Решение № 122 от 06.06.2024, Районен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Кюстендил, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая Анд. М.кова при участието на секретаря Даниела Й. К. като разгледа докладваното от Мая Анд. М.кова Административно наказателно дело № 20231520200263 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Адвокат Д. З. от АК-Кюстендил, в качеството й на пълномощник на К. К. С. ,с ЕГН – ********** от гр.Кюстендил и съдебен адрес гр.Кюстендил, ул.“Гороцветна“№35 обжалва Наказателно постановление № 986/08.02.2023 г., издадено от Кмета на Община Кюстендил, с което на основание чл. 232, ал.2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ й е наложено административно наказание „ глоба” в размер на 1000 лева за нарушение по чл. 137, ал.3, чл. 148, ал.1, чл. 169, ал.1 вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ. Иска се отмяна на атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно. Сочат се множество нарушения на процесуални правила, както и неправилно прилагане на материалния закон.

Наказващият орган, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата. Приема, че е осъществен състава на соченото административно нарушени и правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на нарушителя.

Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

Н а 15.11.2022 г. била извършена проверка от служители в отдел „Контрол по строителството“, при Община Кюстендил - свидетелите Т. М. и Р. С., която проверка била част от образувана в община Кюстендил преписка касаеща незаконно строителство в урегулиран поземлен имот /УПИ/ XII-1256, в кв. 146 по плана на гр. Кюстендил. Проверката е иницирана с жалби на съседи свидетелите Г. П. и Н. А.. В жалбите е посочено, че в 1 цитирания имот се извършва строителство / вдигане на допълнителен етаж/, за който жалбоподателите предполагат, че се извършва незаконно, т.е. без съответните строителни книжа и документи. Според жалбата на св. Г. П. „ къща гредоред на един етаж се превръща в масивна къща на два или три етажа.

В хода на тази проверка е констатирано, че собственици на имота са К. С. и М. С., според проверяващите строежът представлява „ пристройка, надстройка и реконструкция“.

На проверката присъствали собствениците на имота, като резултатите от същата проверка са обективирани в Констативен акт № 13/15.11.2022 г. В протокола жалбоподателката и съпруга й отразили , че не са съгласни с направените констатации.

На 22.11.2022 г. е изпратена покана до всеки един от собствениците на имота да се явяват в Община Кюстендил за съставяне и предявяване на АУАН. Поканата е получена от К. С. на 23.11.2022 г.

На посочената в поканата дата не се е явил никой от собствениците на проверявания обект, поради което и АУАН е съставен срещу всеки от тях , в тяхно отсъствие.

В АУАН№ 10/29.11.2022 г. е посочено, че К. С., в качеството й на участник в строителството – възложител е допуснала и разпоредила извършването на незаконен строеж „ пристройка, надстройка и реконструкция на едноетажна жилищна сграда в УПИ XII-1256, кв. 146 , по плана на гр. Кюстендил. Според актосъставителя строежът представлява пристройка към едноетажната жилищна сграда, съществуваща в имота , като с пристрояването тази сграда е разположена вече на трите вътрешни регулационни линии. С вътрешно стълбище се достига до второ ниво - втори етаж на жилищната сграда. Между двете нива, върху цялата застроена площ е положена стоманобетонна плоча. Над второто ниво , при проверката е установено, че се изгражда двускатна дървена покривна конструкция.

В АУАН, актосъставителят е дал правна квалификация на нарушението, твърдейки , че жалбоподателката е нарушила следните законови разпоредби :“ чл.137, ал.3, чл. 148, ал.1, чл. 169, ал.1, от ЗУТ, във вр. с чл. 225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ и е осъществила състава на чл. 232, ал.2 от ЗУТ.“

АУАН е предявени и връчен на М. С., съпруг на жалбоподателката и съсобственик на процесния имот.

Въз основа на акта на 08.02.2023 г. е издадено атакуваното НП. В постановлението са възпроизведени фактическите констатации по АУАН. Наложено е визираното наказание, обвързвайки нарушението със санкционна норма по чл.232, ал.2 ЗУТ.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка и тези приложени към жалбата, показанията на свидетелите М. и С.. По искане на процесуалния представител на административнонаказващия орган до разпит са допуснати 2 трима свидетели – Н. А., А. А. и М. Н., всички съседи на жалбоподателите. От показанията на тези свидетели се установи, че през есента на 2022 г. собствениците на имота са наели строители / група роми/, които да извършат строителство – полагане на плоча, изливане на колони , изграждане на стени, изграден е допълнителен втори етаж и покрив.

В хода на съдебното следствие, по искане на жалбоподателя е назначена, изготвена и приета съдебно –техническа експертиза, която в заключение сочи, че на място е установена двуетажна масивна жилищна сграда с дървен, трискатен покрив.

Съществуващата на място сграда е, според вещото лице представлява строеж от пета категория, съг.чл. 137, ал.1, т.5/а/ от ЗУТ. Според вещото лице, няма достатъчно представени данни , за да бъде определена сградата като „заварен строеж“ по смисъла на &21 от ДР към ЗУТ.В заключението се сочи също така , че при сравнение на изградения на място строеж със заснетата сграда с идентиф. *** в действащата кадастрална карта на гр.Кюстендил, одобрена със заповед№ РД-18-96/28.10.2008 г. на изп. директор на АГКК е видно, че същата е пристроена от югозапад, чрез изграждане на обем, съставляващ помещение със стълбище за достъп до втори етаж и от северозапад с едноетажна част , която е изградена сключено към сграда в съседния имот – сграда в УПИ XI-1257. Според вещото лице описаните строителни дейности, установени на място не могат да се отнесат към определението за „ текущ ремонт“, посочено в &5, т.433 от ДР на ЗУТ. Според цитираната норма - към „ремонтни дейности“ могат да се отнесат – подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които : не се засяга конструкцията на сградата, не се извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях когато засягат конструкцията на сградата, не се променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях.

Недоволна от издаденото наказателно постановление останала жалбоподателката К. С., която го обжалва.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на атакуване акт и от лице, което има право на такава.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

В административно-наказателното производство, чийто заключителен акт е атакуваното НП са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и неправилно е приложен материалния закон.

На първо място нарушена е процедурата, по която е проведено производството по установяване на нарушението и по съставяне на АУАН.

Производството по ангажиране на административнонаказателна отговорност започва със съставяне на АУАН, който за да породи своите правни последици следва да 3 съдържа всички, предвидени в чл. 42 от ЗАНН реквизити. В процесния Акт №10 е описано „…. К. К. С., в качеството си на лице участник в строителството – възложител е допуснала и разпоредила извършването на описания незаконен строеж.

С нормите на чл. 42, т. 3, предл. 1 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. 2 от ЗАНН е въведено изрично задължение на актосъставителя и АНО, да посочат датата на извършване на нарушението. Посочването на датата на извършване на административното нарушение е от значение не само като индивидуализиращ белег на нарушението, но и с оглед съдебната проверка за спазване сроковете по чл. 34 от ЗАНН в административнонаказателното производство. Времето на извършване на административното нарушение е определящо и за приложимия материален и процесуален закон, съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗАНН. В конкретния случай, актосъставителят и АНО са посочили, че „ в гр.Кюстендил горепосоченото лице , в качеството си на участник в строителството – възложител е допуснала и разпоредила извършване на незаконен строеж „ пристройка, надстройка и реконструкция не едноетажна жилищна сграда в УПИ XII-1256, кв.146 по плана на гр.

Кюстендил. Съдът намира , че по начина , по който нарушението е описано дори не може да се извлече период на извършване, с което очевидно актосъставителят и АНО заобикалят задължението за иницииране и провеждане на производството, в сроковете по чл. 34 ЗАНН.

В конкретния случай не се касае до деяние, което да може да се окачестви като т. нар.

"продължено противоправно поведение", когато нарушението се извършва непрекъснато във времето, докато не бъде преустановено от съответните органи или по волята на дееца. В случая отговорността на жалбоподателката е ангажирана за едно конкретно действие – възлагане на строителство, което действие не предполага период от време, респ. съществува възможност за конкретизирането му, като в тежест на актосъставителя и АНО е било да проведат разследване и да установят кога точно се е случило това.

На следващо място съдът следва да посочи, че формата на изпълнителното деяние "допустителство" е изключение от общия принцип за ангажиране на административна отговорност на субектите. Съгласно разпоредбата на чл. 10 ЗАНН, допустителите се наказват само в определените от закона случаи. Действително в чл. 232, ал. 2 ЗУТ е предвидено наказание и за участник в строителството, който допусне извършването на незаконен строеж, т. е. принципно може да се ангажира отговорността и на допустителя, но това не отменя общото задължение за доказване на субективната страна на нарушението – на "вината". Обстоятелството, че в имота е извършен незаконен строеж не означава автоматично, че собственикът е "допуснал" извършването на този строеж. Не е налице обективна отговорност, при която всеки път, когато се установи незаконен строеж, при всички случаи, собственикът на терена (който може и да е държавата или общината), следва да носи отговорност за допустителство.

Следвало е да се ангажират доказателства, че собственикът е възложил или наймалкото, че е знаел или поне предполагал, че се извършва такъв строеж, но въпреки това е бездействал и не се е противопоставил, като по този начин е "допуснал" друг да извърши строежа. В тази връзка, АНО е следвало да посочи кога и от кого е изпълнен стоежът и какво 4 отношение има към жалбоподателя, за да може да се провери дали собственикът действително е "допуснал" това лице да извърши нарушението или то е извършено без неговото знание/допускане. В конкретния случай, видно от показанията на актосъставителката, контролните органи не са установили нито кога, нито кой е изпълнил строежа, поради което и изводът им, че жалбоподателят е "допуснал" този неизвестен извършител да построи незаконна постройка в имот, от който той притежава едва 1/2 ид. ч., остават недоказани.

Липсата на посочване на съставомерни факти, не може да се преодолее с обобщения извод, че жалбоподателят е "участник в строителството - възложител", без да се посочат обстоятелствата, които евентуално го правят такъв, поради което и това е самостоятелно основание за отмяна на НП, като противоречащо на изискването на чл. 57, ал.

1, т. 5 ЗАНН.

С оглед тези съображения, настоящият съдебен състав намира подадената жалба за основателна, а атакуваното с нея наказателно постановление - за незаконосъобразно, поради което същото ще следва да бъде отменено от съда, без да се обсъждат въпроси по същество.

Причината за това е че дължимата проверка по същество се явява на практика невъзможна, предвид допуснатите процесуални нарушения, изразяващи се в липса на изложени каквито и да било твърдения относно съществени елементи от състава на административно нарушение, които да бъдат проверени от съда чрез анализиране на така или иначе противоречивите и оскъдни доказателства по делото.