената проверка, както в аспекта на конкретно отправените оплаквания, така и самостоятелно, по реда на чл.313,ал.1 от НПК, въззивният съд не 3 установи пороци в доказателствената и аналитична дейност на РС. Напротив. Същата е процесуално изрядна, поради което и възприетата от РС фактическа обстановка, изложена подробно на стр 1 - 4 от мотивите(л.34-л.36,НОХД) е обоснована и законосъобразна.

При законосъобразно осъществена дейност по събирането и проверката на доказателствата, изведените фактически изводи са получили и вярна правна оценка.

Деянието, противно на твърденията в жалбата за несъставомерност, е съставомерно и от обективна, и субективна страна.

При правилно установена фактическа обстановка, РС-Омуртаг правилно е квалифицирал поведението на подсъдимия, като го е признал за виновен за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, и чл. 54 от НК – че за времето от 06.03.2023 г. до 12.00 часа на 10.03.2023 г. от жилищна сграда - къща с двор, находяща се в с. И., общ. Антоново, на ул. „Велико Търново“ № 26, отнел чужди движими вещи - два броя медни котлета с вместимост 10 л., всяко с тегло 2.5 кг., на стойност от 53.40 лева; един брой медно котле с вместимост 10 л., с тегло 2.7 кг. на стойност от 28.84 лева; един брой медно котле с вместимост от 5 л., с тегло от 1.6 кг. на стойност от 17.09 лева и метална рамка от походно легло с тегло 6 кг. на стойност от 2.22 лева, всичко на стойност от 101.55 лева, от владението на Иванка Захариева Н. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, след като А. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е осъждан повече от два пъти на „лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, изпълнението на поне едно от тях не е отложено по реда на чл. 66 от НК, а именно: